— Възвърна ли си пълния контрол?
— Да, сър. Безжични й дистанционни системи, сензори, ултразвук, радиация, магнитометър, всичко.
Королис отново се обърна към екрана.
— Те ни се показват!
Светлината беше още по-близо и капитанът забеляза, че леко потрепва, но не лениво и вълнообразно като стражите, а с бързи, резки и напрегнати пулсации. И цветът й беше невиждан — наситен металически блясък, като отражение на черна светлина върху острие на кама. Королис изпита странното, обезпокоително усещане, че не само я вижда, но може да опита вкуса й. Изведнъж по гърба му полазиха ледени тръпки.
— Сър! — обади се Рафърти. — Сензорите отново работят и улових радиационни сигнатури отдолу.
— Какъв вид радиация, доктор Рафърти?
— Всякаква, сър. Инфрачервена, ултравиолетова, гама, радио. Сензорите пощуряха. Не познавам такъв спектър.
— Анализирайте го, доктор Рафърти.
— Слушам, сър. — Инженерът се обърна към малък преносим компютър, прикрепен на командното табло, и започна да въвежда информация.
Королис отново се загледа в малкия екран. Странното блестящо сияние продължаваше да се издига към тях от непрогледната чернота. Необикновеният му цвят ставаше все по-ярък. Нещото бе с формата на торус. Очертанията му пулсираха ослепително. Королис гледаше зяпнал. Сияещата извънземна гледка донесе отдавна забравен спомен от детството му. Когато беше осемгодишен, родителите му го бяха завели в Италия и бяха отишли на папска литургия в базиликата „Свети Петър“. Папата извади хостия и я вдигна към богомолците и Королис се почувства екзалтиран, сякаш беше ударен от нещо като електричество. Младежкото му съзнание за пръв осъзна значението на пищното бароково зрелище. Там, в храма, папата предлагаше най-чудесния дар във вселената — свещената загадка на осветения хляб.
Разбира се, организираната религия отдавна беше изгубила полезността си за него, но сега, докато наблюдаваше чудното трептящо нещо, той изпита същите смесени чувства. Той беше един от избраните. И това беше дарът на висша сила, най-прекрасният подарък.
Устата му пресъхна и вкусът на метал се върна.
— Някой от вас иска ли да погледне? — прегракнало попита той.
Рафърти се беше навел над лаптопа. Доктор Флайт кимна, надигна се и застана пред екрана. За миг не каза нищо, а после промълви:
— Не светлина, no-скоро мрак се вижда.
Рафърти вдигна глава.
— Капитане!
Королис го погледна.
— Вижте, сър.
Королис се наведе към монитора, който показваше две изображения, всяко виелица от тесни отвесни линии.
— Отначало не можах да разпозная спектъра от електромагнитна радиация. Няма логика и изглежда невъзможно.
— Защо? — Королис се улови, че крадешком поглежда видеоекрана.
— Защото спектърът съдържа вълни и от материя, и от антиматерия.
— Изключено. Материята и антиматерията не могат да съществуват заедно.
— Точно така. Но според сензорите предметът, който виждате на екрана, е съставен и от двете. След това отделих сигнатурата на материята от тази на антиматерията и получих ето това. — Рафърти посочи монитора.
— Какво е?
— Лъчение на Хокинг, сър.
Доктор Флайт изненадано се обърна към тях.
— Лъчение на Хокинг? — повтори Королис.
Инженерът кимна. Челото му се беше обляло в пот, очите му светеха със странен блясък.
— Топлинни лъчи, каквито се излъчват от краищата на черна дупка.
— Шегуваш се.
Рафърти поклати глава.
— Всеки астрофизик мигновено би разпознал спектъра.
Королис усети, че еуфорията му се разсейва и се превръща в отказ да повярва на очите си.
— Искате да кажете, че предметът, който гледаме, е черна дупка, съставена от материя и антиматерия? Това е невъзможно.
Флайт се обърна. Сините му очи блестяха на бледото лице.
— Мисля, че разбирам.
— Тогава, моля, обяснете, доктор Флайт.
— Господа, господа, господа. Предметът с форма на торус там долу не е една черна дупка, а две.
— Две? — повтори Королис. Недоверието му се засилваше.
— Да, две! Точно това казах. Представете си две черни дупки, всяка малка колкото стъклено топче, движещи се в много тясна орбита една около друга. Въртят се с бясна скорост, хиляда орбити в секунда, дори по-висока.
— Как е възможно? — попита Королис.
— Дори аз не знам всички отговори, капитане. Държи ги в орбита някаква сила, технология, каквато ние не познаваме. За невъоръженото око те изглеждат като едно-единствено тяло, а за уредите на Рафърти излъчват лъчението на Хокинг от материя и антиматерия.
— Но всъщност са отделни единици — каза Королис.
— Ама разбира се! — промълви Рафърти. — Същото, каквото показват данните за индивидуалните спектри на компютъра.
Королис изведнъж разбра. Беше невъобразимо невъзможно и в същото време невероятно елегантно с простотата си. Въодушевлението му се завърна.
— Материя и антиматерия. Свързани в едно, но без да се докосват. И ако силата, която ги държи заедно в орбита, бъде премахната или изключена.
— Материята и антиматерията ще се сблъскат — довърши мисълта му Рафърти. — Ще последва крайно и пълно превръщане на материята в енергия. Ще се освободи повече енергия на единица маса от всяка друга реакция, известна на науката.
— Искам да видя. — Королис зае мястото на доктор Флайт пред видеоекрана. Сърцето му блъскаше в гърдите, потните му ръце се хлъзгаха върху контролните лостове. Той се втренчи с подновен интерес и страхопочитание в сияещото пулсиращо нещо пред себе си.
Когато беше започнал да се спуска, се надяваше да открие нова и информативна технология, нещо страховито и величаво, което да гарантира превъзходството на Америка, но сега осъзна, че е надминал и най-смелите си мечти.
— Бомба — промълви той. — Най-мощната бомба във вселената. И ще се побере в кибритена кутия.
— Бомба?! — В гласа на Рафърти се долови безпокойство, дори страх. — Сър, това, което гледаме в момента, няма практическа употреба като оръжие.
— Защо? — попита Королис, без да откъсва очи от екрана.
— Защото не може да бъде използвано. Ако двете черни дупки се сблъскат, силата на експлозията ще е умопомрачителна и ще унищожи Слънчевата система.
Но командирът вече не слушаше, тъй като черната безкрайност отвъд екрана започна да се променя.
Там, където преди имаше мастилена чернота, нарушена само от трептящото сияние на единия артефакт, слаба като преди зазоравяне светлина изпълваше пещерата долу. Королис затаи дъх от онова, което се разкри пред очите му. Артефактът не беше един — бяха стотици, хиляди, положени в огледалната матрица, простираща се пред него. По-близките сияеха със странната си светлина, а най-далечните
