изискваха подпис и заплашваха със страховити последици, ако някоя от точките им бъде нарушена.
Крейн остави документите. Чувстваше се неудобно от вторачения поглед на Ласитър. Това беше прекалено. Може би трябваше учтиво да му благодари и после да се извини и да се върне във Флорида.
Но как по-точно щеше да го направи? „АмШел“ вече бяха платили голяма сума, за да го докарат тук, и хеликоптерът беше отлетял. Меко казано, в момента Крейн беше затрупан с научноизследователски проекти. Пък и не обичаше да отказва на предизвикателства, особено загадъчни като това.
Взе писалката и без да си дава време да размисли, подписа шестте документа.
— Благодаря — каза Ласитър и отново включи касетофона. — За протокола: доктор Крейн подписа необходимите документи. — Пак изключи касетофона и стана. Елате с мен, докторе. Предполагам, че ще получите отговор на въпросите си.
Излязоха от кабинета, тръгнаха по коридора, минаха през лабиринта на административната зона, качиха се с асансьора и се озоваха в добре обзаведена библиотека, пълна с книги, списания и компютри. Ласитър посочи една маса в отсрещната страна на помещението — на нея имаше само монитор.
— Ще дойда да ви взема — каза сухо, обърна се и излезе.
Крейн седна на посоченото място и се втренчи в затворената врата. В библиотеката нямаше друг и той се запита какво ще последва. В същия миг екранът пред него примига, светна и показа лицето на мъж на около седемдесет, с побелели коси и тъмен слънчев загар. „Сигурно ще има нещо като видео въведение“ — помисли Крейн, но когато човекът му се усмихна, осъзна, че не гледа компютърен монитор, а екран на видеотелефон с малка камера, вградена в горната част на рамката.
— Здравейте, доктор Крейн — усмихна се мъжът и добродушното му лице се надипли от леки бръчки. Казвам се Хауард Ашър.
— Приятно ми е да се запознаем.
— Аз съм от Националната агенция по океаните. Чували ли сте за нея?
— Не е ли океанографското подразделение на Националното управление по океанографски и атмосферни изследвания?
— Точно така.
— Малко съм озадачен, доктор Ашър.
— Наричай ме Хауард.
— Добре, Хауард. Какво общо има Националната агенция по океаните с една петролна платформа? И къде е господин Саймън, с когото говорих по телефона и който уреди пътуването ми? Той каза, че ще ме посрещне.
— Господин Саймън не съществува. Но аз съм истински и с удоволствие ще ти обясня, каквото мога.
Крейн се намръщи.
— Казаха ми, че има медицински проблем с водолазите, които работят по поддръжката на подводните съоръжения на платформата. И това ли е лъжа?
— Само отчасти. Наистина има много лъжи, за които съжалявам, но се налага. Трябва да сме сигурни. Секретността е от изключителна важност за проекта. Пред нас е научното и историческото откритие на века, Питър.
— На века? — повтори Крейн, без да е в състояние да прикрие недоверието си.
— Имаш право да се съмняваш. Това обаче не е лъжа, а чиста истина. Въпреки това „откритието на века“ може би не е най-точното определение.
— И аз така мисля.
— Аз бих го нарекъл най-голямото откритие на всички времена.
ГЛАВА 2
Крейн се вторачи в образа на видеоекрана. Доктор Ашър му се усмихваше приятелски, дори бащински, но нищо в усмивката му не загатваше, че се шегува.
— Не можех да ти кажа истината, докато не дойдеш в Базата, Питър. И докато не бъдеш щателно проверен и не подпишеш клетвените декларации. Довършихме процеса, докато ти пътуваше, но все още не мога да ти кажа много неща.
Крейн погледна през рамо. В библиотеката нямаше никого.
— Защо? Опасяваш се, че линията се подслушва?
— Не, разбира се. Но първо трябва да се уверим, че си напълно обвързан с проекта.
Крейн зачака.
— И без това малкото, което мога да ти кажа, също е свръх секретно. Дори да отхвърлиш предложението ни, пак ще си задължен да пазиш тайната по силата на подписаните от теб документи.
— Разбирам.
— Добре — каза Ашър, след това като че ли се поколеба. — Питър, платформата, на която си в момента, се намира над нещо повече от петролно поле. Нещо много по-значимо.
— Какво? — без да се замисля, попита Крейн.
Главният учен се усмихна загадъчно.
— Достатъчно е да кажа, че преди около две години сондьорите са открили нещо. Толкова е фантастично, че платформата е престанала да изпомпва петрол и е придобила друга, при това свръх секретна роля.
— Нека отгатна. Не можеш да ми кажеш каква.
Ашър се засмя.
— Все още не. Но откритието е толкова важно, че правителството не пести абсолютно никакви разходи, за да го извади.
— Да го извади?
— Заровено е в морското дъно точно под платформата. Спомняш си, че го нарекох откритието на всички времена, нали? Всъщност тук се извършват нечувани археологически разкопки. И ние правим историята в буквалния смисъл на израза.
— Но защо всичко е толкова тайно?
— Защото, ако хората надушат какво сме открили, новината мигновено ще се появи на първа страница на всички вестници в света. За няколко часа тук ще се струпат стотици екипи. Половин дузина правителства ще поискат правото на собственост. Тук ще гъмжи от журналисти и любопитни туристи. Откритието е прекалено важно и не бива да го излагаме на риск.
Крейн се облегна на стола и се замисли. Пътуването ставаше сюрреалистично. Спешните полети, петролната платформа, която всъщност вършеше друга работа, воалът на загадъчност и сега този човек на екрана, който говореше за невъобразимо важно откритие.
— Наречи ме старомоден, но ще се почувствам много по-добре, ако отделиш време да се срещнем и да поговорим очи в очи.
— За съжаление няма да е лесно, Питър. Но ако се обвържеш с проекта, скоро ще ме видиш.
— Не разбирам. Защо по-точно е толкова трудно?
Ашър отново се засмя.
— Защото в момента съм на няколко хиляди фута под теб.
Крейн се вторачи в екрана.
— Искаш да кажеш, че…
— Точно така. Петролната платформа е само поддържаща структура, станция за снабдяване. Истинските действия се извършват далеч долу. Затова разговаряме по видеовръзка.
Крейн се замисли, после тихо попита:
— Какво има там долу?
— Представи си огромна научноизследователска станция, висока десет етажа и пълна със свръхмодерни съоръжения и технологии, всичко това потопено на дъното на океана. Това е БИВ — сърцето и душата на най-изключителната археологическа кампания на всички времена.
— БИВ?
— База за изследване и възстановяване. Ние обаче я наричаме само Базата. Военните я кръстиха „Буря
