на Ашър, е искал да е абсолютно сигурен, че откритието ще остане тайна.

— И аз си мислех същото. Но не е искал и никой да знае, че го размагнитизирал.

— Именно. Инак можеше просто да го разбие с чук.

— Но кой? И защо?

— Саботьорът?

— Изглежда малко вероятно, нали? Не знам какви са мотивите му, но на негово място бих предпочела да запазя информацията за себе си. — Хюй се изправи. — Добре. Готови сме.

Махна кутията на лаптопа и прикрепи края на единия кабел към твърдия диск, а после включи веригата уреди, настрои ги и едновременно дръпна лостчетата на магнитометъра и на дигиталното разкодиращо устройство. Лабораторията се изпълни с тихо бръмчене.

— Колко време ще продължи? — попита Крейн.

— Не много дълго. Доктор Ашър е бил като теб вършел е повечето си работа в мрежата на Базата. Съмнявам се, че компютърът му съдържа нещо повече от личната му поща, файлове от интернет и работата върху шифъра.

Изминаха десет минути. Двамата не разговаряха. Пионг наблюдаваше процеса, а Крейн обикаляше лабораторията и оглеждаше различните уреди. Най-после бръмченето спря.

— Свърши. — Хюй изключи устройствата, издърпа кабела, сложи кутията на лаптопа на Крейн и се обърна към него. — Готов ли си?

— Давай.

Тя натисна бутона за захранването и двамата се втренчиха в екрана. За миг той остана тъмен. След това се чу кратко изчуруликване и се появи началният екран.

— Бинго — промълви Хюй.

Крейн леко стисна ръката й и зачака. Тя зареди програмите от единия си компактдиск и започна да разглежда документите на Ашър.

— Всичко изглежда непокътнато. Няма пропуски в информацията.

— Какво има?

— Както предполагах, електронна поща и няколко научни статии. И после голяма папка, озаглавена „декодирани“.

— Отвори я.

Хюй написа серия команди.

— Папката съдържа няколко помощни програми, с които не съм запозната, вероятно езикови преводачи или програми за декодиране. Има и три поддиректории. Едната се казва „първоначален“, другата „източник“, третата — „мишена“.

— Да видим какво има в „първоначален“.

Тя премести курсора върху иконата.

— Има само един текстов файл. Ще го отворя. — Пионг щракна с мишката и отвори файла. — Това е някакъв кодиран текст.

00000000010110000000000010000010

— Ако се съди по дължината, това трябва да е първият сигнал, засечен от работниците на петролната платформа, високочестотният сеизмичен звук, онзи, който ни доведе тук.

— Сигналът, предаван от границата Мохо?

— Да. Доктор Ашър, изглежда, не се е опитал да го разкодира.

— Той се беше съсредоточил върху сигналите, които излъчват стражите. Те са по-кратки и вероятно по-лесни за разшифроване. И предполагам, че се намират в поддиректорията „източник“.

— Да проверим. Изглежда, имаш право. Тук има четиридесет файла, много по-кратки, всичките в бинарни нули и единици.

— Мисля, че Ашър и Марис са направили разбор на четиридесет сигнала от електромагнитния спектър. На какво искаш да се обзаложим, че другата поддиректория съдържа преводите? — Вълнението му нарастваше.

— На нищо. Да надникнем в съдържанието. — Хюй прокара курсора по екрана и отвори друга папка със списък на съдържанието на „мишена“.

1_trans.txt

2_trans.txt

3_trans.txt

4_trans.txt

5_trans.txt

6_trans.txt

7_trans.txt

8_trans.txt

— Ето ги — прошепна тя.

— Ашър и Марис вероятно са превели осем от четиридесетте послания, когато ми се обадиха. По-бързо, отвори първото.

Пионг щракна с мишката. Отвори се нов текстови прозорец. Съдържаше един-единствен ред:

x = 1/0

— Чакай малко — каза Крейн. — Тук нещо не е наред. Това е старият превод на Ашър, грешният.

— Да. Всеки, който може да направи нещо толкова сложно като стражите, би трябвало да знае, че не се дели на нула.

— Той ми каза, че отначало разкодирането тръгнало гладко и решили, че са допуснали някаква малка грешка. Загубили дни, докато се опитвали да я открият. Когато влязоха в хипербаричната камера, се бяха отказали от това и са се отправили в съвсем друга посока. Крейн се намръщи. — Стара новина. Трябва да има друга папка.

Настъпи мълчание. Хюй преглеждаше файловете.

— Не. Тази е единствената, свързана с онова, което търсим.

— Тогава провери втората папка. Може би Ашър просто не си е направил труда да изтрие грешното предположение.

Пионг щракна на иконата с име 2_trans.txt. Отвори се друг текстови прозорец:

x = 0°

— Нула повдигната на степен нула? Това е лудост, също като деленето на нула — изуми се Крейн, но после му хрумна друга мисъл. — Можеш ли да провериш часа и датата на тези файлове?

— Вчера следобед — отвърна Хюй, след като няколко пъти щракна с мишката.

— Всичките ли?

— Да.

— По това време той беше в камерата. Значи в края на краищата файловете са нови.

Крейн се умълча. Пионг провери останалите шест файла. И те бяха математически изрази — нелогични и невъзможни.

a3 + b3 = c3

¶ = a/b

x = ln (0)

— „А“ на трета степен плюс „В“ на трета степен, равно на „С“ на трета степен? — Хюй поклати глава. — Няма три числа, с които това уравнение да има решение.

— Ами естественият логаритъм на нула? Невъзможно. А числото „пи“ е ирационално. Не може да го определиш, като разделиш едно число на друго.

— Въпреки всичко, изглежда, доктор Ашър е бил прав за преводите още първия път.

— Очевидно е мислел, че е прав. Но в това няма логика. Защо стражите ще предават поредица от невъзможни математически изрази? И защо ще ги смятат за толкова важни, че да ги излъчват на всяка известна честота? Мисля, че…

Крейн изведнъж млъкна. От коридора се чу приглушен разговор и стъпки.

Вы читаете Границата Мохо
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату