днес получих първия комплект изследвания. Всички пациенти имат пикове в мозъчните делта-вълни — при възрастните хора трябва да са спокойни. Нещо още по-странно — схемата на пиковете е еднаква за абсолютно всеки пациент. И тогава ми хрумна безумна идея. Съпоставих схемите на електрическите импулси. И знаете ли какво открих?
— Нямам представа.
Крейн издърпа чекмеджето на бюрото, извади кафяв плик и безмълвно й го подаде. Пионг го отвори и измъкна компютърна разпечатка.
— Това е дигиталният шифър на Ашър — каза тя. Излъчват го стражите.
— Точно така.
Пионг озадачено се намръщи, а после изведнъж широко отвори очи.
— О, не! Нима искате да кажете, че…
— Да. Пиковете на вълните делта съответстват на светлинните пулсации. Това е същото послание, което е открил Ашър.
— Но как е възможно? Защо не забелязахме нищо?
— Не знам, но имам теория. Стражите предават посланията си на всяка възможна дължина на вълната на електромагнитната радиация — радиовълни, микровълни, ултравиолетови вълни и инфрачервени вълни. Създателят на стражите разполага с технология, далеч изпреварваща нашата. Затова вероятно излъчват посланията си на милиони други канали или видове радиация, които ние дори не знаем как да открием.
— Какви?
— Нямам представа. Може би кваркова радиация. Или нов тип частица, която прониква през материята като хипотетичните бозони на Хигс. Най-важното е, че някаква непозната форма на радиация, недоловима за нашите уреди, смущава електрическите импулси в мозъка.
— Защо не въздейства на всички?
— Защото биологичните системи не са еднакви. Някои хора имат по-тежки кости, а други по-устойчива нервна система. Или в Базата има структури, които неволно играят ролята на фарадееви клетки.
— На какво?
— Фарадееви клетки. Затворена конструкция, направена да отблъсква електромагнитните вълни. Но знаете ли какво? Мисля, че всички тук са засегнати, но в различна степен. Напоследък и аз не се чувствам на себе си. А вие?
Хюй се замисли за миг.
— Не съм забелязала.
Настъпи кратко мълчание.
— Ще кажете ли на адмирал Спартан? — попита тя.
— Още не.
— Защо? Струва ми се, че сте си свършили работата.
— Спартан не е настроен много добре към други мнения освен своето. Не искам да му казвам преждевременно и да му дам повод да отхвърли всичко. Колкото повече доказателства имам, толкова по- добре. Което означава да намеря другото.
— Какво друго?
— Преди да умре, Ашър откри нещо там, в хипербаричната камера. Знам, защото ми се обади по телефона. Каза, че всичко е в преносимия компютър. Трябва да го взема и да разбера какво е открил. Той отчаяно искаше да ми каже нещо, преди да издъхне. Повтаряше едно и също — пио.
Хюй отново се намръщи.
— Пио?
— Да.
— Какво може да е? Пионка? Пионер?
— Тайната е в компютъра му, ако не е твърде обгорял и все още работи.
Отново настъпи тишина.
Всеки потъна в мислите си. Накрая Крейн стана и се обърна към Хюй Пионг.
— Искате ли да отидем на Таймс Скуеър да пием еспресо?
Тя се засмя.
— Разбира се.
Излязоха в коридора.
— Може би дори ще ви помогна — добави Пионг.
— Как?
— Докато се готвех да взема научна степен по компютърни науки, прекарах едно лято на стаж в институт за възстановяване на информация.
Крейн се обърна към нея.
— Можете да възстановявате информация от повреден твърд диск?
— Не съм го правила сама, защото в края на краищата бях стажант, но много пъти съм наблюдавала процеса и съм помагала.
Спряха пред асансьора.
— Споменахте, че сте попаднали на нещо странно в лабораторията — напомни й Крейн. — Какво?
— Моля? А, да. Спомняте ли си абсорбционните линии, които ви показах? Излъчва ги маркерът.
— Казахте, че може би идват от някоя далечна звезда.
— Да.
Вратите на асансьора се отвориха, двамата се качиха и Крейн натисна бутона за девето ниво.
— Ей, така от интерес сравних абсорбционните линии с базата данни на известните звезди. Всяка звезда има уникална абсорбционна „сигнатура“. И познайте какво стана? Открих идеално съвпадение.
— Между вашия малък страж и някоя далечна звезда?
Хюй кимна.
— В съзвездието Лебед. Известна е като М 81. Намира се на сто и четиридесет светлинни години от нас.
— Мислите ли, че маркерът е изпратен оттам?
— Там е въпросът. Звездата има само една планета, великан от газ с океани от сярна киселина и атмосфера от метан.
Крейн озадачено потърка брадичката си.
— Възможно ли е да е станала някаква грешка?
Тя поклати глава.
— Абсорбционните сигнатури са уникални като пръстовите отпечатъци. Няма грешка.
— Смятате, че отгоре на всичко те се опитват да ни кажат откъде са?
— Така ми се струва.
— Много странно. Защото как е възможно планета от метан и киселина да вижда през кислорода и водата на Земята?
— Именно.
ГЛАВА 37
На пода на декомпресионния терапевтичен комплекс бяха разхвърляни отломки — празни пожарогасители, опаковки от бинтове и ръкавици за еднократна употреба. Капитан Терънс Королис обиколи всичко внимателно и предпазливо като котарак.
Пред вратата стояха двама командоси в униформите на „Черни операции“ и не допускаха никого. Друг пазеше стаята с контролните уреди. Королис намери шефа им Уобърн в чакалнята до хипербаричната камера. Уобърн разговаряше с техник в бяла престилка. Вратата на камерата беше отворена. В горния й край се виждаха следи от пожара — стигаха до покрития с черни сажди таван.
Уобърн видя Королис, кимна на техника и последва капитана в контролната стая. Королис изчака, докато Уобърн затвори вратата, и попита:
— Каква е последната информация?
Въпреки че накуцваше, Уобърн имаше мускулесто тяло и отривисти движения на военен.
