— Било е малко по-късно, мис Крейл. В три той беше жив и при това при него имаше хора.
Момичето издаде отчаян, задавен вик и изхълца. После много тихо каза:
— Знам, че той… е мъртъв.
Вдигна облечените си в ръкавици ръце и притисна слепоочията си.
— Естествено. Хайде да не се правим на по-хитри, отколкото е нужно… Навярно ще ни се наложи по- късно.
— Бях там, но той вече беше мъртъв — изрече тя много бавно и тихо.
Далмас кимна, без да я погледне. Не след дълго таксито спря пред будка в края на улицата. Шофьорът се отмести и се обърна назад. Далмас погледна към него, но заговори на момичето:
— Трябваше да ме ориентирате повече по телефона. Можех да се забъркам в невероятна каша! А кой знае дали не съм се забъркал вече.
Момичето се олюля напред, сякаш се канеше да припадне. Далмас бързо протегна ръка да я прихване. Облегна тялото й назад на възглавницата. Главата й се олюля и потъна между раменете. Устата зейна като черна дупка на тебеширенобялото лице. Далмас подпря рамото й и опипа пулса със свободната си ръка.
— Продължавай към Карли, Джоуи. Остави сега цигарите… Там сигурно ще има нещо за пиене. Побързай — подкани го припряно и навъсено. Джоуи енергично натисна педала на газта.
4
Карли държеше малък клуб в края на тясна уличка между магазин за спортни стоки и обществена библиотека. Мъжът зад прозорчето на вратата отдавна бе престанал да си дава вид, че има значение кой влиза.
Далмас и момичето се настаниха в сепаре с твърди седалки и привдигнати зелени пердета. Сепаретата бяха отделени с високи прегради. В дъното на помещението беше барът. В края на дългия плот стърчеше грамофон-автомат. От време на време, щом шумът намалееше, барманът пускаше в него по някоя монета.
Келнерът постави на масата две чашки с бренди. Миане Крейл изпи своята на един дъх и погледът й се посъживи. Тя изхлузи от дясната си ръка черно-бялата шофьорска ръкавица и започна да си играе с празните й пръсти, навела надолу глава. След малко келнерът се върна с две високи чаши уиски. Щом пак се отдалечи, Миане Крейл заговори с тих, ясен глас, без да вдига глава.
— Не му бях първата — имал беше няколко десетки любовници, а в никакъв случай нямаше да съм и последната. Но в известен смисъл беше почтен. И ако щете, вярвайте, но не ми е плащал наема за квартирата.
Далмас кимна мълчаливо. Момичето продължи да говори с наведена глава:
— Имаше отвратителен характер. Трезвен ли е, изпадаше в депресия и светът му беше черен. Ядосаха ли го, ставаше зъл. Дойдеше ли му обаче музата, беше чудесно момче. Да не говорим, че правеше най- хубавите порнофилми в Холивуд. Умееше по-добре от всеки друг да се изплъзва на Хейс Офис и пускаше страхотни парчета.
— Песента му беше вече почти изпята. Порното излиза от мода, а това беше единственото, което му се удаваше да прави — вметна Далмас с безстрастен глас.
Момичето хвърли към него бърз поглед, сведе отново очи и отпи от чашата с уиски, извади от джоба на спортното яке носна кърпичка и попи с нея устните си. Посетителите от другата страна на преградата доста шумно се забавляваха.
— Обядвахме на балкона. Дерек беше пиян и продължаваше да се налива. Нещо не му излизаше от ума. И то страшно го тормозеше — добави Миане Крейл. Далмас се поусмихна.
— Сигурно е било заради двайсетте хиляди долара, които някой се опитваше да му измъкне, или и за това нищо не знаехте?
— Възможно е. Дерек не даваше особено охотно пари.
— Търговията с алкохола му излезе бая скъпичка — уточни Далмас сухо, — а и моторницата, с която сновеше насам-натам през границата.
Момичето рязко вдигна глава. В тъмните й очи проблесна тъга.
— Купуваше алкохола от Аржентина и го внасяше сам. Трябваше да е по-предпазлив с количеството, което заделяше за себе си — каза тя съвсем тихо.
Далмас кимна в знак на съгласие. Хладна усмивка трепна в краищата на устните му. Допи питието, сложи цигара в устата си и потърси в джоба кибрит, защото на поставката върху масата не бе останала нито една клечка. — Продължавайте, мис Крейл.
— Влязохме вътре, извади две нови бутилки, извика, че отсега нататък ще се промени, и пак започна да се налива… После се скарахме… Не издържах повече на всичко това. Тръгнах си. Прибрах се у дома и нещо започна да ме гризе отвътре. Позвъних му, но той не вдигаше. Най-накрая се върнах… отключих с моя ключ… и го намерих мъртъв на стола.
След малко Далмас попита:
— Защо не ми казахте поне част от всичко това по телефона?
Момичето притисна дланите си и отвърна почти шепнешком:
— Бях ужасно изплашена… Освен това имаше… имаше нещо, което ме смути.
Далмас опря глава назад на преградата. Леко присви очи.
— Банална измама. Неудобно ми е дори да го кажа, но Дерек Уолдън беше левак… Това поне мога да твърдя с абсолютна сигурност, нали разбирате.
— Доста хора трябва да са знаели, но един от тях е проявил небрежност — установи Далмас тихичко.
Загледа се в ръкавицата, която Миане Крейл въртеше между пръстите си, после бавно добави:
— Щом Уолдън е бил левак, значи не се е самоубил. Пистолетът беше в дясната му ръка. Нямаше никаква следа от борба, а по обгорената от барута дупчица в слепоочието е ясно, че куршумът е дошъл отдясно. Следователно този, който го е застрелял, е бил някой, влязъл необезпокояван и свободно приближил се до него. Или Уолдън е бил мъртво пиян. В такъв случай убиецът е имал ключ от апартамента.
Миане Крейл хвърли ръкавицата и стисна ръце.
— Спестете си по-нататъшните разсъждения — сряза го тя. — Знам, полицията ще реши, че аз съм го направила. Е, добре! Но не съм аз. Обичах този проклет глупак. Какво ще кажете за това?
— Вероятност да сте го извършила вие има, мис Крейл — отбеляза Далмас безстрастно. — Полицаите ще си го помислят, нали така? Ще решат, че сигурно сте достатъчно умна да реагирате точно така, както всъщност сте постъпила.
— Не е умно! — възрази тя горчиво. — А дръзко.
— Дръзко убийство! — Далмас се засмя мрачно. — Не е лошо.
Той прокара пръсти в къдравата си коса.
— Не, не смятам, че можем да ви прикачим убийството, а навярно ченгетата няма да разберат, че е бил левак… Докато на някой друг не му се удаде да разплете нишката.
Далмас се наклони малко напред и постави ръце на ръба на масата, сякаш се канеше да стане. Присви замислено очи.
— Имам един приятел в Центъра, който би ни помогнал. Полицай е, но вече е на години и пет пари не дава какво ще напишат за него в пресата. Може би, ако дойдете с мен да ви види и сам да чуе история та, за да разбере за какво става дума, ще успее да позабави с няколко часа нещата и да спре съобщенията във вестниците. Далмас погледна въпросително момичето. То си сложи ръкавицата и промълви:
— Да вървим.
5
Щом вратите на асансьора в „Меривейл“ се затвориха, едрият мъж свали вестника, който държеше високо пред очите си, и се прозя. Надигна се бавно от канапето в ъгъла и с небрежна походка прекоси малкото, но уютно фоайе на хотела. Вмъкна се в последната от телефонните кабини. Пусна монета в
