Золтан Чернаи
Триъгълникът на Сатаната
„Част от Атлантическия океан, намираща се в близост до Бермудските острови, е наречена Триъгълник на Сатаната. В този район са претърпели нещастие удивително много кораби. Неотдавна там е бил заснет филмът «Satan’s triangle» («Триъгълникът на Сатаната»), в които ролята на единствения оцелял, пътник на претърпял катастрофа кораб се изпълнява от Ким Новак.“
Натаниел Дрейк, продуцентът на „Юнайтед секс филмз“, се излегна назад, просна дългите си крака на бюрото и посегна към телефона.
— Хелоу… Бил?
— Хелоу… Нат?
— Как вървят снимките на „Космическият Казанова“?
— Всичко е о’кей, шефе! След някой и друг ден изпращам материала на монтажната маса.
— О’кей… Бил, сега вече трябва сериозно да помислим какво ще правим след това.
— Трябва нещо с летящи чинийки, шефе! Ще наблъскаме вътре хоботести марсианци и земни сексбомби и…
— Глупости. Това вече не се котира… Би трябвало да измислим нещо за Триъгълника на Сатаната! Нещо такова трябва на хората. На „Албатрос“ и без това са ни изпреварили. Вече здравата снимат на Бермудите!
— Защо не започна с това?! Впрочем какъв е този Триъгълник на Сатаната? Магия някаква… или някакъв вълшебен прибор?!
— Нищо подобно! Триъгълна зона в океана, няколкостотин квадратни мили между Бермудите, Флорида и Пуерто Рико, в която са изчезнали безследно безброй кораби и самолети. Някакви типове с добър нюх са надушили това, описали са сведенията за изчезванията и катастрофите през последните десетилетия и сега дигат страшна аларма около него. Измислят милион глупости за магнитни урагани, гравитационни бури, морски чудовища, за суперпирати, за акции на дошли от чужди светове летящи чинии и тям подобни.
— О’кей, Нат! На мене ми е все едно какво ще снимам… Готов ли е сценарият? Кога ще го получа? И още — как искаш да го направиш? Електронни макети или външни снимки на някой от корабите на студията? А може да привлечем и авиацията, и морските? Знаеш как си падат момчетата по такива работи… Разбира се, пита се и колко ще отпуснеш за продукцията?
— Парите не са важни сега, Бил! А пък и дума да не става за някакви си електронни играчки с кафеварки и модели на корабчета! Трябва да се направи много бързо, за да се пусне колкото се може по- скоро на пазара, докато трае тази масова истерия… Сценарий? Още няма. Но ще има. За една седмица ще го изстискам от Джим!
— Хелоу… Джим?
— Хелоу… Нат? Пак ли по това време ме будиш?! Добре знаеш, че работя, превърнал нощта в ден, а ти… Престани най-стене, Джоан, скъпа?! Лазиш ми по нервите с проклетата си мания за чистене!
Джим Блънл, сценаристът на „Юнайтед секс“, беше ядосан не само защото Дрейк го стресна от най- сладката му следобедна дрямка, но и защото жена му няколко минути преди това беше сторила същото, когато нахлу в бърлогата на мъжа си и започна бясно чистене.
— Какво?!
— За бога, Нат! Не го казах на тебе! — усети се Джим. — На кого ли?… Ами — на жена си! Постоянно се мотае тук с проклетата прахосмукачка и четката за прах. Какво искаш, Нат? Какво ти трябва?
— Сценарий. Но бързо.
— О’кей. Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен! Колко „спешни“ ще ми платиш? — мина към същността Джим, сега вече леко поуспокоен.
— Ще получиш троен хонорар, ако го донесеш след седмица!
— Готово. Какво да бъде?
— Триъгълникът на Сатаната…
Джим се позамисли само за няколко секунди.
— О’кей. И все пак — какво да има вътре? Изчезнали черупки или случка с летящи чинийки? Ураган ли искаш? Подводно земетресение, електромагнитно торнадо, кристалния реактор на Атлантида на дъното на океана? Международна пиратска банда или марсианци?
— Нито едно от тях! Трябва ми нещо
Погледът на Джим глупаво се плъзна по стройната талия на жена му, по благородните линии на краката, излизащи от миниатюрните шорти… Джоан тъкмо бършеше праха от най-горната полица на библиотеката с четката от пера. Очите на Джим се изцъклиха при вида на четката.
— О’кей, Нат! Готово.
— Какво? Какво е готово? Сюжетът ли?
— Разбира се. Голяма работа ще бъде, Нат! Истинска „сайънс фикшън“!
— Да… струва ми се, Джим, че и аз съм чувал нещо за този тип. Съгласен съм… става!
— Добре тогава. Веднага започвам. След една седмица Бил може да дойде за сценария!
Бил Клевър и Джим Блънд преглеждаха готовия сценарий.
— Разбираш ли, Бил?! „Интендантите“ на Великата Змия от векове насам по този начин подсигуряват човешките резерви на подводната империя, защото… такова… само с жени от сушата може да се осъществи продължаването на рода. Там долу, разбира се, ги оперират, както и новородените, за да преминат към хрилно-дробно дишане, но… значи… постоянно трябва да се доставят нови!
— Ясно, Джим! Бомба е! Значи: започваме с познатия секстриъгълник: Джил, Картър и Бъртън пътуват с кораб към Бермудите. Идва великият ден! Дамите се пекат на палубата, мъжете играят покер, когато внезапно големите такова… хора-риби на Великата Змия нападат кораба и от газовите си пистолети пускат по всички парализиращ газ. Люспестата броня на статистите ще решим със залепени пластмасови плочки, така ще бъдат много по-страшни! Газът прониква във вътрешността на кораба, радистът предава зов за помощ, при което се включват авиацията и военноморският флот! Голяма битка, Великата Змия заповядва отстъпление, но, естествено, помъква със себе си на подводната си чинийка Джил.
Атомната подводница „Сийбърд“ започва да ги преследва, на дъното се спуска десант леководолази. Нов тупаник, този път подводен, на края капитан Фолкън освобождава Джил и с атомни торпеда унищожава Ацтлан, голямата подводна пиратска империя. Голяма работа ще стане, Джкм! Всичко това обаче е още далече. Най-напред ще трябва добре да се изпипа серията от епизоди за първото нападение и да се заснеме. Надявам се, че ще дойдеш на снимките? Имаме първокласен набор от статистки! Шефът сигурно ще бъде там!
Джим с поклащане на главата отклони поканата.
— Съжалявам, Бил, но — след такава напрегната работа — трябва да си почина. За мен — нали знаеш истинска радост е въдичарството… Ще отида за няколко седмици за щуки в Шотландия. Разказват, че в Лох Инвърнес имало огромни щуки!
— О’кей, Джим! Между другото — да беше хванал най-после и Неси, какво ще кажеш?! Това би било
