Видях как ръката на русата жена внезапно мръдна в чантата. — Няма смисъл да вадите пистолета — рекох й. — Знам, че няма да ви обесят. Просто искам да разберете, че не заблуждавате никого и онази клопка в бирарията беше устроена, за да ме довършите, след като Сукесян загуби самообладание. Вие бяхте тази, която ме изпрати там, за да си получа каквото ми бяха приготвили. Останалото и без туй вече никому няма да послужи.
Тя обаче извади пистолета. Подпря го върху бледосиньото си коляно и ми се усмихна. Каръл Прайд запокити чашата срещу нея. Русата се наведе и пистолетът изгърмя. Един куршум меко и възпитано потъна в покритата с пергамент стена, високо някъде, вдигайки точно толкова шум, колкото би вдигнал нахлузен в ръкавица пръст.
Вратата се отвори и в стаята влезе невероятно висок и слаб мъж.
— Мен застреляй — каза той. — Аз съм ти само съпруг.
Блондинката го погледна. За част от секундата си помислих, че ще го послуша. После тя просто се усмихна още по-широко, прибра пистолета в чантата си и посегна към чашата.
— Пак ли подслушваш? — попита мрачно. — Някой ден ще чуеш нещо, което няма да ти хареса.
Високият слаб мъж извади кожена чекова книжка от джоба си, повдигна вежди и ми рече:
— Колко ще ви затворят устата — за постоянно?
Погледнах го глуповато.
— Чухте ли какво приказвах?
— Струва ми се, да. Микрофонът е доста добър. Ако не се лъжа, обвинявате жена ми, че има нещо общо с нечия смърт, нали?
Продължавах да го гледам тъповато.
— Е, колко искате? — рязко попита той. — Няма да споря с вас. Свикнал съм с изнудвачи.
— Направете го един милион — рекох. — Освен това тя току-що стреля по нас. Това прави петдесет цента отгоре.
Блондинката се разсмя налудничаво, смехът й премина в писък, а после във вой. В следващия миг тя вече се търкаляше по пода, като пищеше и риташе с крака.
Високият бързо се приближи до нея, сгъна се и я удари с длан през лицето. Плясъкът сигурно се е чул на една миля. Изправи се, лицето му беше тъмночервено, а блондинката лежеше на пода и хлипаше.
— Ще ви изпратя до вратата — каза той. — Обадете се утре в кабинета ми.
— За какво? — попитах и взех шапката си. — И в кабинета си ще бъдете същия глупак.
Хванах Каръл Прайд за ръката и я изведох от стаята. Безмълвно напуснахме къщата. Градинарят японец тъкмо беше измъкнал плевелче от тревата, държеше го високо и презрително му се усмихваше.
Бързо се отдалечихме в посока на хълмовете. Недалеч от стария хотел „Бевърли Хилс“ ме спря червен светофар. Там си и останах. Седях и държах кормилото. Момичето до мен също не помръдваше. И нищо не казваше. Просто гледаше право пред себе си.
— Нещо не ме изпълва законна гордост — обадих се аз. — Не успах да проваля ни един злодей, нито пък да го изправя пред съда.
— А може би не го е планирала хладнокръвно — прошепна Каръл. — Просто е била разгневена и обидена и някой й е продал идеята. Такава жена се захваща с различни мъже и щом й омръзнат, ги захвърля, а те си губят ума, като не могат да си я върнат. Може да е било просто свада между двамата любовници — Пол и Сукесян. Но с господин Магун играта е загрубяла.
— Тя ме изпрати в бирарията — отвърнах. — За мен това е достатъчно. А Пол си е имал едно наум за Сукесян. Знаех, че тя няма да уцели. С пистолета, имам предвид.
Сграбчих я. Цялата трепереше.
Зад нас спря кола и шофьорът налегна клаксона. Слушах го известно време, после пуснах Каръл Прайд, излязох от колата и минах отзад. Беше огромен мъжага, седнал зад волана на лимузина.
— Това е светофар — рязко каза той. — Алеята на влюбените е по-нагоре, из хълмовете. Изчезвайте оттук, докато не съм ви избутал.
— Натисни клаксона само още веднъж — примолих му се. — Само веднъж. А после ми кажи коя страна искаш да ти насиня.
Той бръкна в джоба на жилетката си и извади значка на капитан от полицията. После се ухили. И двамата се ухилихме. Определено не беше щастливият ми ден.
Върнах се в колата, обърнах и подкарах обратно към Санта Моника.
— Дай да се приберем вкъщи и да пийнем още малко уиски — рекох. — Ама от твоето.
Информация за текста
© 1937 Реймънд Чандлър
Raymond Chandler
Mandarin’s Jade, 1937
Сканиране и разпознаване: nextvasko, 2008
Редакция: BHorse, 2008
Издание:
Реймънд Чандлър. Пълна колекция разкази, том 1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9584]
Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00
