Триъгълникът на Сатаната

прах… тъй като в този момент чистеше из кабинета ми… и ми дойде на ума митът за Куетцалкуатл — древната легенда за Великата Змия с пера. След това, на тази база, разработих целия сценарий!

Вицеадмиралът подскочи.

— Ясно, мистър Блънд! Все пак… какво мислите?… Къде са?! Какво всъщност се е случило с тях?!

Ушите на Джим порозовяха, гласът му стана застрашително сериозен, почти шепнещ. Обхвана раменете на вицеадмирала и поверително зашепна в ухото му:

— Случило се е това, че… че Великата Змия веднага след привършването на акцията там, долу, е заповядал да обезглавят главния министър на „интендантите“, Витцлипохтли, задето му е доставил такава негодна стока! И… и… ако има телепатия, колкото се може по- бързо ще се освободи от тях! Та от това зависи бъдещето на подводната империя, на целия, АЦТЛАН! Ами че ако онези останат долу, мога да уверя Великата Змия, че в най-скоро време цялата му подводна империя ще се разпадне, ще загине!

Вицеадмиралът отскочи от Джим, сякаш го беше ощипала бълха, и се завъртя из стаята, като че ли търсеше скрилия се някъде из ъглите невидим подводен император… Джим облекчено се разсмя.

Когато се усети как се е пошегувал с него Джим, вицеадмиралът въздъхна, отвори барчето и извади бутилка „Мартел“. Наля в две чаши, след това внимателно заключи обратно бутилката.

Джим, все още ухилен, протегна ръка към чашата.

— Надявам се, че сте основно запознат със сценария, мистър Халърд? — попита. — Тъй като виждам един екземпляр от него на бюрото ви… Така че — явно сте разбрали — какво беше това, което ви разказах преди малко.

— Сссъжалявам, но… ннно се сстраххувам, че ннне съвсем… — заекна вицеадмиралът.

— Естествено, един нов вариант за завършване на филма! — ухили се Джим. — Такъв, в който победител е Великата Змия.

Изведнъж телефонът иззвъня. Вицеадмиралът веднага вдигна слушалката.

— Ало?!… Да… адмирал Халърд!… Как?!… Къде?!… На осем мили южно от Кейп Канаверал… на една пясъчна плитчина?!… Всичките 343-ма?!… Живи и здрави?! Какво… невероятно! Фантастично!… А… какво казват?! Как? Пълна амнезия?!… Да. Разбирам. Веднага ще се разпоредя, господин адмирал! Разбрах! Край.

Още при споменаването на Кейп Канаверал Джим въздъхна, след което с бавни стъпки отиде до барчето и превъртя ключа. Наля си от коняка и сякаш повдигна чашата си към някой невидим… Мърмореше си нещо за някакъв „стар воин“, в когото, както се казва, „не се е излъгал“…

Когато остави слушалката, вицеадмиралът за известно време стоя с отворена уста, като риба на сухо. Джим бързо наля и на него и веднага започна да се сбогува.

— Благодаря ви за гостоприемството, мистър вицеадмирал! Виждате ли, всичко се оправи! Сега обаче спешно бих искал да си намеря някой самолет, не бих искал да изпусна нощното кимане на щуките в Инвърнес! Апропо… като че ли исках да ви кажа още нещо… Но какво?!

Джим вече стоеше на прага и като че ли напрегнато мислеше нещо.

— Да! Бих искал да обърна вниманието на военноморския флот върху нещо. Една дреболия, която може да революционизира цялата морска доктрина!

Вицеадмиралът се вкопча в ръката на Джим.

— Кажете… само кажете, скъпи мистър Блънд! Имаме още няколко минути до тръгването на самолета!… Каква е тази дреболия?

Джим за втори път поверително прегърна вицеадмирала и зашепна в ухото му:

— Спрей-дезодорант „Медисън“, с лек цикламен аромат!…

,

Информация за текста

© Золтан Чернаи

© 1979 Христо Боевски, превод от унгарски

Zoltan Csernai

Сканиране: Xesiona, 2009

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Тайнственият триъгълник. Сборник разкази

Издателство „Георги Бакалов“, 1979

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Отговорен редактор: Милан Асадуров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13725]

Последна редакция: 2009-10-07 17:30:00