— Тогава това са всичките. Проверката на другите три палуби вече приключи.
— Колко общо са хората?
— Сто и дванадесет. — Вандербилт кимна към опашката, виеща се към стълбата. — Щом се качат и последните, започваме процедурите по изстрелването.
— Къде е Стампър?
— Той и екипът му вече са в капсулата. Не могат да направят нищо повече за пробойната.
Крейн се обърна към Хюй Пионг.
— Защо не си на борда? — Махна влажната хавлия от раменете й и сложи сухата.
— Чаках те.
Наредиха се на опашката. Докато чакаха, Крейн установи, че в съзнанието му отново се промъкват мисли за Мишел Бишоп. Тя беше последното, за което искаше да мисли в момента, и за да се разсее, той се обърна към Хюй.
— Какво щеше да ми казваш?
Тя се беше увила в хавлията. Погледът й беше унесен.
— Моля?
— Каза, че си разкодирала емисията, по-дългата, първата, получена от границата Мохо.
Пионг кимна.
— Да, но това е само теория. Не мога да я докажа, но обяснява нещата.
Бръкна в джоба на престилката си и извади джобен компютър, от който капеше вода.
— Намокрил се е и не знам дали ще работи — каза Хюй, но когато го включи, малкият екран светна. Тя написа поредица команди. Отвори се прозорец с бинарни числа.
— Това е — каза тя. — Дигиталният поток, който доктор Ашър е запаметил като initial.txt и не е успял да разкодира. Докато те чаках, пробвах различни криптографски атаки, но без резултат. Шифърът, изглежда, няма нищо общо с математическите изрази, които Ашър е разкодирал.
Опашката постепенно намаляваше. Пред тях оставаха десетина души.
— И? — каза Крейн.
— Тъкмо щях да се откажа, когато си спомних какво ми каза за ППИО. Те използват не едно, а няколко вида предупреждения — изображения, символи, текст. Замислих се и реших, че онзи, който е заровил посланията под границата Мохо, може би също е използвал няколко вида предупреждения и вероятно не всичките са забранени математически изрази, затова започнах да експериментирам. Първо опитах да просвиря посланието като аудиофайл, но нямаше резултат. След това се запитах дали не е графично изображение и го разложих по различни начини. Заинтригуваха ме повтарящите се двойки единици в първата половина на редицата и ги разделих на две равни части. Ще забележиш, че първото изображение е оградено от единици. Съотношението между единиците и нулите в двете изображения е абсолютно еднакво. Изглежда, посланието трябва да бъде разделено наполовина.
Пионг почука с писеца по екрана. Бинарният ред се появи отново, този път разделен на две.
100000011100000000000000000001
100000000000011100000000000001
100000000000000000000000000001
100000000000000000010000000001
100000000000000000000000000001
100000110000000000000000000001
100000000000000000000000110001
100000001000000000000000000001
100000000000000000000000000001
100000000000000000000011000001
100000000000000000000000000001
100000000000000000000000000001
100000000000001000000000000001
100000000000001000000000000001
100000000000000000000000000001
Тя погледна Крейн.
— Виждаш ли нещо различно в сравнение с горното изображение?
Той се вгледа в екрана.
— Единиците са събрани заедно.
— Именно. — Хюй очерта групите с писеца.
— Това говори ли ти нещо?
Крейн поклати глава.
— Не.
— На мен обаче ми говори. Мисля, че това е изображение на нашата слънчева система. — Тя посочи. — Центърът е слънцето. Заобиколено е от вътрешните планети. И се обзалагам, че ако провериш в звездните карти, ще откриеш, че са в позициите си отпреди шестстотин години.
— Времето на заравянето.
— Точно така.
— А какво представлява второто изображение? Изглежда хаотично като шум.
— Да, всъщност е абсолютно хаотично. Проверих.
Крейн се намръщи и загледа обърканата плетеница от единици и нули. После изведнъж му хрумна
