— Когато заличиш информация на твърд диск, ти всъщност пишеш отгоре произволни нули и единици. Докато пише новата информация, четящата и пишещата глава използва само достатъчно сигнал, необходим да въведе новия бит. Така работят твърдите дискове само достатъчно сигнал, не повече.
— Защо?
— За да са сигурни, че съседните битове няма да бъдат засегнати. И тъй като сигналът не е достатъчно мощен, за да насити платката напълно, предишната информация като призрак влияе на цялостната сила.
Крейн я гледаше, без да разбира нищо.
— Да речем, че на твърдия диск има две позиции, една до друга. Първата е нула, а втората единица. Някой написва върху тях две единици. И така, имаме единици и на двете позиции. Но познай какво става? Тъй като главата използва минимален сигнал, за да ги напише, позицията, която по-рано е съдържала нула, има по-слаба сила на сигнала от позицията с единицата.
— Предишната информация влияе на новата информация, записана върху нея?
— Точно така.
— И ти имаш инструмент, който възстановява първоначалната информация?
Хюй кимна.
— Инструментът отчита абсолютната стойност на сигнала и я изважда от онова, което е било написано на твърдия диск. Така получаваме сенчесто изображение на написаното преди това.
— Нямах представа, че това е възможно. — Крейн изведнъж млъкна. — Чакай малко. Информацията не е била само пренаписана. Ти каза, че е била размагнитизирана, дегаусирана. Как ще я възстановиш?
— Какъвто и дегаус да е използван, не изглежда много мощен. Вероятно е преносим ръчен модел. Или човекът, който е изтрил диска, не е съобразил, че платките на твърдия диск имат тънко покритие. Лекото размагнитизиране е все едно да пренапишеш диска два-три пъти. А моят инструмент може да възстанови заличената информация два пъти повече.
Крейн смаяно поклати глава.
— Но процесът е унищожителен. Можем да направим само един опит. И това означава, че ще ни трябва друг твърд диск, на който да прехвърлим възстановената информация. Аз съсипах моя лаптоп, когато махнах главната контролна платка. Може ли да взема твоята?
Той се усмихна.
— Бързо трошим компютрите. Разбира се. Ей сега ще го донеса.
— Ще стартирам възстановяването на информацията. — Хюй остави лупата и взе комплекта инструменти.
— Тук си в безопасност — каза Крейн, обърна се и безшумно излезе от лабораторията.
ГЛАВА 41
Уолас накуцваше повече от обикновено, бързаше през лабиринта коридори в научните секции на преустроената петролна платформа „Кралят на бурите“. Току-що беше получил съобщение — кодиран сигнал, предаден по нискочестотен радиопредавател — и трябваше незабавно да го предаде на оперативния агент на борда на „Буря в бездната“.
Коритото заминаваше след двадесет минути. Ако побързаше, Уолас щеше да успее.
Стигна до стаята си, запали лампата и заключи вратата. Куриерският чувал беше до бюрото му, готов да бъде занесен в Приемната на най-долното ниво на платформата. Уолас го отвори, прерови съдържанието му и извади компактдиск с надпис „Радиографии 001136001152“.
Файлове с изображения — точно каквото му трябваше.
Пъхна диска в компютъра и зареди в паметта произволна радиографична снимка. След това извади диска, сложи го в кутия и го върна в куриерския чувал. Написа кратка програма, която щеше да скрие съобщението в най-незначителните пиксели на радиографията, и за пет минути я въведе в компютъра и два пъти я провери за вируси.
Изсумтя одобрително и натисна клавиша FUNCTION. Кратката програма започна да се изпълнява. На екрана се появи въпросителен знак. Програмата искаше входяща информация. Уолас внимателно написа съобщението, което му беше заповядано да предаде, и след това го прочете, за да провери дали не е допуснал грешка.
АКО РАБОТАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕКЪСНАТА, УНИЩОЖИ БАЗАТА ДО 24 ЧАСА
Усмихна се доволно и натисна ENTER. Съобщението изчезна от екрана. Последва кратка пауза — програмата конвертираше съобщението в бинарния му еквивалент после го скри в дигиталния код на радиографията. Мелодично изчуруликване сигнализира, че процесът е завършен успешно.
Уолас се усмихна по-широко.
Отвори чекмеджето, извади презаписващ компактдиск, пъхна го във флопито и даде инструкции на компютъра да изгори копието на подправената радиография. Докато машината работеше, Уолас се облегна на стола и почисти очилата си с края на ризата си. Изображението не беше голямо и новият диск го пое за няколко минути. Той го извади и бързо рестартира компютъра, като мигновено унищожи всички следи от работата си. Измъкна от отвореното чекмедже нова кутия, сложи вътре диска, написа името на получателя с черен маркер и пусна двата диска в куриерския чувал.
Стана, метна чувала на рамото си и си погледна часовника.
Оставаха дванадесет минути. Отлично.
Отключи вратата, излезе и като си подсвиркваше, тръгна към Приемната и чакащото Корито.
ГЛАВА 42
Хюй Пионг подскочи на стола и изпусна отвертката.
— Господи! Уплаши ме до смърт!
— Извинявай. — Крейн тихо затвори вратата.
— Много се забави. Какво стана?
— Трябваше да отговоря на няколко съобщения в моята каюта. — Крейн не си направи труда да спомене десетминутния разпит, на който го подложиха, докато се връщаше през Бариерата. Двама морски пехотинци бяха много нетърпеливи да разберат къде е Хюй Пионг. Нямаше смисъл да я изнервя повече. — Докъде стигна? попита той и сложи лаптопа си на масата.
Тя работеше върху някакво сложно приспособление, което за дилетантското око на Крейн приличаше на комбинация от няколко лабораторни инструмента, заобиколени от джунгла от кабели. В отговор на въпроса му Хюй стана и каза:
— Току-що приключих с последния тест.
— С това тука?
— Да, Магнитометър и аналогово-дигитален конвертор, свързани с четящо-разкодиращо устройство, Цялото нещо може да направи копие бит по бит на изтрития твърд диск на доктор Ашър.
Крейн подсвирна.
— Ашър е обзавел добре лабораториите. Ами ако не разполагаше с всичките тези страхотни играчки?
— Магнитометърът е най-важното нещо. Мога да се справя и без останалите уреди, но ще отнеме много повече време. — Пионг протегна ръка към компютъра му, после спря. — Ще изтрия твърдия ти диск. Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
Той сви рамене.
— Давай. И без това всичките ми файлове са в мрежата.
Хюй включи компютъра му и написа няколко команди.
— Ще продължи няколко минути.
Настъпи тишина. Само твърдият диск потракваше.
— Докато взимах лаптопа, помислих за някои неща каза Крейн. — Онзи, който е дегаусирал компютъра
