й.
— Разбира се, че съм убеден. Стига вече за нея. Има доста неща, за които трябва да поговорим. Сега можем да действаме. Естествено, ако все още желаеш.
— Да, откакто се видяхме последния път, само за това мисля.
Хари повдигна с пръсти брадичката й и се наведе да я целуне. Когато почувства как устните й потърсиха неговите, ръцете му се сключиха около нея.
— Луд съм по тебе, малката! — каза той.
Джоан го отблъсна назад.
— Добре, скъпи, но сега трябва да поговорим. Моля те. Има толкова неща за уреждане.
— Разполагаме с цялата вечер за разговори.
— Не, не разполагаме. Трябва да се върна за вечеря.
— Много лошо — усмихна се той, — защото сега няма да има приказки.
Хари я пусна, превъртя ключа в ключалката, после отиде до прозореца и посегна към шнура на щорите.
Както го гледаше, тя забеляза, че той изведнъж изтръпна, след което сякаш се превърна в камък. Дясната му ръка остана увиснала в празното пространство, а тялото му се вцепени.
— Какво има? — попита го рязко, усетила неговото напрежение.
Хари нито помръдна, нито отговори.
Джоан застана до него на прозореца, но преди да беше успяла да погледне навън, той я дръпна назад с грубост, която я смая.
— Не се показвай!
Гласът му беше приглушен и тревожен.
— Хари! Какво става?
— Отвън има едно ченге!
Погледна през пердето към едрия мъж. Нямаше съмнение, че е полицай. Беше виждал прекалено много цивилни агенти в Лос Анжелос, за да не бъде в състояние да различи „породата“ им. Полицаят беше висок, плещест и с корем, беше облечен в измачкан кафяв костюм и носеше шапка с широка периферия, нахлупена ниско над дясното му око. Неговото грубо, месесто лице, тънките му устни и студените малки очи накараха Хари да замръзне от страх.
Ченгето замислено гледаше колата му. Обърна глава и хвърли поглед на открития „Кадилак“, който беше паркиран наблизо. След това поглади челюстта си и се навъси. Изкачи стъпалата пред бунгалото, после се спря отново, за да погледне назад към „Кадилака“.
— Какво има, Хари?
Изпълненият с безпокойство глас на Джоан достигна до парализирания мозък на Хари.
— Идва насам — рече той с дрезгав шепот.
— Какво като идва? — започна да проявява нетърпение тя. — Има ли някакво значение?
Нейното прозаично отношение към ситуацията помогна на Хари да успокои разбитите си нерви. Помисли си, че ако полицията беше намерила трупа на Глори, нямаше да изпратят само един единствен детектив, за да го арестува. Щяха да пратят най-малко двама, ако не и повече. Но какво ли искаше този тип?
Обърна се и махна с ръка на Джоан да отиде в банята.
— Влез и не се показвай. Онзи не бива да те вижда. Ако баща ти разбере, че…
— Така е, за Бога! — разшириха се очите й. — Не би ми простил никога. — Тя се вгледа в него с недоумение и тревога. Пребледнялото му, обляно в пот лице я плашеше. След това отиде бързо в банята и затвори вратата, когато се разнесе грубо похлопване.
Хари ливна уиски в чашата си, гаврътна го, избърса лицето си с носната кърпа и тръгна към входа. Поколеба се за момент, сетне с биещо до пръсване сърце и чувство за тежест в стомаха отвори вратата.
Детективът гледаше встрани, забил очи в колата на Джоан, така че Хари остана в продължение на три-четири секунди в положението на чакащ. Макар явно да си даваше сметка, че го изчакват, онзи продължаваше да зяпа автомобила. Когато най-сетне обърна глава, Хари получи от упор един „залп“ от неговите твърди, пронизващи очи.
— Вие ли сте Грифин? — попита ченгето, килна назад шапката си, сложи голямата си космата ръка на стената на бунгалото и се облегна.
— Да.
— Аз съм сержант-детектив Хемърсток. Тук ли е госпожа Грифин?
Сърцето на Хари подскочи. Успя някак да потисне надигащата се в него паника и да запази спокойното изражение на лицето си.
— Кой?
Въпросът прозвуча като хриптене.
— Вашата съпруга — отвърна Хемърсток, забивайки още по-дълбоко своя суров, сондиращ поглед.
Хари схвана опасността. „Не бива да ме хване в лъжа“ — каза си той. Можеше лесно да се установи, че Глори не му е била съпруга.
— Грешите — рече той. — Аз не съм женен.
Хемърсток потърка своя месест нос с възглавничката на палеца си.
— Нали вие сте Хари Грифин?
— Да.
— Отседнали сте в мотел „Флорида“ завчера през нощта?
— Да. За какво изобщо става въпрос?
— С вас е имало една жена. Регистрирали сте се като мистър и мисис Грифин… нали?
— Така е, но само не ми казвайте, че това е работа на полицията — рече Хари, опитвайки се да скалъпи една изкуствена усмивка с изтръпналите си устни.
Главата на Хемърсток се наклони на една страна.
— Искате да кажете, че тази дама не ви е жена?
— Точно това искам да кажа.
— О’кей — отвърна полицаят, променяйки позата си. — Да започнем още веднъж отначало. Тук ли е жената, която не ви е съпруга, но която се е регистрирала в мотел „Флорида“ като такава?
— Не, няма я. Защо я търсите?
Хемърсток хвърли един поглед покрай Хари навътре в помещението. Той забеляза ръкавиците и чантата на Джоан върху тоалетната масичка и повдигна тънките си вежди. Хари погледна през рамо, видя същото, което беше привлякло вниманието на детектива, направи крачка напред, принуждавайки Хемърсток да отстъпи, и затвори вратата. После се облегна на нея.
— Сигурен ли сте, че я няма?
— Да, сигурен съм.
Полицаят, изглежда си даде кратък отдих. Той побутна шапката си още по-назад към тила, извади носна кърпа и избърса чело.
— Не бихме ли могли да поговорим вътре на сянка? — попита той.
— Щом се налага да говорим, ще го сторим тук, където сме.
Хемърсток неочаквано се захили. Усмивката му беше неприятна, но в нея се съдържаше някакво брутално чувство за хумор.
— Май съм дошъл в неудобно време — рече той. — Е, както и да е. Няма да ви задържам. Къде мога да намеря вашата приятелка?
Хари си пое въздух продължително и дълбоко. Поне не бяха намерили трупа на Глори. Това беше сигурно. От изпитаното облекчение настроението му започна да се вдига.
— Защо е тази тайнственост? За какво я търсите?
Усмивката на детектива се разтегна още повече.
— Трябва да й предам петдесет долара. Това ще бъде една малка изненада за нея, Нали?
— Петдесет долара ли? — облещи се Хари насреща му. — Не разбирам.
— Вижте, червенокосата, която си дава зор да върти офиса във „Флорида“, случайно ми се пада сестра. Това не е никакъв късмет, но няма да ви отегчавам с проблемите си — рече Хемърсток. — Бог я е дарил с
