всички социални групи и професии в Базата, с които беше работил или бе имал контакти през последните две седмици.
Отсъствието на двама души биеше на очи. Роджър Корбет и Мишел Бишоп.
Вдясно имаше малко контролно табло. Пред него седяха Вандербилт и някакъв учен, вероятно инженер, когото Крейн не познаваше.
— Къде е адмирал Спартан? — попита Вандербилт.
— Той ще остане.
Океанографът кимна, стана, затвори входния люк и се обърна към другия учен.
Над главите им се разнесе тихо бръмчене.
— Отделянето започна — съобщи мъжът пред командния пулт.
Вандербилт избърса ръце в престилката си и каза:
— Има петминутно предстартово броене, докато цикълът на херметизация завърши.
— След колко време ще сме на повърхността?
— За малко повече от осем минути след отделянето от купола. Поне така пише в документите.
Крейн преметна на рамо лекарската си чанта и тръгна покрай двете редици пейки да провери дали има ранени. След това се върна при централното командно табло. Хюй Пионг — седеше зад Вандербилт — му се усмихна, когато се настани до нея.
— Готова ли си? — попита той.
— Не.
В стената имаше малък кръгъл илюминатор. Изглеждаше същият като онзи, до който Крейн беше седял, докато се спускаше с батискафа. Той се наведе, погледна и видя стълбата, водеща надолу към херметизирания външен люк.
— Две минути — каза инженерът. — Налягането е добро.
— Питах се нещо — рече Хюй.
— Какво?
— Спомняш ли си, когато ми обясняваше за ППИО и планината Окотило? Каза, че има два вида контрамерки да се попречи на някого умишлено или неволно да нахлуе в подземните пещери, пълни с ядрени отпадъци. Пасивни мерки за сигурност и активни.
— Точно така.
— Разбирам какви може да са пасивните мерки — предупредителни знаци, изображения, гравирани върху метал, и други подобни неща. Но какви може да са активните контрамерки?
— Не знам. На медицинската конференция говориха малко за тях. Само споменаха за съществуването им. Предполагам, че тази информация е класифицирана. Той се обърна към нея. — Защо питаш?
— Стражите, които намерихме, докато копаехме към границата Мохо, са пасивни мерки, както ти каза, и само излъчват предупреждения. Чудех се дали има и активни контрамерки.
— Не знам — бавно повтори Крейн. — Уместен въпрос.
— Една минута — обади се инженерът. В тишината, която последва, Крейн ясно чу отсечения, равномерен ритъм на стрелба от автоматични оръжия.
ГЛАВА 60
Пробивната машина и Буболечката се намираха в страничния спомагателен тунел. Стабилизиращата ръка беше активирана и бе поставила Стъклено топче Три на позиция точно над аномалията. Тези последни стъпки бяха симулирани много пъти и процедурите в реално време бяха изпълнени безпогрешно. Сега членовете на екипажа действаха като хирурзи и използваха само сгъстен въздух и роботизираните ръце. В сферата бе настъпила мъртвешка тишина.
— Още една струя — прошепна Королис. — Внимателно.
— Слушам, сър — отвърна Рафърти.
Тримата общуваха с погледи и кратки реплики. Дори доктор Флайт, изглежда, беше вглъбен в работата. Королис избърса потта от лицето си и отново допря очи до малкия екран. Във въздуха се усещаше страхопочитание и благоговение, сякаш бяха археолози, които разкопават величествена свещена гробница. Пулсиращото главоболие и странният металически вкус в устата му бяха изчезнали безследно.
Инженерът вкара още един облак сгъстен въздух към дъното на дупката. На жълтия блясък на външния прожектор на Топчето се издигна малка буря от седимент и утайка. Вакуумната тръба моментално я изсмука.
— Внимавай — измърмори Королис. — Какво е разстоянието?
— Стигнахме, сър — отвърна Рафърти.
Командирът отново се обърна към екрана.
— Още една струя.
— Слушам, още една струя.
Друг поток сгъстен въздух се стрелна към дъното на шахтата. Големите стражи плаваха от двете страни на сферата. Блестящите им опашки неспокойно се размахваха, а пипалата лениво потрепваха. Приличаха на зрители на представление. И защо не? Имаха пълното право да са тук. Бяха дошли не само да станат свидетели на триумфа му, но и за да го преведат през приказните технологични богатства, които го очакваха. Не случайността го беше довела до това изключително важно спускане, а съдбата.
— Дай пак — промълви той.
Последва още една струя сгъстен въздух и още една сива буря. Екранът бързо се изчисти, когато вакуумната помпа изсмука частиците. Королис стисна още по-здраво контролните лостове.
Радиопредавателят на командното табло изпращя и се включи.
— Стъклено топче Три, тук Контрол на спускането. Моля, потвърдете…
Без да откъсва очи от екрана, Королис протегна ръка надолу и натисна бутона за изключване на предавателя. В седимента на дъното на работния обект се видя нещо — ярко сияние, досущ отразен блясък на метал.
— Още една струя. Много внимателно, доктор Рафърти. Постепенно и плавно.
— Слушам, сър.
В тъмната застояла вода под тях се стрелна още една вълна сгъстен въздух. Последва нов хаос от сиви и кафяви частици и после, когато мътилката се избистри, Королис затаи дъх.
— Господи!
Въздушната система за впръскване на въздух беше разчистила основата на дупката и се виждаше гладка повърхност, подобна на стъкло. Сякаш някой бе издухал праха от безценен музеен експонат. Долу имаше нещо подобно на мираж или илюзия с безгранична дълбочина — черна безкрайност, простираща се все по- надолу като в бездънен кладенец. Прожекторът на сферата се отразяваше в огледалната повърхност, но на Королис му се стори, че различава друг източник на светлина, неясен и странен, отвъд и под ярката корона.
Стражите от двете страни на Топчето се развълнуваха. Вече не се задоволяваха само да се реят, а неспокойно се застрелкаха в тясната шахта.
— Угаси прожектора — нареди Королис.
— Сър? — попита Рафърти.
— Угаси прожектора.
Миг по-късно светлината угасна и Королис можеше да вижда по-ясно.
Намираха се над огромно празно пространство, от което се разкриваше съвсем малка част. Королис не беше сигурен дали пещерата е куха, или огледалната повърхност я запълва. Кадифената чернота не даваше точна и ясна представа за нищо освен за необятна дълбочина.
Не. Докато се беше вторачил и едва си поемаше дъх, далеч долу се появи слаба светлина и започна да става по-ярка.
Приближаваше се.
— Сър! — Обикновено сдържаният глас на инженера прозвуча напрегнато. Королис го погледна.
— Какво има?
— Смущенията отдолу спряха. Престанаха да излъчват сигналите.
