По трудния начин

наляво, а после надясно, но с някаква друга цел. Преди той беше предположил, че така алеята заобикаля някакви мочурливи места. И току-що беше видял, че е прав. Земята покрай двата завоя наистина беше мека и влажна. Имаше кал, въпреки че не беше валяло от няколко дни.

И в калта се виждаха следи от гуми.

Три вида.

На първо място, следите от гумите на стария ландроувър на Тони Джаксън. Пикапът на фермата. Квадратни отпечатъци от зимни гуми. Груби и износени. Следите на ландроувъра покриваха всичко наоколо. По-стари и вече неясни, нови, по-наскоро отпечатани. Навсякъде. Като фонов шум.

На второ място бяха следите от гумите на миникупъра. Съвсем различни на вид. Тесни, ясно отпечатани, нови, агресивни следи от грайфери, проектирани да се държат за асфалта при остри завои. Само едни следи. Ричър беше дошъл с колата предишния ден — широк завой на втора скорост, малка кола, която се движи бавно, за да не представлява заплаха. Той беше направил двата завоя и беше паркирал колата пред къщата. И я беше оставил. Тя все още беше там. Не беше мърдала от мястото си. Той не я беше карал повече. Вероятно никой нямаше да я подкара. Щяха да извикат паяк от пътна помощ, за да я вдигне.

Ето защо имаше само едни следи от миникупъра.

Третите следи също бяха единствени. Едно минаване, в едната посока. По-широки гуми. Голяма, тежка кола, която оставяше нови и ясно отпечатани следи. От гуми, каквито се слагат на престижните марки коли с двойно предаване.

Гуми, каквито се слагат на тойота ландкрузър под наем.

Един комплект следи.

В едната посока.

Тойотата беше много стабилна кола извън пътя. Ричър знаеше това. Беше една от най-добрите в света. Но все пак беше немислимо да е влязла във фермата през полето. Не беше възможно. Фермата беше обградена с ровове, широки три метра и дълбоки два. Със стръмни склонове. През тях не можеше да мине дори бронетранспортьор. Дори армейски джип. Дори танк. Рововете на Грейндж Фарм бяха достатъчни, за да спрат танкова атака. Така че тойотата не беше дошла през полето. Беше минала по малкото мостче и се беше изкачила по алеята. Нямаше друг начин.

И не беше излизала след това.

Един комплект следи.

В едната посока.

Лейн все още е вътре.

Лейн отново фрасна Джаксън по главата с фенерчето. Стъклото на фенерчето се счупи, а Джаксън отново се свлече на пода.

— Дайте ми друго фенерче — каза Лейн. — Това май се повреди.

Адисън се усмихна и извади ново фенерче от една кутия. Лорън Полинг гледаше в краката си. Устата й беше залепена със скоч, а ръцете й бяха завързани зад гърба. Вратата беше затворена. Но всеки момент щеше да се отвори. През нея щеше да влезе или Перес, или Ричър. Или лоша новина, или добра.

Нека да бъде Ричър, помисли си тя. Буболечки на предното стъкло и никакви скрупули. Дано да е Ричър!

Лейн взе новото фенерче от Адисън и пристъпи към Кейт. Застана много близо до нея, така че лицата им бяха едно до друго. На десетина сантиметра. Бяха почти еднакви на ръст. Той включи лъча на фенерчето и го вдигна под брадичката й. Директната светлина превърна изящното й лице в призрачна маска.

— „Докато смъртта ни раздели“ — каза той. — Фраза, която възприемам съвсем буквално.

Кейт извърна глава. Изпод лепенката на устата й се отрони стон. Лейн сграбчи брадичката й със свободната си ръка и обърна главата й обратно към себе си.

— „Да не пожелаваш други“ — каза той. — Фраза, която също приех насериозно. Съжалявам, че ти не си го направила.

Кейт затвори очи.

Ричър продължи на юг. Стигна до края на алеята, мина по моста и тръгна на изток по пътя, като се отдалечаваше от фермата със светнато фенерче. В случай че го наблюдаваха. Беше по-добре да ги заблуди, че си тръгва. Защото човешкият ум обича причинно-следствените връзки. Когато уредът за нощно виждане покаже как малката призрачна фигурка върви на юг, на юг, а после на изток, на изток и пак на изток, човешкият ум е изправен пред непреодолимото изкушение да приеме, че фигурката ще върви на изток чак до края на света. Няма го, казва умът. Тръгна си. И после умът съвсем забравя за него. Знаеш къде е отишъл. И няма да го видиш, когато се върне, защото вече ще си спрял да го наблюдаваш.

Ричър продължи още двеста метра на изток и изключи фенерчето. Повървя още двеста метра на изток в тъмното. После спря. Завъртя се на деветдесет градуса и тръгна на север, прескочи банкета и се плъзна по склона на рова. Прегази през гъстата черна кал на дъното и се изкачи по отсрещната стена, като държеше карабината високо вдигната във въздуха с едната си ръка. После се затича бързо, право на север, като разтегна крачките си дотолкова, че всеки път да стъпва на най-високата част на изораната бразда.

След две минути вече беше навлязъл на четиристотин метра, на една линия с хамбарите, на триста метра от тях в източна посока и се беше задъхал. Спря откъм подветрената страна на една горичка, за да си поеме дъх. Премести предпазителя на положение за единични изстрели. После отново подпря приклада на рамото си и тръгна напред. На запад. Право към хамбарите.

Ричър, сам в тъмното. Въоръжен и опасен. Връщаше се.

Едуард Лейн все още стоеше лице в лице с Кейт.

— Предполагам, че спиш с него от години — каза той.

Кейт не отговори.

— Надявам се, че сте използвали презервативи — продължи той. — От човек като него можеш да пипнеш някоя болест.

После се усмихна. Хрумнало му беше нещо друго. Нещо, което му се струваше смешно.

— Или да забременееш.

В ужасените й очи проблесна нещо.

Той спря.

— Какво? Какво ми казваш?

Тя поклати глава.

— Ти си бременна — каза Лейн. — Бременна си, нали? Естествено, че си бременна. Сигурен съм. Изглеждаш различно.

Той постави длан на корема й. Тя се отдръпна и се притисна в колоната, за която беше завързана. Лейн пристъпи половин крачка напред.

— Това е невероятно — каза той. — Ще умреш с детето на друг мъж в корема си.

После той се завъртя. Спря и отново се обърна към нея. Поклати глава.

— Не мога да го позволя — заяви той. — Не е редно. Първо ще трябва да направим аборт. Трябваше да кажа на Перес да намери някоя закачалка. Но не му казах. Сега ще трябва да намерим друго. Не може да няма нещо подходящо. Все пак сме във ферма, нали така?

Кейт затвори очи.

— И бездруго после ще умреш — добави Лейн, сякаш това бе най-разумното обяснение на света.

Ричър знаеше, че са в някой от хамбарите. Къде иначе? Нямаше съмнение, че са там. Къде иначе можеха да скрият джипа си? Знаеше, че хамбарите са общо осем. Беше ги виждал през деня, в далечината, като неясни силуети. Три от тях бяха наредени около отъпкан селскостопански двор, а другите два бяха отделно. Всички бяха с големи врати, до които водеха коловози. Явно вътре държаха багера, тракторите, фургоните, балиращите устройства и другите селскостопански машини. Сега, в тъмното, пръстта под краката му беше суха и прашна, твърда като камък. По нея нямаше следи. Нямаше смисъл да рискува да светва с фенерчето.