днес получих първия комплект изследвания. Всички пациенти имат пикове в мозъчните делта-вълни — при възрастните хора трябва да са спокойни. Нещо още по-странно — схемата на пиковете е еднаква за абсолютно всеки пациент. И тогава ми хрумна безумна идея. Съпоставих схемите на електрическите импулси. И знаете ли какво открих?

— Нямам представа.

Крейн издърпа чекмеджето на бюрото, извади кафяв плик и безмълвно й го подаде. Пионг го отвори и измъкна компютърна разпечатка.

— Това е дигиталният шифър на Ашър — каза тя. Излъчват го стражите.

— Точно така.

Пионг озадачено се намръщи, а после изведнъж широко отвори очи.

— О, не! Нима искате да кажете, че…

— Да. Пиковете на вълните делта съответстват на светлинните пулсации. Това е същото послание, което е открил Ашър.

— Но как е възможно? Защо не забелязахме нищо?

— Не знам, но имам теория. Стражите предават посланията си на всяка възможна дължина на вълната на електромагнитната радиация — радиовълни, микровълни, ултравиолетови вълни и инфрачервени вълни. Създателят на стражите разполага с технология, далеч изпреварваща нашата. Затова вероятно излъчват посланията си на милиони други канали или видове радиация, които ние дори не знаем как да открием.

— Какви?

— Нямам представа. Може би кваркова радиация. Или нов тип частица, която прониква през материята като хипотетичните бозони на Хигс. Най-важното е, че някаква непозната форма на радиация, недоловима за нашите уреди, смущава електрическите импулси в мозъка.

— Защо не въздейства на всички?

— Защото биологичните системи не са еднакви. Някои хора имат по-тежки кости, а други по-устойчива нервна система. Или в Базата има структури, които неволно играят ролята на фарадееви клетки.

— На какво?

— Фарадееви клетки. Затворена конструкция, направена да отблъсква електромагнитните вълни. Но знаете ли какво? Мисля, че всички тук са засегнати, но в различна степен. Напоследък и аз не се чувствам на себе си. А вие?

Хюй се замисли за миг.

— Не съм забелязала.

Настъпи кратко мълчание.

— Ще кажете ли на адмирал Спартан? — попита тя.

— Още не.

— Защо? Струва ми се, че сте си свършили работата.

— Спартан не е настроен много добре към други мнения освен своето. Не искам да му казвам преждевременно и да му дам повод да отхвърли всичко. Колкото повече доказателства имам, толкова по- добре. Което означава да намеря другото.

— Какво друго?

— Преди да умре, Ашър откри нещо там, в хипербаричната камера. Знам, защото ми се обади по телефона. Каза, че всичко е в преносимия компютър. Трябва да го взема и да разбера какво е открил. Той отчаяно искаше да ми каже нещо, преди да издъхне. Повтаряше едно и също — пио.

Хюй отново се намръщи.

— Пио?

— Да.

— Какво може да е? Пионка? Пионер?

— Тайната е в компютъра му, ако не е твърде обгорял и все още работи.

Отново настъпи тишина.

Всеки потъна в мислите си. Накрая Крейн стана и се обърна към Хюй Пионг.

— Искате ли да отидем на Таймс Скуеър да пием еспресо?

Тя се засмя.

— Разбира се.

Излязоха в коридора.

— Може би дори ще ви помогна — добави Пионг.

— Как?

— Докато се готвех да взема научна степен по компютърни науки, прекарах едно лято на стаж в институт за възстановяване на информация.

Крейн се обърна към нея.

— Можете да възстановявате информация от повреден твърд диск?

— Не съм го правила сама, защото в края на краищата бях стажант, но много пъти съм наблюдавала процеса и съм помагала.

Спряха пред асансьора.

— Споменахте, че сте попаднали на нещо странно в лабораторията — напомни й Крейн. — Какво?

— Моля? А, да. Спомняте ли си абсорбционните линии, които ви показах? Излъчва ги маркерът.

— Казахте, че може би идват от някоя далечна звезда.

— Да.

Вратите на асансьора се отвориха, двамата се качиха и Крейн натисна бутона за девето ниво.

— Ей, така от интерес сравних абсорбционните линии с базата данни на известните звезди. Всяка звезда има уникална абсорбционна „сигнатура“. И познайте какво стана? Открих идеално съвпадение.

— Между вашия малък страж и някоя далечна звезда?

Хюй кимна.

— В съзвездието Лебед. Известна е като М 81. Намира се на сто и четиридесет светлинни години от нас.

— Мислите ли, че маркерът е изпратен оттам?

— Там е въпросът. Звездата има само една планета, великан от газ с океани от сярна киселина и атмосфера от метан.

Крейн озадачено потърка брадичката си.

— Възможно ли е да е станала някаква грешка?

Тя поклати глава.

— Абсорбционните сигнатури са уникални като пръстовите отпечатъци. Няма грешка.

— Смятате, че отгоре на всичко те се опитват да ни кажат откъде са?

— Така ми се струва.

— Много странно. Защото как е възможно планета от метан и киселина да вижда през кислорода и водата на Земята?

— Именно.

ГЛАВА 37

На пода на декомпресионния терапевтичен комплекс бяха разхвърляни отломки — празни пожарогасители, опаковки от бинтове и ръкавици за еднократна употреба. Капитан Терънс Королис обиколи всичко внимателно и предпазливо като котарак.

Пред вратата стояха двама командоси в униформите на „Черни операции“ и не допускаха никого. Друг пазеше стаята с контролните уреди. Королис намери шефа им Уобърн в чакалнята до хипербаричната камера. Уобърн разговаряше с техник в бяла престилка. Вратата на камерата беше отворена. В горния й край се виждаха следи от пожара — стигаха до покрития с черни сажди таван.

Уобърн видя Королис, кимна на техника и последва капитана в контролната стая. Королис изчака, докато Уобърн затвори вратата, и попита:

— Каква е последната информация?

Въпреки че накуцваше, Уобърн имаше мускулесто тяло и отривисти движения на военен.

Вы читаете Границата Мохо
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату