на Ашър, е искал да е абсолютно сигурен, че откритието ще остане тайна.
— И аз си мислех същото. Но не е искал и никой да знае, че го размагнитизирал.
— Именно. Инак можеше просто да го разбие с чук.
— Но кой? И защо?
— Саботьорът?
— Изглежда малко вероятно, нали? Не знам какви са мотивите му, но на негово място бих предпочела да запазя информацията за себе си. — Хюй се изправи. — Добре. Готови сме.
Махна кутията на лаптопа и прикрепи края на единия кабел към твърдия диск, а после включи веригата уреди, настрои ги и едновременно дръпна лостчетата на магнитометъра и на дигиталното разкодиращо устройство. Лабораторията се изпълни с тихо бръмчене.
— Колко време ще продължи? — попита Крейн.
— Не много дълго. Доктор Ашър е бил като теб вършел е повечето си работа в мрежата на Базата. Съмнявам се, че компютърът му съдържа нещо повече от личната му поща, файлове от интернет и работата върху шифъра.
Изминаха десет минути. Двамата не разговаряха. Пионг наблюдаваше процеса, а Крейн обикаляше лабораторията и оглеждаше различните уреди. Най-после бръмченето спря.
— Свърши. — Хюй изключи устройствата, издърпа кабела, сложи кутията на лаптопа на Крейн и се обърна към него. — Готов ли си?
— Давай.
Тя натисна бутона за захранването и двамата се втренчиха в екрана. За миг той остана тъмен. След това се чу кратко изчуруликване и се появи началният екран.
— Бинго — промълви Хюй.
Крейн леко стисна ръката й и зачака. Тя зареди програмите от единия си компактдиск и започна да разглежда документите на Ашър.
— Всичко изглежда непокътнато. Няма пропуски в информацията.
— Какво има?
— Както предполагах, електронна поща и няколко научни статии. И после голяма папка, озаглавена „декодирани“.
— Отвори я.
Хюй написа серия команди.
— Папката съдържа няколко помощни програми, с които не съм запозната, вероятно езикови преводачи или програми за декодиране. Има и три поддиректории. Едната се казва „първоначален“, другата „източник“, третата — „мишена“.
— Да видим какво има в „първоначален“.
Тя премести курсора върху иконата.
— Има само един текстов файл. Ще го отворя. — Пионг щракна с мишката и отвори файла. — Това е някакъв кодиран текст.
00000000010110000000000010000010
— Ако се съди по дължината, това трябва да е първият сигнал, засечен от работниците на петролната платформа, високочестотният сеизмичен звук, онзи, който ни доведе тук.
— Сигналът, предаван от границата Мохо?
— Да. Доктор Ашър, изглежда, не се е опитал да го разкодира.
— Той се беше съсредоточил върху сигналите, които излъчват стражите. Те са по-кратки и вероятно по-лесни за разшифроване. И предполагам, че се намират в поддиректорията „източник“.
— Да проверим. Изглежда, имаш право. Тук има четиридесет файла, много по-кратки, всичките в бинарни нули и единици.
— Мисля, че Ашър и Марис са направили разбор на четиридесет сигнала от електромагнитния спектър. На какво искаш да се обзаложим, че другата поддиректория съдържа преводите? — Вълнението му нарастваше.
— На нищо. Да надникнем в съдържанието. — Хюй прокара курсора по екрана и отвори друга папка със списък на съдържанието на „мишена“.
1_trans.txt
2_trans.txt
3_trans.txt
4_trans.txt
5_trans.txt
6_trans.txt
7_trans.txt
8_trans.txt
— Ето ги — прошепна тя.
— Ашър и Марис вероятно са превели осем от четиридесетте послания, когато ми се обадиха. По-бързо, отвори първото.
Пионг щракна с мишката. Отвори се нов текстови прозорец. Съдържаше един-единствен ред:
x = 1/0
— Чакай малко — каза Крейн. — Тук нещо не е наред. Това е старият превод на Ашър, грешният.
— Да. Всеки, който може да направи нещо толкова сложно като стражите, би трябвало да знае, че не се дели на нула.
— Той ми каза, че отначало разкодирането тръгнало гладко и решили, че са допуснали някаква малка грешка. Загубили дни, докато се опитвали да я открият. Когато влязоха в хипербаричната камера, се бяха отказали от това и са се отправили в съвсем друга посока. Крейн се намръщи. — Стара новина. Трябва да има друга папка.
Настъпи мълчание. Хюй преглеждаше файловете.
— Не. Тази е единствената, свързана с онова, което търсим.
— Тогава провери втората папка. Може би Ашър просто не си е направил труда да изтрие грешното предположение.
Пионг щракна на иконата с име 2_trans.txt. Отвори се друг текстови прозорец:
x = 0°
— Нула повдигната на степен нула? Това е лудост, също като деленето на нула — изуми се Крейн, но после му хрумна друга мисъл. — Можеш ли да провериш часа и датата на тези файлове?
— Вчера следобед — отвърна Хюй, след като няколко пъти щракна с мишката.
— Всичките ли?
— Да.
— По това време той беше в камерата. Значи в края на краищата файловете са нови.
Крейн се умълча. Пионг провери останалите шест файла. И те бяха математически изрази — нелогични и невъзможни.
a3 + b3 = c3
¶ = a/b
x = ln (0)
— „А“ на трета степен плюс „В“ на трета степен, равно на „С“ на трета степен? — Хюй поклати глава. — Няма три числа, с които това уравнение да има решение.
— Ами естественият логаритъм на нула? Невъзможно. А числото „пи“ е ирационално. Не може да го определиш, като разделиш едно число на друго.
— Въпреки всичко, изглежда, доктор Ашър е бил прав за преводите още първия път.
— Очевидно е мислел, че е прав. Но в това няма логика. Защо стражите ще предават поредица от невъзможни математически изрази? И защо ще ги смятат за толкова важни, че да ги излъчват на всяка известна честота? Мисля, че…
Крейн изведнъж млъкна. От коридора се чу приглушен разговор и стъпки.
