— Няма грешка. Те са тук по препоръка на капитан Королис и ще приемат заповеди пряко от него. Той смята, че са необходими повече хора за засилване на охраната.
Лицето на Ашър помръкна.
— Назначаването на допълнителен персонал е съвместно решение, адмирале. Трябва да го вземем заедно като екип. А ако се съди по отличителните знаци, Уобърн е…
— Това не е демокрация, докторе. Не и когато става чума за безопасността на Базата, а в момента безопасността е застрашена. — Спартан кимна към групата инкенери и техници в другия край на платформата.
Ашър погледна към тях и попита:
— Какво е положението с пробойната?
— Успешно е запушена, както виждате. От повърхността е изпратена капсула с допълнително уплътнение за външната страна на купола. Отвътре е запечатана временно, докато се изработи нещо по- трайно. Ще отнеме известно време. Пробивът е дълъг около метър и половина.
Главният учен се намръщи.
— Метър и половина? При толкова тънка струя?
— Да. Но не е било замислено така.
— Искате да кажете, че…
Спартан отново кимна към инженерите.
— Виждате ли онази закрепена към корпуса преграда? Там, където е пробойната? Преградата отива право към кожуха на преддверието, където се намират електромагнитните контролни устройства, които отварят люка. Когато пломбираха люка, нашите аварийни екипи откриха разрез, дълъг метър и двадесет, стигащ от малката дупка чак до кожуха.
— Разрез — бавно повтори Ашър.
— Тук, във вътрешната стена на купола. Мислим, че е направен с преносима лазерна резачка. В момента се извършва подробен анализ. Разрезът е нарушил целостта на преградата, която всеки миг може да поддаде, въпреки че е по-вероятно това да стане в момент на напрежение, като например при окачването на Коритото. За щастие прорезът е несъвършен и на някои места е по-дълбок, отколкото на други. Затова дупката е малка. Ако беше направен, както е било замислено, пролуката щеше да се разпространи надолу по преградата, да стигне до кожуха — Гласът му заглъхна.
— И да пробие люка — измърмори Ашър, — и да направи голяма пробойна в корпуса.
— Фатална пробойна в корпуса.
— И казвате, че разрезът не е станал случайно, а е умишлен акт, тоест саботаж?
Адмиралът не отговори. Само бавно вдигна ръка и без да откъсва очи от Ашър, сложи пръст пред устните си.
ГЛАВА 19
Крейн се дръпна от черния гумиран окуляр, примига и потърка лицето си с ръце. Очертанията на предметите бавно се изясниха. Лаборантът отсреща работеше с апаратурата за титруване. Друг лаборант въвеждаше информация в компютър. От другата страна на масата седеше Мишел Бишоп — и тя с преносим диаскоп. Тя също вдигна очи от окуляра и погледите им се срещнаха.
— Изглеждаш уморен като мен — каза Бишоп. Май беше решила да минат на „ти“.
Крейн кимна. Наистина беше капнал от умора. Работеше от двадесет часа. Първо извърши трудната и изтощителна микрохирургична операция да зашие отрязаните пръсти на Конрад, а после дълго проверява съмненията си за отравяне с тежки метали.
Наред с умората чувстваше и разочарование. Засега в екипа на „Буря в бездната“ не бяха открити значителни следи от тежки метали. Космите, урината и другите проби бяха изследвани без резултат. Сега двамата с Бишоп използваха диаскоци, за да разгледат диапозитиви от тестовете с енергийно-дисперсивен флуоресцентен рентгенов спектрометър, но отново не откриха нищо. Крейн въздъхна. Беше убеден, че става дума за отравяне с тежки метали, но с всеки нов анализ с отрицателни резултати тази вероятност изглеждаше все по-малка.
— Трябва да си починеш — добави Бишоп, — преди и ти да станеш пациент.
Крейн отново въздъхна и се протегна.
— Имаш право. — Скоро погледът му щеше да се замъгли и нямаше да може да тълкува правилно рентгеновите снимки. Стана, каза довиждане на Бишоп и лаборантите и излезе.
Въпреки, че по-голямата част на Базата му беше непозната, Крейн знаеше пътя от Медицинския комплекс до стаята си достатъчно добре, за да го измине, без да полага съзнателни усилия. Стигна до Таймс Скуеър, зави наляво покрай библиотеката и киното, качи се един етаж с асансьора и пак зави наляво и после два пъти надясно. Прозя се, докато отваряше вратата на стаята си. Вече не разсъждаваше трезво. И това беше напълно логично. Шест часа сън щяха да дадат почивка на умореното му съзнание и да му помогнат да подреди мислите си и да намери отговора, който му убягваше.
Влезе, отново се прозя, сложи джобния си компютър на работната маса, обърна се и се вцепени.
На стола седеше Хауард Ашър, а до него стоеше непознат мъж в лабораторна престилка.
Крейн се намръщи.
— Какво има?
Ашър му направи знак да мълчи с дясната си ръка, после кимна на мъжа с престилката. Непознатият затвори и заключи вратата на стаята и на банята.
Ашър тихо се прокашля. Крейн не го беше виждал, откакто играха скуош. Лицето на главния учен беше изнурено и измъчено, очите му блестяха напрегнато като на човек, борещ се с демони.
— Как е ръката ти? — попита Крейн.
— Много ме боли от един-два дни — призна Ашър.
— Трябва да внимаваш. Съдовата недостатъчност може да доведе до възпаление и дори гангрена, ако функцията на нервите се увреди. Защо не ми позволиш да…
Ашър отново го прекъсна, като махна с ръка.
— Нямаме време за това. Трябва да говорим тихо. Роджър не е в съседната стая, но всеки момент може да се върне.
Крейн не очакваше да чуе това и озадачено кимна.
— Моля те, седни. — Ашър посочи стола до работната маса, изчака Крейн да се настани и продължи: — Предстои ти да прекрачиш прага, Питър. Ще ти кажа нещо и след това няма да има връщане назад. Всичко ще се промени за теб завинаги. Светът ще бъде драстично различен. Разбираш ли?
Крейн облиза устни и отново кимна.
Ашър отмести очи от него, после пак го погледна, сякаш събираше сили за онова, което щеше да му каже.
— Имам чувството, че бях прав, когато разговаряхме на игрището за скуош — рече Крейн. — Изобщо не става дума за Атлантида.
По лицето на главния учен премина мрачна усмивка.
— Истината е несравнимо по-странна.
Стомахът на Крейн се сви. По гърба му полазиха ледени тръпки.
Ашър сложи лакти на коленете си.
— Чувал ли си за границата на Мохорович?
Крейн се замисли.
— Звучи ми познато, но не мога да си спомня точно какво беше.
— Известна е също като слой на Мохорович или само Мохо.
— Мохо. Да, разбира се. Професорът ми по морска геология в Анаполис говореше за това.
— Тогава ще се сетиш, че това е границата между земната кора и земната мантия отдолу.
Крейн кимна.
— Границата Мохо се намира на различна дълбочина под земята в зависимост от местоположението. Земната кора е много по-дебела под континентите, отколкото под океаните. Мохо достига дълбочина седемдесет мили под повърхността на континенталния шелф, но на някои подводни хребети в средата на
