към процеса на имплантация.
— Става дума за вулканизъм — внезапно заяви Истън.
— Вулканизъм — повтори Ашър.
— Мястото на потопяването. Работех с няколко проби базалт от морското дъно и се опитвах да датирам точно кога е станало потопяването.
Ашър кимна, за да го окуражи.
— Знаете как е. — Истън сякаш се колебаеше или може би заемаше отбранителна позиция. — Тъй като подводните течения в района са много силни, седиментацията на океанското дъно е пълна каша.
— Това ли е техническият термин? — попита Ашър в опит да разведри атмосферата.
Истън сякаш не чу забележката.
— Няма наслоявания, няма стратификация. Пробата от сърцевината е на практика безполезна. Не мога да получа ясно датиране и от визуалното изследване. Това не са изменения, причинени от ерозия, каквито виждаме на земята. Затова се опитах да датирам базалтовото образувание чрез съпоставяне с познати проби в нашата геоложка база данни, но не получих убедително съвпадение. После реших да датирам пробата по разпада на радиоактивните изотопи в базалта.
— Продължавай.
Истън ставаше все по-нервен.
— Знаете, че горе-долу сме преценили кога е станала катастрофата, но — Той се запъна и започна отново: Действах по същите предположения в моите тестове. Не проверих за смяна на полярността на магнитното поле.
Ашър най-сетне разбра защо Пол е толкова разочарован. Беше допуснал единствената грешка, която ученият не бива да прави. Бе направил догадка и в резултат на това бе пропуснал основен тест, който бе трябвало да извърши. Ашър се поотпусна. Грешката беше досадна и неприятна, но в случая не беше критична.
„Време е да поиграя на намръщен баща“ — помисли той.
— Радвам се, че ми каза, Пол. Винаги е неловко, когато не сме следвали научния метод. И колкото по- тъпа е грешката, толкова по-глупаво се чувстваме. Добрата новина е, че най-важната работа не е изложена на риск. Затова съветът ми към теб е: „Може да те е срам, но не се отчайвай“.
Изражението на Истън обаче остана разтревожено.
— Не, доктор Ашър, не ме разбрахте. Направих теста днес. Сложих пробите в неутрализираща магнитността бобина и измерих магнетизма. В пробата нямаше смяна на полярността на магнитното поле!
Ашър рязко се изправи на стола, а после бавно се облегна назад.
— Какво каза?!
— В пробите няма доказателства за смяна на полярността на магнитното поле.
Ашър облиза устни.
— Сигурен ли си, че ориентацията на пробите е правилна?
— Абсолютно.
— И се увери, че не е аномалия? И не използваш замърсена проба?
— Проверих всички проби. Резултатите са едни и същи.
— Не може да бъде! Смяната на полярността на магнитното поле е безотказен метод за датиране на скални проби. — Ашър бавно изпусна дъх. — Това означава, че катастрофата е станала много по-рано, отколкото мислехме, и датира от две промени на полярността на магнитното поле, а не само от една. От север на юг и после отново от юг на север. Сигурен съм, че изследването на изотопите ще потвърди това.
— Не, сър.
Ашър го погледна изпитателно.
— Какво искаш да кажеш?
— Проверих радиоактивните изотопи. Няма разпад.
— Не е възможно!
— Прекарах четири часа в радиографията. Направих тестовете три пъти. — Истън извади от джоба на лабораторната си престилка диск и го сложи на бюрото.
Ашър се вторачи в него, но не посегна да го вземе.
— Оказа се, че всичките ни изводи са погрешни. Потопяването е станало много no-скоро, отколкото предполагахме.
— Имаш ли ново датиране въз основа на тестовете?
— Засега само приблизително, сър.
— И какво е?
— Преди около шестстотин години.
— Шестстотин години?!
В малкия кабинет отново настъпи тишина.
— Ще трябва да поискаш една от безпилотните миниподводници — каза Ашър. — Монтирай й електронен фазов магнитометър и я пусни да мине няколко пъти над мястото на потопяването.
— Разбрано, доктор Ашър.
Младият геолог стана, кимна и тръгна към вратата.
— Пол? — тихо го повика Ашър.
Истън се обърна.
— Моля те, направи го веднага. И не казвай абсолютно на никого.
ГЛАВА 9
Крейн отмести поглед от дигиталния джобен компютър, на който пишеше бележки, и попита:
— Това ли е всичко? Само болки в краката?
Мъжът в болничното легло кимна. Дори под чаршафите личеше, че е висок и строен. Цветът на кожата му беше нормален, очите му бяха ясни.
— Колко силна е болката по скала от едно до десет? Човекът се замисли.
— Зависи. Бих казал около шест. Понякога е малко по-силна.
Крейн записа в джобния компютър „нефибрилна миаглия“3. Изглеждаше невъзможно пациентът да е получил лек удар преди два дни. Беше твърде млад, а и изследванията не показваха, че се е случило това. Имаше само първоначалните оплаквания — частична парализа и неясен говор.
— Благодаря — каза Крейн и затвори джобния компютър. — Ще ви уведомя, ако имаме още въпроси.
И се отдалечи от леглото.
Медицинският комплекс на „Буря в бездната“ разполагаше с техника, на която би завидяла всяка средно голяма болница. Освен спешно отделение, хирургични зали и двадесет и четири стаи за пациенти имаше многобройни помещения за различните специалности, вариращи от радиография до кардиология. Работните площи и залите за съвещания се намираха в отделен комплекс. Крейн също получи малък, но добре обзаведен кабинет с лаборатория.
От всички оплаквания, описани от доктор Бишоп, само три бяха по-сериозни и изискваха болнично лечение. Крейн разговаря с двама пациенти — четиридесет и две годишен мъж, страдащ от чувство за гадене и диария, и предполагаема жертва на сърдечен удар — и реши, че не е необходимо да ги хоспитализират. Доктор Бишоп несъмнено ги държеше за наблюдение.
Обърна се и кимна на Бишоп, която стоеше до вратата.
— Няма симптоми за КИП — каза Крейн, когато излязоха в коридора.
— С изключение на първите прояви.
— Видели сте ги, нали?
— Да. Той очевидно имаше краткотраен исхемичен пристъп.
Крейн се поколеба. Бишоп не беше казала почти нищо по време на прегледа на двамата пациенти и
