извеждам навън. Вземи си шапката и палтото.
Вайдори кимна едва забележимо. Главата му почти не помръдна. Очите му все още болезнено блестяха.
— А какво ще стане с момичето? — попита шепнешком.
Уолц се ухили, поклати глава и още по-силно притисна пистолета към гърба на Пийт Англич.
Вайдори се отмести още малко встрани и отново разкрачи крака. Пистолетът не трепваше в ръката му, но и не сочеше към нищо конкретно.
Той затвори очи, постоя така кратък миг, после широко ги отвори. Произнесе бавно и внимателно:
— Когато го замисляхме, всичко изглеждаше добре. Такива дръзки, безскрупулни ходове и друг път са правени в Холивуд. Честно. Аз обаче не предполагах, че това ще доведе до нараняване на хора, до убийство. Аз просто… просто не съм толкова закоравял престъпник, за да продължа, Уолц. Бях дотук. Най- добре си прибери пистолета и си върви.
Уолц поклати глава и се усмихна особено, напрегнато. Той се поотдръпна от Пийт Англич и леко измести пистолета встрани.
— Картите са раздадени — студено каза той. — И ти ще играеш. Хайде да вървим.
Вайдори въздъхна и клюмна. Изведнъж се бе превърнал в самотен, изоставен мъж, далеч не млад.
— Не — каза тихо. — Аз бях дотук. Това бе последният отблясък от не чак толкова добрата ми репутация. В крайна сметка ролята беше моя. Вярно, аматьорска, но затова пък моя. Прибери пистолета, Уолц, и изчезни оттук.
Лицето на Уолц стана студено, непоколебимо, безизразно. Очите му се превърнаха в безизразните очи на убиец. Той отмести пистолета още малко встрани.
— Вземи си шапката, Вайдори — произнесе много отчетливо.
— Съжалявам — отвърна Вайдори и стреля.
Пистолетът на Уолц изтрещя в същия миг, двете експлозии се смесиха. Вайдори се олюля, леко се извърна, после отново изправи тялото си. Той се втренчи в Уолц, без да мига.
— Късметът на аматьора — каза и зачака.
Пийт Англич вече бе извадил колта, но от него вече нямаше нужда. Уолц бавно се свлече на една страна. Бузата и месестият му синкав нос се сплескаха върху килима. Той леко размърда лявата си ръка, опита се да я прехвърли през гърба си. После изхърка и застина.
Пийт Англич изрита савиджа далеч от проснатото му тяло.
Вайдори попита провлечено:
— Мъртъв ли е?
Пийт Англич изръмжа, не отговори. Гледаше момичето. То се бе подпряло с гръб на масичката с телефона и прикриваше с ръка устата си — класическата поза на стаения ужас. Толкова банална, че изглеждаше глупава.
Той обърна очи към Вайдори и каза кисело:
— Късметът на аматьор — факт. Но я си представете, че не го бяхте уцелил? Той само блъфираше. Просто искаше да хлътнете още малко, че да не се раздрънкате. Между другото, аз бях неговото алиби в случай на убийство.
— Съжалявам… много съжалявам — каза Вайдори. Изведнъж седна, наведе глава назад и затвори очи.
— Господи, колко е красив! — каза Тоукън Уеър с благоговение. — И смел.
Вайдори хвана лявото си рамо с ръка и силно го притисна. Между пръстите му бавно прокапа кръв. Тоукън Уеър сподавено изписка.
Пийт Англич огледа стаята. Японецът белодрешко бе пропълзял вътре и стоеше в ъгъла — дребна безмълвна фигурка, сгушена до стената. Отново погледа към Вайдори. Много бавно, сякаш неохотно, произнесе:
— Госпожица Уеър има роднини в Сан Франциско. Можете да я изпратите вкъщи с някой дребен подарък. Това е естествено и честно. Тя ме насочи към Уолц. Така и аз влязох в играта. Казах му, че сте разбрал намеренията му, и той дойде да ви затвори устата. Гангстерски прийоми. Ченгетата ще има да се смеят, но в шепа. В крайна сметка за тях също ще пишат по вестниците. И вече всичко ще бъде истинско, а не нагласено. О’кей?
Вайдори отвори очи и произнесе немощно:
— Вие… вие постъпихте много благородно. Няма да го забравя.
Главата му се клюмна.
— Той припадна! — извика момичето.
— Така е — рече Пийт Англич. — Дай му една хубава голяма целувка и ще се свести… А ти ще има какво да си спомняш цял живот.
Той изскърца със зъби, отиде до телефона и вдигна слушалката.
Информация за текста
© 1936 Реймънд Чандлър
Raymond Chandler
Pickup on Noon Street, 1936
Сканиране и разпознаване: nextvasko, 2008
Редакция: BHorse, 2008
Издание:
Реймънд Чандлър. Пълна колекция разкази, том 1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9585]
Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00
