И така, в кой хамбар?
Ричър започна с най-близкия, като се надяваше да му излезе късметът. Но не му излезе късметът. Най- близкият хамбар беше един от двата, които бяха отделно от останалите. Широка дървена сграда, построена от дъски, изгнили от времето. Пялата конструкция стоеше малко накриво заради последните двеста години безмилостни ветрове. Стоеше като наведена на запад. Ричър постави ухо на цепнатината между две дъски и напрегна слух. Не чу нищо вътре. Долепи око до цепнатината и не видя нищо. Само мрак.
Усещаше се миризма на студен въздух, мокра пръст и старо зебло.
Той измина петдесет метра до втория хамбар, като се надяваше да му излезе късметът. Но не му излезе късметът. Във втория хамбар беше също толкова тъмно и тихо, колкото и в първия. Вътре беше влажно и студено и нищо не помръдваше. Усещаше се остра миризма на нитрати. Стари торове. Той продължи в мрака, бавно и предпазливо, към трите хамбара около двора. Бяха на сто метра оттам. Ричър измина една четвърт от разстоянието.
После замръзна намясто.
Защото с крайчеца на окото си беше видял светлина вляво и зад себе си. Светлина и движение в къщата. В прозореца на кухнята. Лъч от фенерче в стаята. Бързи сенки, които подскачаха от вътрешната страна на прозореца.
Лейн се обърна към Грегъри и каза:
— Намери бодлива тел.
— Преди да оправим детето? — попита Грегъри.
— Защо не? Ще бъде като предварителна прожекция. А без това и тя ще получи същото, когато Перес се върне с ножа за белене на картофи. Още преди години казах на майка й какво ще се случи, ако някога ми изневери. А аз винаги се опитвам да държа на думата си.
— Човек трябва да държи на думата си — съгласи се Грегъри.
— Трябва ни операционна маса — продължи Лейн. — Намери някаква равна повърхност. И включете фаровете на колата. Трябва да виждам какво правя.
— Ти си болен — каза Джаксън. — Имаш нужда от лекар.
— Лекар? — повтори Лейн. — Не, не мисля. Доколкото знам, едно време са го правили старите баби, в задните улички. Без лекарска помощ.
Ричър бързо и безшумно се доближи до задната врата на къщата. Притисна се плътно към стената. Зачака. Усещаше грубата повърхност на камъните. Чуваше глас през вратата. Много слабо, само едната половина от разговор между двама души. Английски, със слаб мексикански акцент. Перес говореше по телефона.
Ричър завъртя карабината в ръцете си. Хвана цевта пред дръжката и замахна веднъж за проба.
После зачака. Сам в тъмното.
Грегъри намери една стара селска врата от дъски, хванати с железен обков във формата на буквата „Z“. Измъкна я от купчината дървен материал, където беше захвърлена.
— Идеално — подвикна му Лейн.
Перес излезе навън в нощта, обърна се да затвори вратата след себе си и Ричър замахна с протегнати ръце. Ако играеше бейзбол, нямаше да бъде много добър удар. Топката щеше да отлети високо нагоре и вляво, покрай светлинното табло, може би дори извън стадиона. Но главата на Перес не беше бейзболна топка. И карабината G–36 не беше бухалка. Беше четирикилограмово парче стомана. Страничният удар попадна в слепоочието на Перес и проби костта, като избута едно парче навътре през лявата му очна ябълка, зад основата на носа и наполовина в дясната му очна ябълка. Ако беше изпълнен с част от секундата по-рано и с пет сантиметра по-нагоре, такъв удар можеше да отнесе върха на черепа му като лъжичка, с която се отваря рохко сварено яйце. Но след като закъсня, ударът успя само да отвори грозна странична дупка между скулата и челото му.
Грозна, но ефективна. Перес беше мъртъв много преди да падне на земята. Беше твърде дребен, за да се стовари както трябва. Просто се свлече в пръстта, сякаш вече беше част от нея.
Лейн се обърна към Адисън.
— Иди да видиш с какво се занимава Перес, по дяволите. Трябваше вече да се е върнал. Стана ми скучно. Още никой не кърви.
— Аз кървя — обади се Джаксън.
— Ти не се броиш.
— И Тейлър кърви. Нали Перес стреля по него.
— Не е вярно — отвърна Лейн. — Тейлър спря да кърви. Поне засега.
— Ричър е някъде навън — каза Джаксън.
— Едва ли.
Джаксън поклати глава.
— Не, там е. Точно затова не се връща Перес. Ричър е стигнал до него.
Лейн се усмихна.
— И какво очакваш да направя? Да изляза да го търся? С двамата си човека? И да ви оставя сами тук, за да организирате някакъв жалък опит за бягство? Това ли се мъчиш да постигнеш? Няма да стане. Защото точно в момента Ричър минава покрай църквата в Бишъпс Парджетър. Или просто се опитваш да вдъхнеш на другарите си малко надежда в този труден час? Това ли било британската дързост? Прословутата твърдост на характера?
— Той е някъде навън — каза Джаксън. — Сигурен съм.
Ричър беше приклекнал пред вратата на кухнята и разглеждаше нещата, които Перес беше изпуснал. Автомат МР5К с пълнител с трийсет патрона и найлонов ремък за носене през рамо. Фенерче, счупено. Два кухненски ножа с черни дръжки — един дълъг и един къс, единият с назъбено острие, а другият — с гладко. Тирбушон с емблемата на някакъв ферибот.
И нож за белене на картофи.
Дръжката му беше от обикновено дърво. Някога червено, сега то беше избеляло. За него с жица беше закрепено обикновено острие от пресован метал. С остър връх и улей. Старомоден дизайн. Обикновен, полезен и често употребяван уред.
Ричър го изгледа продължително. После го прибра в джоба си. Натика по-дългия нож до дръжката в гърдите на Перес. Пъхна по-късия нож в обувката си. Изрита тирбушона и счупеното фенерче в сенките. Избърса с палец кръвта и мозъка на Перес от мерника на своята карабина G–36. Вдигна и автомата МР5 и го окачи на лявото си рамо.
После отново тръгна на североизток към хамбарите.
Ричър, сам в тъмното. По трудния начин.
75
Ричър излезе на отъпканата пръст на двора. Беше около трийсет квадратни метра — хамбарите едва се виждаха в тъмното на север, на изток и на юг. Трите хамбара изглеждаха почти еднакви. Построени по едно и също време, с еднакви материали. Имаха високи плъзгащи се врати, керемиди на покрива и дъски на стените, тъмносиви на светлината на звездите. Бяха по-нови от двата отделни хамбара и изглеждаха много по-солидни. Четвъртити и стабилни. Ричър си помисли, че това е добре за Джаксън в качеството му на фермер. Но бе лошо за него самия. Нямаше да има изкривени дъски, пукнатини, цепнатини и дупки.
Значи нямаше как да разбере веднага дали в хамбарите има хора.
Той застана неподвижно. Предполагаше, че ще бъдат в северния или в източния хамбар. До тях се стигаше по-лесно с кола. Или просто караш напред, или завиваш на деветдесет градуса надясно. Смяташе, че не са в южния хамбар. За да стигнат дотам, трябваше да направят обратен завой — хамбарът беше с
