— Той спомена ли нещо друго, когато ти се обади? — попита Хюй.
Крейн се замисли.
— Каза, че е открил общ фактор. И после, че е абсолютно наложително да не… И това беше всичко.
— Какво да не? Да не продължаваме да копаем?
— Не знам. Не съм мислил за това.
И изведнъж Крейн разбра и почувства физически съкрушителна смесица от ликуване и страх.
— Господи!
— Какво?
— Пилотният план за изолиране на отпадъци? Планината Окотило? Ние се намираме върху нея!!
Хюй пребледня.
— Да не искаш да кажеш.
— Ние мислим, че някаква великодушна, бащински настроена към нас раса е заровила чудна технология дълбоко в земята, за да може човечеството да я намери, когато стане достатъчно напреднало, за да я оцени. Но изобщо не е така. Истината е, че Земята се използва за сметище на оръжия и токсични отпадъци. При това невъобразимо опасни, като се има предвид колко развити са приятелите от Лебед.
— Това ли се е опитвал да ти каже Ашър?
— Трябва да е това. Няма друг отговор. Онова, което е заровено под границата Мохо, е бомба с часовников механизъм. — Крейн млъкна за миг, опитваше се да разсъждава бързо. — На медицинската конференция съобщиха, че намирането на място за изхвърляне на ядрените отпадъци и продуктите от надпреварата в ядреното въоръжаване е само част от проблема. Истинският проблем е, че материалът ще остане радиоактивен по-дълго от документираната история. Как ще предупредим хората, които ще живеят след десет хиляди години, че трябва да стоят далеч от Карлсбад и планината Окотило? В далечното бъдеще цивилизацията ще е напълно преобразена и коренно различна. Затова Министерството на енергетиката разпръсква из местата така наречения от тях „пасивен институционален контрол“.
— Предупредителни маркери.
— Да. И не само един, а разнообразни — изображения, символи, текст, за да кажат на потомците, че мястото е опасно, но е изолирано и херметически затворено с основателна причина. Говори се и за активен контрол.
— Но откъде си сигурен, че онова там долу под нас наистина е опасно? — след кратко колебание попита Хюй.
— Не разбираш ли? Стражите служат на една и съща цел. И те са „институционален контрол“. А сигналите, които изпращат, са предупреждения.
— Това са само математически изрази.
— Но помисли какви! Те са невъзможни. Знаеш ли какво друго каза Ашър, когато разкодира посланието и помисли, че е сгрешил? „Делението на нула е забранено от всички закони на вселената“. Това е ключовата дума — забранено. Всички изрази, които излъчват стражите — нула на степен нула и другите, са забранени.
— Защото не може да отправят предупреждение на никой език.
— Именно. Съществата говорят на различни езици, но математическите формули са универсални. — Той поклати глава. — А и Флайт и приказките му за ирационалните числа. Той е абсолютно прав.
— Кой?
Крейн се засмя.
— Няма значение.
Хюй се замисли.
— Защо са започнали само с един математически израз и после са излъчили хиляди?
Той сви рамене.
— Може би са мислили, че делението на нула е най-простият и основен сигнал и смисълът му ще бъде разбран. Вероятно докосването ми е активирало ново поведение в стражите. Или фактът, че не престанахме да копаем, е убедил устройствата, че не сме разбрали намека и се нуждаем от нещо допълнително.
Крейн рязко се обърна и направи крачка към вратата. Изведнъж го завладя ужасяващото чувство, че трябва да действа веднага. С всяка минута копаенето ги отвеждаше все по-близо до ужасна гибел.
— Къде отиваш? — попита Хюй.
— Да докладвам.
На лицето й се изписа страх.
— Ами аз? Къде да отида?
— Остани тук. Лабораторията е безопасна, нали вече я претърсиха. — Той хвана ръката й и я стисна окуражително. — Скоро ще се върна да те взема.
Тя пое дълбоко дъх.
— Добре. Може отново да прегледам първия сигнал, който доктор Ашър не е разкодирал.
— Отлична идея. — Крейн се усмихна, отиде до вратата, спря, ослуша се и бързо се измъкна в коридора.
ГЛАВА 44
Адмирал Спартан мълчеше и го гледаше. Двамата стояха в тих ъгъл на камерата за наблюдение. Единствената светлина идваше от дългия прозорец към хангара на Сондажния комплекс и не беше достатъчна, за да разкрие изражението на адмирала.
Крейн погледна над рамото му към техниците и инженерите, които седяха на наблюдателните си станции, после към хангара. Екип работници в оранжеви комбинезони подготвяше едната от останалите две сфери за спускане. Във въздуха витаеше осезаемо вълнение. Оставаха само дни, вероятно часове до проникването в границата Мохо и всяко от следващите няколко пътувания надолу в шахтата можеше да се окаже пробивът.
Той отново погледна Спартан.
Адмиралът сякаш се стресна от дълбок размисъл и сплете пръсти зад гърба си.
— Нека изясним нещата. Всичките тези проблеми загадъчното заболяване и психичните смущения — са резултат от сигнала?
— Сигналът е същият, който стражите излъчват чрез светлинните вълни. Другият сигнал обаче е предаван по начин, непознат за нашата технология, и предизвиква анормални пикове на делта-вълните в мозъка. Мозъкът работи с електричество — обясни Крейн. — Когато стане засечка, електричеството влияе върху автономната нервна система. Това на свой ред причинява чувство за гадене, смущения в зрението, аритмия — всички неврологични разстройства, на които станахме свидетели. Освен това засяга и челните дялове на мозъка. И поражда проблемите с паметта и съсредоточаването, промените в характера и дори пристъпите на психоза.
— Как можем да противодействаме, за да неутрализираме тези ефекти?
— Сигналът ли? Не можем дори да открием източника му, а още по-малко да разберем естеството му. Единственото решение е да го избегнем. Да престанем да копаем и да изведем хората на повърхността, далеч от източника.
Спартан неодобрително поклати глава.
— И сигналът е математически израз?
— Ашър е разкодирал няколко сигнала. Всичките са невъзможни математически изрази.
— Твърдите, че те са предупреждение?
— Всичките са забранени от законите на вселената. Какъв по-добър начин да сигнализираш за опасност, когато езиците не вършат работа?
— Какъв по-добър начин ли? Нещо по-ясно изразено и по-директно.
На Крейн му се стори, че долавя в гласа на Спартан недоверие.
— Онези, които са сложили предметите под границата Мохо и са създали стражите, очевидно са много по-напреднали от нас. Кой би могъл да каже, че не излъчват ясни и директни сигнали, но ние не сме достатъчно умни, за да ги разберем?
