Продължавам дневника и за улеснение използувам датите от старото летоброене.
Диктаторът все още е в безсъзнание. Околностите на института представляват същински военен лагер. Макар и да ограничих най-строгата охрана до сградата, в която се намира президентът, на всеки ъгъл се подаваха бронирани коли и патрули. Нормалната работа в института се дължеше предимно на решителните действия, които предприех.
Не намирам покой. Мислите ме преследват, измъчват, пред очите ми се въртят черни кръгове, макар да изглеждам видимо спокоен. Не зная какво да предприема, обхваща ме тревога: всеки момент състоянието на президента може да стане критично и тогава ще бъде късно. Всички членове на държавния съвет денем и нощем са в института, заели са най-голямата аудитория и съседните помещения. Днес, късно след обед с немалко трудности успях да се добера до тях и повиках на разговор вицепрезидента и министъра на пропагандата. За никого не е тайна, че те двамата са главната опора на диктатора; единият е олицетворение на суровата, груба сила, а другият — на интригант и хитрец. Говори се, че диктаторът поддържа равновесието, опирайки се на тези сили, което във всички случаи говори за голям талант в политиката.
Разположихме се в едно съседно помещение. На първо място ги помолих разговорът ни да остане в пълна тайна, в което те ме увериха. Ще се постарая по възможност най-точно да предам разговора ни.
— Господа — започнах аз, — в дадения момент състоянието на президента е добро, но всяка минута може да се измени в една или друга насока. Ще направим всичко по силите ни за неговото излекуване, но в интерес на това имам към вас една необичайна молба.
Двамата ме слушаха внимателно, а министърът на пропагандата ми даде знак с ръка да продължа.
— Вие естествено не сте специалисти, но навярно сте чували за тази област на науката, която се занимава с регенерацията на нервите. — Двамата кимнаха с глава, но Глигана направи това малко нерешително и с известно закъснение. — Същността на процеса се състои в това, че ние сме способни в дадена степен да подтикнем нервната система към образуване на нови клетки. Обаче тези нови нервни области са „празни“, в тях не са заложени опитът и знанията, с които са били запълнени старите клетки от самото начало на нашия живот. Понятно е, че ние не сме в състояние да ги запълним с ново съдържание, но в известна степен сме способни да окажем влияние върху характера на съзнанието, върху „честотата на колебанията“, ако ми позволите да използувам това близко сравнение. Но за това е задължително да познаваме миналото на болния — доколкото е възможно, разбира се.
— Какво имате пред вид? — запита министърът на пропагандата.
— Това бе целта и на моята молба: необходимо ми е да познавам в детайли личния живот на президента. — Това изрекох в единствено число, надявайки се, че ще срещна по-слаба съпротива.
— Това е нелепост! — изръмжа вицепрезидентът, внезапно пламнал от гняв.
Очилатият теоретик даде знак с ръка за търпение.
— Предполагам, разбирате затрудненията, възникнали по повод на молбата ви и затова ви моля да се мотивирате по-основателно.
— С най-голямо удоволствие — отвърнах аз. — Надявам се, няма да ви е трудно да ме разберете. Навярно всеки от вас си е попийвал и познавате това състояние.
Двамата кимнаха в знак на съгласие.
— Е, та, имали сте възможност да забележите как различно се проявява това състояние при отделните хора. Едни се озлобяват, проявявайки грубост, а други просто заспиват. Едни стават мили, общителни, други стават мрачни и се затварят в себе си. Съществуват многобройни варианти. И все пак няколко главни типа могат да се категоризират в съответствие на техните „честоти на колебанията“.
Те отново кимнаха с глави, вицепрезидентът тревожно, а идеологът с очаквателен интерес.
— Когато човек е в безсъзнание, честотите на колебанията не могат да се установят с никакви изследвания или анализи. Само с изчерпателно запознаване с обкръжаващата среда на болния могат да се направят заключения, и то приблизителни.
