засилиха. Не, Чъки нямаше да ги слуша и да направи ужасните неща, към които го подтикваха. Щеше да ги накара да млъкнат. Знаеше какво точно да направи.
Видя големия люк с червено-жълтия знак за радиация отгоре. Пазеха го двама морски пехотинци. Те го видяха и се разкрещяха, но Чъки не чуваше нищо от хора от гласове. Единият командос падна на колене, говореше като обезумял и сочеше нещо. Чъки се приближи още. После блесна ослепителна светлина и се чу силен тътен, който заглуши врявата от гласове. В гърдите на Чъки изригна неописуема болка. Някаква невероятна сила го блъсна назад, а след това болката и гласовете бавно стихнаха в безкраен мрак и той най-сетне намери покой.
ГЛАВА 34
В по-голямата от двете операционни зали в Медицинския комплекс имаше всички уреди и инструменти, необходими за важни хирургични процедури, от стандартни апендиктомии до сложни лапароскопични13 процедури. Тази вечер обаче помещението беше приспособено за съвсем нова функция — на временна морга.
Трупът на Чарлс Васелхоф лежеше на операционната маса, леко синкав на ярките светлини. Черепната кутия беше отворена, мозъкът измерен и после върнат на мястото му. Металните стени отекваха от звука на хирургическия трион, докато Крейн срязваше гръдната кост и правеше задължителния разрез с формата на буквата „Y“ на гърдите и коремната област. До подноса с инструменти за аутопсия до лакътя му стоеше специалистката по вътрешни болести, а до нея беше Мишел Бишоп. Лицето й беше закрито с медицинска маска, но челото й беше намръщено.
До вратата, далеч от трупа, беше застанал Королис.
— Кога ще е готов окончателният доклад, доктор Крейн? — попита той.
Крейн не му обърна внимание. Изключи вибриращия трион, даде го на чакащата лекарка, обърна се към микрофона на дигаталния касетофон, сложен на масата, и отново започна да диктува:
— Дълбока огнестрелна рана в дясната страна на гърдите. Наранявания на кожата и меката тъкан. Няма перфорация, нито данни за стрелба от упор като остатъци от барут или изгаряне по краищата на раната. — Погледна Бишоп, която безмълвно му връчи инструмент за рязане на ребра. Крейн сряза останалите ребра и внимателно повдигна гръдната кост.
Огледа пораженията на безмилостната светлина на тавана.
— Пътят на раната е отпред назад и леко надолу. Самата рана представлява кръгла дупка с диаметър десет милиметра с периферно абразио и леко радиално разкъсване по краищата. Има наранявания на предната страна на второто ребро вдясно, на долния дял на десния бял дроб, на дясната подключична вена и в долната част на храносмилателния тракт. — Крейн взе уреда за ентеротомия, пъхна острието му с формата на електрическа крушка в отвора на тънкото черво и леко натисна надолу, отмествайки настрана вътрешностите. — Деформиран куршум с голям калибър, заседнал в тъканта от дясната страна на втория прешлен. — Извади куршума с форцепса и пак се обърна към касетофона. — Патологична диагноза. Входна огнестрелна рана в горната част на гърдите, преминаваща в дясната плеврална кухина и разкъсала дясната подключична вена. Причина за смъртта травма и обилно кървене в дясното плеврално пространство. Метод — убийство. Следва токсикологичен доклад.
Королис учудено повдигна вежди.
— Убийство?
— А вие как бихте го нарекли? Самоотбрана? — троснато отвърна Крейн и пусна куршума в едно метално легенче. Куршумът изтрака.
— Васелхоф агресивно и заплашително е размахвал смъртоносно оръжие.
Крейн горчиво се изсмя.
— Разбирам. Въоръжените войници са били в непосредствена опасност.
— Васелхоф е бил твърдо решен да влезе в строго забранена и чувствителна зона.
Крейн подаде форцепса на асистентката.
— И се е готвел да среже безценния ви реактор с кухненски нож?
Очите на Королис бързо се стрелнаха към помощничката и доктор Бишоп, после отново се насочиха към Крейн.
— Всички тук са напълно наясно, че стратегическите ценности на Базата ще бъдат охранявани на всяка цена. Трябва да внимавате какво говорите, доктор Крейн. Последиците от нарушаването на клетвените декларации, които сте подписали, са изключително тежки.
— Тогава ме съдете.
Королис млъкна за миг, сякаш обмисляше думите му. Когато отново заговори, гласът му беше тих и кадифен.
— Кога да очаквам доклада?
— Когато го завърша. А сега бихте ли излезли и да ни оставите да си продължим работата?
Королис не отговори. После на устните му се изписа лека усмивка — по-скоро нещо като оголване на венците. Той погледна трупа, едва забележимо кимна на Бишоп и мълчаливо излезе.
За миг тримата лекари останаха неподвижни, заслушани в отдалечаващите се стъпки. После Бишоп въздъхна.
— Мисля, че току-що си създаде враг.
— Не ме е грижа — отвърна Крейн. И наистина беше така. Чувстваше се физически болен от отчаяние от атмосферата на потайност и военна нетърпимост, надвиснала над проекта „Буря в бездната“, и от безсилието си да сложи край на заболяването, непряко причинило смъртта на Васелхоф. Изхлузи ръкавиците, хвърли ги в металния леген, изключи касетофона и се обърна към асистентката. — Бихте ли зашили трупа, ако обичате?
Тя кимна.
— Разбира се, доктор Крейн.
Крейн излезе от операционната, тръгна по централния коридор, отиде в Медицинския комплекс и уморено се облегна на стената. Бишоп се приближи до него и попита:
— Ще довършиш ли доклада?
Той поклати глава.
— Не. Ако в момента продължа да мисля за него, прекалено ще се ядосам.
— Изглеждаш уморен. Трябва да поспиш.
Той се засмя.
— Няма да стане. Не и след ден като днешния. Освен това трябва да лекувам Ашър. Той ще излезе след около три часа.
Бишоп го погледна.
— Откъде?
— Не знаеш ли? Ашър е в хипербаричната камера.
Тя го изгледа озадачено.
— Ашър? Защо?
— Страда от съдова недостатъчност. Състоянието му, изглежда, се е влошило през последните два дни. Сега има гнойна рана на ръката.
— А блокаж? Не трябва да е в камерата, а тук, и да му сложим байпас.
— Знам. Казах му, но той много настояваше. Ашър — Крейн млъкна, спомни си обещанието си да не казва на никого. — Ашър очевидно е близо до някакъв пробив и категорично отказа да престане да работи. Дори взе Марис в камерата, за да продължат да работят заедно.
Бишоп замислено се втренчи в коридора. Крейн се прозя.
— Няма да мога да заспя, колкото и да се опитвам. Ще наваксам с докладите. Пристигнаха ли електроенцефалограмите?
— Засега само една. На Мери Филипс, жената, която се оплаква от вцепенение на ръцете и лицето. Оставих я в кабинета ти. Ще отида да видя какво е състоянието на другите. Помолих лаборантката да направи график. Вече би трябвало половината да е готов. Ще й кажа да ти донесе разпечатките.
— Благодаря.
