Старецът се засмя, пронизително и напевно като чуруликане на птица.
— Знам. Дойдох да се представя. Чух, че е дошъл някой си доктор Крейн, и това ме заинтригува. — Той протегна ръка. — Казвам се Флайт.
— Приятно ми е.
Последва неловко мълчание. Крейн се опитваше да измисли някакъв неутрален учтив въпрос.
— Каква е ролята ви тук, доктор Флайт?
— Автономни механични системи.
— Какво е това?
— Говорите като истински новодошъл. Базата е като град в Дивия запад и ако сте почитател на уестърните като мен, ще знаете, че там има два въпроса, които не трябва да задавате. Откъде си и защо си дошъл. Достатъчно е да кажа, че съм крайно необходим — за съжаление. Работата ми е строго секретна.
— Хубаво — смутено рече Крейн, защото не можа да измисли друг отговор.
— Мислите ли? Не. Задачата тук, толкова далеч ???? ??? ?????, никак не е приятна.
Крейн примига учудено.
— Моля?
— Бог да ме благослови, пак ли го направих? — Флайт вдигна очи към небето. — Никой ли вече не говори майчиния си език? Едно време всички цивилизовани хора знаеха старогръцки. — Той заканително размаха пръст срещу Крейн. — „Океанът, източникът на всичко“. Омир е мой сънародник. Трябва да прочетете произведенията му.
Крейн потисна импулсивното желание да си погледне часовника. Роджър Корбет го чакаше в трапезарията.
— Беше ми приятно да се запознаем.
— На мен също — прекъсна го Флайт. — Възхищавам се на практикуващите благородното изкуство.
Крейн почувства засилващо се безпокойство от присъствието на неканения гост и се запита как човек като Флайт е успял да се промъкне през процеса на проверки и прегледи, през който трябваше да минат всички, преди да бъдат допуснати в Базата. Реши, че най-добрият начин да се справи с положението е да отстрани в зародиш всякакви въображаеми приятелства.
— Доктор Флайт, сигурен съм, че сте зает като мен.
— Съвсем не! Имам много свободно време в момента. Едва когато отново започнат да копаят, може би ще се нуждаят от мен и моето изкуство. — Флайт вдигна малките си ръце и размърда пръсти като пианист.
Ясните му сини очи обходиха стаята и се спряха на отворената чанта.
— Какво има тук? — Той бръкна вътре, извади две книги и погледна едната, „Антология на поезията от двадесети век“. — Какво означава това? — попита сърдито.
— А на вас на какво ви прилича? — ядоса се Крейн. Книга със стихове.
— Нямам време за модерна поезия, нито пък вие. Както вече казах, четете Омир. — Флайт пусна книгата в чантата и погледна другата, „Историята и загадката на числото пи“. — Аха! А това?
— Книга за ирационалните числа.
Старецът се изсмя пронизително и пискливо и подигравателно поклати глава.
— Да, наистина. Колко уместно, нали?
— Уместно за какво?
Човекът го погледна изненадано.
— Ирационални числа! Не разбирате ли?
— Не.
— Толкова е очевидно. Нашият брой тук е ирационален, нали? Ако не е така, опасявам се, че скоро ще стане. — Флайт протегна жилавия си кокалест показалец и го заби в гърдите на Крейн. — Затова сте тук. Защото е нарушено.
— Какво е нарушено?
— Всичко — настойчиво прошепна Флайт. — Или поне скоро ще бъде.
Крейн се намръщи.
— Господин Флайт, ако нямате нищо против…
Старчето вдигна ръка. Вълнението му, изглежда, премина. Той отново протегна жилавия си показалец и докосна гърдите на Крейн.
— Все още не сте го осъзнали, но между нас има нещо общо. — И млъкна многозначително.
Крейн преглътна. Нямаше намерение да пита какво е общото между тях. Флайт обаче не се нуждаеше от окуражаване — наведе се напред, сякаш искаше да сподели някаква тайна, и каза:
— Имената ни. Крейн1. Флайт2. Разбирате ли?
Крейн въздъхна.
— Не се обиждайте, но ще ви помоля да си тръгнете. Имам среща за обяд и закъснявам.
Дребният старец наклони глава на една страна и стисна ръката му.
— Радвам се, че се запознах с вас, доктор Крейн. Както казах, между нас има нещо общо. Трябва да се поддържаме.
Отново му намигна и изскочи навън, като остави вратата отворена. Крейн отиде да я затвори и любопитно огледа дългия коридор. Нямаше никого. Нямаше и следа от стареца, сякаш изобщо не се беше появявал.
ГЛАВА 8
Хауард Ашър седеше зад бюрото в тесния си кабинет на осмо ниво и съсредоточено гледаше компютърния монитор. Цветът на плоския екран се превърна от сребрист в странно, неземно син.
Зад него имаше метални лавици, отрупани с технически наръчници, учебници по океанография, морска биология и сборници с поезия с оръфани страници. Над рафтовете бяха окачени няколко офорта в рамки — копия на скиците на Пиранези, взети от Ведуте ди Рома. Друга библиотека със стъклена витрина съдържаше различни морски чудатости — фосил на силакант, очукан лост от клипер и зъб от невероятно рядко срещаната синя акула. Нито малките размери на кабинета, нито разнородните колекции предоставяха доказателство, че обитателят им е научният ръководител на Националната океанографска агенция.
През затворената врата се чух тих звук на приближаващи се стъпки, а после на стъклото се появи лице. Ашър погледна и позна червеникавата коса и осеяното с лунички лице на Пол Истън, единия от морските геолози, които работеха по проекта на Базата.
Ашър завъртя стола си, протегна ръка и отвори.
— Пол! Радвам се да те видя.
Истън влезе и затвори вратата.
— Надявам се, че не ви заварвам в неподходящ момент, сър.
— Колко пъти трябва да ти казвам, че името ми е Хауард? Тук, в Базата, всички си говорим на „ти“ и на малко име. Само не казвай на адмирал Спартан. — Ашър се засмя на шегата си.
Истън обаче не се усмихна.
Ашър го погледна изпитателно. Истън обикновено беше весел и закачлив и обичаше шегите и нецензурните рими, но днес беше намръщен и чертите на младежкото му лице изглеждаха мрачни. Нещо повече, беше разтревожен.
Ашър посочи единствения свободен стол.
— Седни, Пол, и ми кажи какво те притеснява.
Истън седна веднага, но без да продума; вдигна ръка към врата си и започна леко да го разтрива.
— Нещо не е ли наред, синко? — попита Ашър.
— Не знам. Може би.
И продължи да масажира врата си. На всички, които работеха в секретната зона на Базата, беше имплантиран микрочип за радиочестотна идентификация. Мрежа от скенери следеше движенията на хората и ги предаваше на компютър за наблюдение. Ашър знаеше, че кожата на някои хора проявява лека реакция
