— Дръж се здраво! Ще опитам да се изкатеря!
Събра цялата си енергия и протегна ръка към следващата скоба. Беше истинско мъчение, защото Пионг бе увила ръце около врата му и го теглеше надолу. Пръстите му докоснаха обръча и после се изплъзнаха. Той изпъшка и опита отново. Този път успя да се хване, изтегли се нагоре и се вкопчи в следващата скоба. Хюй бе притиснала колене до хълбоците му, глезените й бяха сключени около краката му.
Крейн се хвана за по-горния обръч и с неимоверно усилие се издърпа нагоре. И в същия миг осъзна, че страховитият водовъртеж около протегнатата му ръка леко отслабва. Това му даде нови сили и той бързо изкатери следващите скоби. Главата и раменете му се показаха над преплитащите се водни струи. Той спря да си почине. Гърдите му се повдигаха, мускулите му трепереха. След минута Крейн изкатери още няколко обръча.
Сега бяха над водата, която течеше като бурна река на няколко сантиметра под краката им. Крейн се подпря, хвана ръката на Хюй и я насочи към най-близката скоба, после бавно и внимателно й помогна да стъпи.
Стояха неподвижно, задъхани и с разтуптени сърца. Водопадът се лееше под тях.
Стори им се, че минаха часове, докато стояха така, без да разговарят, но Крейн знаеше, че не са повече от пет минути. Най-после пое дъх и каза:
— Хайде. Почти стигнахме.
Пионг не го погледна. Дрехите й бяха залепнали за слабото й тяло и тя цялата трепереше.
Крейн се запита дали го е чула.
— Хюй! Трябва да продължим!
Тя примига, после разсеяно кимна. Шокът и изтощението бяха прогонили страха.
Отново започнаха бавно да се катерят. Крейн бе скован от студ и умора. Опита се да брои обръчите, но колкото и да се мъчеше, не можеше да се съсредоточи. Погледна надолу само още веднъж. Скобите под краката му се губеха в хаоса от вода. Не се виждаше нищо друго нито повърхността на Базата, нито извивката на купола, нито морското дъно. Изглеждаше невъзможно да са се изкатерили по тази адска пътека.
Хюй каза нещо, но той не го разбра и мъчително, като насън, вдигна глава. Тя сочеше на три-четири метра нагоре, където имаше друга малка платформа.
Със сетни усилия се изтеглиха на нея. Тук също имаше необозначен люк. Крейн се взря в него. Ами ако беше херметизиран? Щяха да загинат, ако не можеха да влязат. Ако надигащата се вода не ги удавеше, щяха да умрат от студ.
Пое си дълбоко дъх, хвана здраво дръжките, завъртя колелото и натисна с всичка сила. Херметизацията се наруши, засвистя въздух и люкът се отвори навътре. Крейн почти натика Хюй в него, вмъкна се след нея и го затвори.
Отново бяха в Базата.
ГЛАВА 56
Влязоха в тесен тъмен коридор. Отнякъде се чуваше вой на аларма.
В следващия коридор ревът на сигнала за тревога беше много по-силен. Нямаше никого.
— Единадесета палуба — отбеляза Пионг. — Жилищните помещения.
— Трябва да стигнем да центъра за конференции на дванадесето ниво. Доктор Вандербилт ме чака там.
Крейн влезе в първата каюта, взе хавлия от банята и я метна на раменете на Хюй. Хукнаха към най- близкото стълбище. На етажа, изглежда, нямаше никого. Разминаха се само с един човек — мъж от поддръжката в работен комбинезон, който спря и ги зяпна.
Изкачиха стълбите и се втурнаха през най-горното ниво на Базата. За разлика от единадесетата, дванадесетата палуба беше пълна с хора — стояха на групи в коридорите и пред отворените входове. Лицата им бяха напрегнати и уплашени.
Центърът за конференции се състоеше от нещо като зала за лекции, заобиколена от няколко малки стаи за почивка. В залата се бяха събрали пет-шест души и тихо разговаряха. Щом Крейн и Пионг влязоха, всички млъкнаха. От групата се отдели мъж — висок и слаб, с червеникава коса и късо подстригана брада. От джоба на лабораторната му престилка се подаваха очила.
— Доктор Крейн?
Крейн кимна.
— Аз съм Джийн Вандербилт. — Океанографът ги огледа от главата до петите, но не каза нищо. — Елате да ви запозная с другите.
Крейн нетърпеливо изслуша имената им и се ръкува с всеки.
— Откровено казано, учуден съм, че ви виждам — каза Вандербилт. — Не очаквах, че ще успеете.
— Защо? — попита Крейн и се запита дали Вандербилт знае, че го издирват.
— Защото осма палуба е изцяло наводнена. Люковете са херметизирани и асансьорните шахти са затворени.
— Изцяло наводнена? — Крейн се стъписа. Значи в Базата наистина имаше пробойна. Сега нямаше начин някой от класифицирания сектор да стигне до горните нива на станцията.
— И някои отделения на седма палуба. Нали така? — Вандербилт се обърна към един нисък мургав техник, казваше се Гордън Стампър.
Човекът кимна енергично.
— В момента близо шестдесет процента от седма палуба са под водата. През последните пет минути се наводниха отделенията от седмо до четиринадесето.
— Изглежда, сте открили друг маршрут — отбеляза Вандербилт и отново погледна Крейн изпитателно.
— Да, но сега е недостъпен — отвърна Крейн. — Едната от спиците за налягането е пробита и водата се излива в пространството между Базата и купола. Аварийният изход на второ ниво вече е под водата.
— Да, знаем за спицата — каза Вандербилт. — Ремонтните екипи са тръгнали.
— Пробойната е много сериозна — каза Крейн.
— Няма спор — рече Стампър. — Извинете ме, но трябва да се върна при екипа си.
— Елате пак след петнадесет минути и ми докладвайте какво е положението — каза Вандербилт.
Стампър кимна и тръгна.
— Той докладва на вас? — попита Крейн.
Вандербилт кимна.
— Аз съм с най-висок чин на палубите над осма.
— А къде са военните?
— Повечето работят по запушването на пробойната и запазването целостта на корпуса.
— Казахте, че знаете за пробойната. Имате ли представа какво я е причинило?
Учените се спогледаха, после Вандербилт каза:
— Саботаж.
— Сигурен ли сте?
Отново настъпи неловко мълчание.
— Роджър Корбет е попаднал на саботьорката, докато е поставяла експлозивите.
— Саботьорка? Жена?
— Мишел Бишоп.
Хюй Пионг ахна.
— Не — каза Крейн. — Не е възможно.
— Корбет е успял да набере номера на помощника си Брус на мобилния си телефон. Чул го е от собствената й уста.
Твърде много неща се бяха случили за съвсем кратко време и Крейн все още не беше започнал да асимилира ужасния шок. Побиха го ледени тръпки, които нямаха нищо общо с мокрите му дрехи. „Мишел? Не, не може да бъде“.
— Къде са те сега? — попита той.
