— Не са избягали от осма палуба. Смятаме, че и двамата са загинали при експлозията.
Крейн разбираше, че в момента не може да мисли за това. С огромно усилие прогони мислите за Бишоп и Корбет и пое дълбоко дъх.
— Пробойната не е единственият ни проблем. Всъщност може би не е най-големият.
— Нали сте тук, за да ни обясните какво става. Поне така казахте.
Крейн огледа събралите се учени — бяха дошли още неколцина.
— Колко от вас имат достъп до секретна информация?
Двама души вдигнаха ръце. Единият беше Вандербилт.
Въпреки шока и умората Крейн разбираше, че ще наруши всички протоколи за сигурност, които се беше заклел да спазва, но не го беше грижа.
Той набързо описа положението — какво всъщност копаят, подозренията на Ашър, странното заболяване и откриването на произхода му, шифрованите послания и какво представлява ППИО. Пионг се обаждаше от време на време, за да изясни нещо или да добави своя забележка. Крейн говореше и наблюдаваше лицата на учените. Някои, включително двамата с достъп до секретна информация, кимаха, сякаш личните им подозрения бяха потвърдени. Други изглеждаха стъписани и изпълнени с недоверие, а един-двама дори скептично настроени.
— Королис е поел военното командването на Базата каза в заключение Крейн. — Не знам какво е направил с адмирал Спартан, но сега се намира в Стъклено топче Три, твърдо решен да проникне в границата Мохо. Доколкото разбрах, това може да се случи по време на днешното спускане, всъщност всеки момент.
— Какво предлагате да направим? — попита Вандербилт.
— Трябва да се свържем с повърхността, с АмШел или още по-добре с Пентагона, и да кажем на отговорните служители да сложат край на това безумие.
— Няма да е лесно.
Крейн погледна океанографа.
— Защо?
— Не можем да се свържем с повърхността. Вече опитахме.
— Какво не е наред?
— Комуникационните средства на седма палуба са наводнени.
— По дяволите — измърмори Крейн.
Настъпи кратко мълчание.
— Аварийната капсула — каза Пионг. Всички се обърнаха към азиатката.
— Какво имате предвид? — попита един учен.
— Щом не можем да се свържем с повърхността, значи ще трябва да отнесем съобщението на ръка.
— Тя има право — обади се друг учен. — Не можем да останем тук. Не и ако онова, което каза доктор Крейн, е истина.
— Има и още нещо — добави Пионг. — Ако не могат да запушат пробойната в спицата, нивото на водата навън ще продължи да се повишава.
— Базата не е построена да издържа на налягането на тази дълбочина — каза друг. — Ще се взриви отвътре.
— Капсулата може да побере стотина души — каза Вандербилт. — Ще има място за всички, които в момента са на горните палуби.
— А хората долу, в секретните нива? — попита Крейн.
— Още една причина да излезем на повърхността колкото е възможно по-бързо — отвърна Вандербилт. — Комуникациите са прекъснати. Колкото по-скоро отидем горе, толкова по-бързо ще изпратят тук спасителни и ремонтни екипи.
Крейн огледа групата. Учените кимаха одобрително.
— Тогава въпросът е решен — каза Вандербилт. — Да започнем да прехвърляме персонал в аварийната капсула. Ще ми трябват доброволци да проверят девета, десета и единадесета палуба и да изпратят тук когото намерят.
— Аз ще отида на девета палуба — каза Крейн. — Познавам я по-добре от другите.
Вандербилт кимна.
— Добре. Ще се срещнем отново тук веднага щом приключите.
Крейн се обърна към Пионг.
— Ще помогнеш с качването в капсулата, нали?
Тя кимна.
— Веднага се връщам. — Той окуражително стисна ръката й, после се обърна и хукна по коридора.
ГЛАВА 57
Рафърти завъртя рошавата си глава в тясното, миришещо на пот пространство в Стъклено топче Три.
— Сър.
Королис отмести очи от контролните уреди и го погледна.
— Сензорите отчитат аномалия в седиментния пласт.
— Къде?
— На по-малко от два метра под мястото на копаенето.
— Как се държи пробивната машина?
— Малко странно, сър. Щателно проверяваме всички показания.
Королис разсеяно кимна.
— Намалете скоростта наполовина.
— Слушам, скоростта наполовина.
— Нещо особено в данните за аномалията?
— Все още нищо, сър. Водата съдържа твърде много седимент. Трябва да се приближим.
— А ултразвукът?
— Има твърде много смущения отдолу, сър.
Королис потърка слепоочията си и прокле наум несъвършената апаратура. Изглежда, колкото повече се спускаха към аномалията, толкова по-ненадеждни ставаха уредите.
В сферата беше горещо и той избърса потта от челото си, после се вторачи в гумената рамка на външния видеоекран, натисна бутон на командното табло и активира прожектора под Топчето. Малкият екран мигновено показа бурен ураган от тиня и камъни — пробивната машина копаеше седимента под тях. Вакуумната тръба изсмукваше всичко и после го разпръскваше по морското дъно. Водата беше тъмна. „Много е мътна, по дяволите“ — помисли Королис, угаси прожектора, дръпна се назад и нетърпеливо забарабани с пръсти по лостовете на видеоекрана.
Отвън се чу приглушен тътен, сякаш от далечно разстояние. Доктор Флайт беше поставил поредния укрепителен обръч в шахтата.
Радиопредавателят се включи.
— Стъклено топче Три, тук Контрол на спускането.
Королис взе предавателя.
— Казвайте, Контрол на спускането.
— Доклад за експлозията, сър.
— Да го чуем.
— В северната спица за налягането очевидно има пробойна.
— А Базата?
— Осма палуба е наводнена и непроходима. Над петдесет процента от седма палуба също са под водата.
— Седма палуба? Невъзможно. Всички палуби са херметически затворени.
— Да, сър, но поради местонахождението на пробойната, водата прониква през вентилационните шахти.
