— Норис знае. Икономът. Би се оставил да умре на колелото за мъчения, отколкото да проговори.
— Ясно. Сега вече разбирате защо Лари Бацел е бил очистен, а мен ме изведоха да ме проветрят с лека кола.
— Изнудване — каза тя. — Още няма нищо, но го очаквах всеки момент. Бях готова на всякаква сума и той го знае.
— Постепенно, година след година, той като нищо би натрупал четвърт милион. Не вярвам Джо Месарви да е бил замесен. Със сигурност знам, че момичето не е.
Тя нищо не каза. Просто не откъсваше поглед от лицето ми.
— Защо, по дяволите — простенах, — не му отнехте оръжията?
— Той е много по-зле, отколкото си мислите. Това само би сложило началото на нещо много по- страшно. Аз… аз самата почти се боя от него.
— Разкарайте го някъде — рекох. — От тук. От стареца. Достатъчно е млад, за да бъде излекуван, ако попадне в опитни ръце. Отведете го в Европа. Някъде надалеч. Още сега. Ако разбере, генералът ще умре при мисълта, че това е и неговата кръв.
Тя стана, влачейки тялото си, и отиде до прозореца. Застана неподвижно, почти слята с тежките бели завеси. Ръцете висяха покрай бедрата й, също много неподвижни. След малко се обърна и мина покрай мен. Когато беше вече зад гърба ми, дъхът й секна и тя изхълца един-единствен път.
— Беше страшно. Най-страшното нещо, което съм чувала. Въпреки това пак бих го направила. Татко не би постъпил така. Той веднага би съобщил където трябва. Както казахте, това би го убило.
— Отведете го — продължих да дълбая. — Сега се крие някъде там отвън. Мисли, че ме е улучил. Крие се като животно. Намерете го. Той не е в състояние да се владее.
— Предложих ви пари — обади се тя, все тъй зад гърба ми. — Толкова е ужасно. Не бях влюбена в Дъдли О’Мара. Това също е ужасно. Не мога да ви благодаря. Не знам какво да кажа.
— Забравете. А съм само стар работен кон. Потрудете се сега вие над момчето.
— Обещавам. Сбогом, господин Кармади.
Не се ръкувахме. Спуснах се обратно по стълбите, а икономът беше на входната врата както обикновено. По лицето му нищо освен вежливост.
— Не желаете ли да се срещнете днес с генерала, сър?
— Днес не, Норис.
Не видях отвън момчето. Минах през страничната вратичка в портала и се качих на взетия под наем форд. Спуснах се по хълма покрай старите петролни кладенци. Около някои, невидими откъм шосето, все още имаше ями със застояла вода, покрити с гниеща петролна пяна.
Вероятно бяха три-четири метра дълбоки, навярно и повече. Сигурно криеха тъмни неща. Положително в една от тях… Радвах се, че убих Йегър.
На връщане към центъра спрях в един бар и обърнах две. Никаква полза. Накараха ме единствено да се сетя за Сребърната перука, която никога повече не видях.
Информация за текста
© 1936 Реймънд Чандлър
Raymond Chandler
The Curtain, 1936
Сканиране и разпознаване: nextvasko, 2008
Редакция: BHorse, 2008
Издание:
Реймънд Чандлър. Пълна колекция разкази. Том 3
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9387]
Последна редакция: 2008-10-25 13:30:00