Тук вицепрезидентът отново направи жест на протест така поривисто, че ордените на униформата му зазвънтяха. Разбирах положението: от дълго време се говореше за своеобразните отношения между него, диктатора, и любовницата на диктатора, официално наричана „домоуправителка“ на президентската резиденция. По мнение на някои дамата била близка родственица на Глигана, а други считаха, че му е бивша възлюбена, която му е отнел диктаторът, а заместникът получил поста си като компенсация… За миг по лицето на могъщия идеолог проблесна лукав израз, сякаш в потвърждение на слуховете, който едновременно с това издаваше, че двамата водачи са яростни съперници и смъртни врагове и само безжалостната ръка на диктатора ги възпира да не се хванат гуша за гуша.
Министърът на пропагандата косо изгледа умълчалия се вицепрезидент и пръв заговори:
— Признавам, няма друг изход… А какви са вашите намерения, господин професоре?
— Колкото по-рано, толкова по-добре — отвърнах аз. И се договорихме, тъй като вече бе късно, на следващия ден рано сутринта заедно да отидем в двореца на президента. Вицепрезидентът се отдалечи с кисела физиономия.
Още преди преговорите аз отново навестих президента и стигнах до убеждението, че неговото положение е безнадеждно и съвсем скоро нашите усилия ще бъдат напразни. Следователно трябваше да се действува спешно.
Днес сутринта, придружени от бронирани коли, се отправихме към двореца. Направи ми впечатление, че в централната част на града едва ли не на всяко кръстовище стояха танкове, а уличното движение бе замряло. В двореца, плътно обкръжен с танкове, се отправихме към частния апартамент на президента, където веднага насочих вниманието си към дребните лични вещи, а после разпитах обслужващия персонал за привичките на техния господар, стараейки се да запомня лицата им. Отговаряха ми с нежелание и не един път трябваше да повтарям, че съм лекар, на когото е нужно да знае детайли в интерес на болния. Въпреки това само по настояването на ръководителя на пропагандата, те навлизаха в по-интимни подробности — колко пуши, какво пие, често ли е гневен, безжалостен, груб, какво обича да слуша по радиото, какви предавания следи по телевизията. Огледах мебелировката, обзавеждането в банята, позаинтересувах се дали сам се бръсне. Разпитах бръснаря му, готвачката — за любимите му ястия, а камериера — за характерните му привички. Надникнах в спалнята му, огледах библиотеката и едва след това се обърнах за информация към двамата помощници на президента. От тях исках да узная какво е поведението на диктатора, когато взема решения по държавните дела. Естествено, интересът ми не беше насочен към държавните тайни, а към неговите индивидуални особености и склонности. Накрая се стигна до най-деликатната част на посещението ни. Попитах дали е възможно да се срещна с домоуправителката. Тя дойде и първото ми впечатление бе някак странно. Дамата беше изключително ефектна, зряла красавица с черни коси, но в сдържаните й „дворцови“ маниери, движения, глас — в целия й физически облик — имаше нещо отблъскващо. При мисълта за по-близки отношения с нея почувствувах отвращение. Съпоставяйки я с Глигана, реших, че не са роднини… След като обясних целта на моята среща, аз се позовах на лекарската етика и помолих останалите да напуснат. Глигана видимо с огромни усилия се овладя и изпълни молбата ми.
За интимните подробности на разговора нямам желание да пиша, но бих желал да отбележа един факт. И в града се носеха слухове, че връзката им не е била съвсем безметежна, поради известни физиологични дадености и дамата неколкократно е лежала на лечение в санаториум. Положих големи усилия да проявя дълбоко уважение, като й целунах ръка. Смутен от данните, получени в резиденцията, се върнах в института и още един път прегледах президента. Състоянието му не беше променено.
Вечерта споделих с Фелсен впечатленията си. Той с изненада попита за какво ми е било нужно всичко това. Не можех да му отговоря нищо, тъй като действувах под влиянието на някакви смътни подбуди.
