— Предпазните вериги са били умишлено изключени, сър.
— А вътрешните пръскачки? Пожарогасителната система?
— Деактивирани в източника.
— Някакви предположения как е избухнал пожарът?
Уобърн посочи с палец към прозореца за наблюдение и чакалнята.
— Компресорът, сър. Техникът смята, че някой го е пипал.
— Как?
— Трансформаторът е бил изключен, докато компресорът е работел на максимални обороти.
Королис бавно кимна.
— И го е претоварил.
— Компресорът е прегрял и после е избухнал в пламъци. Да, сър.
— Къде би могло да бъде извършено това?
— Зад декомпресионния комплекс има килер с материали за поддръжка, забутан между две научни лаборатории. Всичко може да е било направено там.
— Отнело ли е много време?
— Техникът каза, че ако човекът е знаел какво прави, е отнело най-много две-три минути.
Королис отново кимна. Човекът беше знаел какво прави, и още как. Знаел беше как да прогори вътрешния корпус на купола с лазерната резачка. Добрият саботьор е обучен как да руши и взривява.
За Королис нямаше тайни в този вид подготовка.
Той се обърна към Уобърн.
— Има ли камери, насочени към килера?
Уобърн поклати глава и стоманеносивата му коса заблестя на изкуствената светлина.
— Не, сър.
— Добре.
Королис спря и погледна през прозореца за наблюдение. Техникът беше влязъл в хипербаричната камера и не се виждаше. Освен командосите в черни униформи нямаше други свидетели.
Той отново се обърна към Уобърн.
— Носите ли го? — Въпреки че вратата беше затворена, капитанът говореше още по-тихо.
Уобърн го погледна и леко кимна. Лицето му беше безизразно.
— Някой видя ли ви да го внасяте?
— Само нашите хора, сър.
— Отлично.
Уобърн се наведе до командното табло, бръкна отдолу, извади тънко куфарче от черна армирана пластмаса и му го даде заедно с ключа.
— Искате ли да продължим с разследването, сър? — каза Уобърн. — Да разпитаме учените дали са видели нещо необичайно или някого?
— Не е необходимо. Благодаря. Аз ще поема нещата и ще докладвам за разкритията си на адмирала.
— Добре, сър. — Уобърн отривисто козирува.
Королис го погледна и стисна устни, а после също отдаде чест и бързо излезе.
Жилищното помещение на Королис се намираше в специална секция на единадесето ниво, запазена за военните офицери. Той влезе, внимателно затвори и заключи и отиде до бюрото. Каютата беше слабо осветена. Другите имаха снимки в рамки или нощни лампи, а Королис имаше монитори за наблюдение и секретни наръчници.
Сложи пластмасовото куфарче, което му беше дал Уобърн, на лакирания плот и го отключи. Дръпна ципа, бръкна вътре и извади преносим компютър, силно обгорен от едната страна.
Стаята се изпълни с парливата смрад на изгоряла електроника.
Королис се обърна към контролното табло и включи пречистващия въздуха филтър на максималната степен. След това седна пред бюрото и придърпа клавиатурата към себе си. Вкара парола, за да включи менюто на личния си компютър, и после въведе втора, много по-дълга, за да влезе в секретна зона във военната мрежа на Базата, достъпна единствено за него. Зареди програма, каквато използваха инженерите, занимаващи се с възстановяване на аудиозаписи, и операторите на подслушвателни устройства, отвори списък от файлове и прегледа заглавията им. Намери онзи, който търсеше, и го зареди в програмата. На екрана се появи сложна картина. Преобладаваше звуков сигнал, записан с малък микрофон.
Королис включи в компютъра слушалки, настрои спектралния филтър на програмата да премахне страничния шум, увеличи звука и щракна бутона за възпроизвеждане на записа.
В слушалките се чу гласът на Крейн — забележително ясен, като се имаше предвид разделителната способност на подслушвателното устройство.
„Преди да умре, Ашър откри нещо. Знам, защото ми се обади по телефона. Каза, че всичко е в преносимия компютър. Трябва да го взема и да разбера какво е открил. Той отчаяно искаше да ми каже нещо, преди да издъхне. Повтаряше едно и също — пио.“
След това се чу друг глас. Звуковият анализатор на програмата го разпозна като гласа на Хюй Пионг. Лицето на Королис помръкна.
„Тайната е в компютъра му“ — продължи Крейн.
Королис щракна „мишката“ и спря записа, после затвори файла и излезе от програмата.
Стана и занесе повредения компютър на Ашър в отсрещния ъгъл на стаята, където имаше сив шкаф. Наведе се, щракна закопчалките, отвори го и извади обемист предмет — дегаусиращ магнит.
След това още веднъж провери дали вратата на каютата му е заключена и бавно и целенасочено, като внимаваше да стои далеч от своя компютър, доближи магнита до лаптопа и го прокара два пъти над вътрешния твърд диск. Въпреки че дискът беше оцелял от огъня, процедурата щеше да го обърка до неузнаваемост.
Питър Крейн и Хюй Пионг бяха сериозна заплаха за сигурността и Королис не можеше да им има доверие. Тази стъпка беше само началото. И той много добре знаеше какво да направи по-нататък.
ГЛАВА 38
Хладилният склад 1-С на най-долното ниво на Базата беше мрачно място и в най-добрите обстоятелства. Температурата се регулираше точно на пет градуса. Подът бе от дървени плоскости, поставени на три сантиметра над студената мръсна вода. Осветлението беше слабо и в клаустрофобичното пространство цареше сумрак. Миришеше на мухъл и кланица. Единственият звук беше тихото капене на вода.
Адмирал Спартан стоеше в средата на камерата за дълбоко замразяване и гледаше ужасяващо изкривените останки на Стъклено топче Едно. Сферата висеше пред него като смачкана топка от станиол, окачена на грамадна кука с тежка верига, спускаща се от тавана. От едната й страна беше захвърлена тежката синя мушама, която беше смъкнал, за да види обезобразената развалина.
Обстоятелствата трудно можеше да се нарекат добри. Каква неизправност бе причинила катастрофата? Като военен офицер, Спартан през целия си живот се беше стремил да постигне победа при очакван неуспех — своя или на врага, като или го прогнозираше, или го използваше. Но как може да очакваш неуспех, като действаш по абсолютно непознати правила?
Стъклено топче Едно беше унищожено, но Топче Две и Топче Три продължиха операцията без забавяне. Бяха направили промените, препоръчани от Ашър и научния му екип, и нямаше други произшествия. Всъщност работата вървеше по-бързо от очакванията. Третият, най-долният пласт на земната кора се оказа съставен от мек, подобен на тиня материал, който се копаеше лесно, и бяха на път да стигнат до границата на Мохорович не след седмици, а след няколко дни.
Адмиралът си спомни предупреждението на Хауард Ашър след сблъсъка на Топче Едно и смъртта на екипажа. „Моята препоръка е да се спрат всички операции, докато не разберем какво причинява авариите и защо“.
А сега Ашър беше мъртъв.
Зад Спартан се чу стържене на метал и вратата на хладилния склад се отвори. Ивица жълта светлина
