Сетне си помисли дали да не се бие с него. Като мъж. С ножове или с юмруци. За финал. Нещо като ритуал. Може би малко по-честно.
Но се сети за Хобарт и натисна спусъка.
Чу се странно размазано ръмжене, като шевна машина или двигател на мотоциклет, спрян на някой далечен светофар. За една пета от секундата три деветмилиметрови куршума напуснаха цевта, а три празни гилзи изхвърчаха от затвора и описаха дъга в ярката светлина от вратата, за да издрънчат по камъните на шест метра вдясно от Ричър. Главата на Лейн се превърна в облак, който изглеждаше син на светлината на фаровете. Отметна се назад и последва тялото му към земята. Шумът от падането върху бетона беше приглушен само от памучния и брезентовия плат на дрехите му.
После влезе в хамбара. Грегъри беше по средата на една фатална секунда колебание. Беше отстъпил назад и гледаше наляво, но изстрелите, които бяха убили Лейн, бяха дошли отдясно. Нещо не се връзваше. Мозъкът му се опитваше да си обясни ситуацията.
— Застреляй го — каза Джаксън.
Ричър не помръдна.
— Застреляй го — повтори Джаксън. — Не ме карай да ти обяснявам за какво беше тази маса.
Ричър рискува да погледне към Тейлър. Тейлър кимна. Ричър хвърли поглед към Полинг. Тя също кимна. Така че Ричър пусна още три куршума право в гърдите на Грегъри.
77
Почистването продължи цялата нощ и през по-голямата част от следващия ден. Въпреки че всички бяха изтощени до смърт, по общо съгласие не се опитаха да заспят. Освен Джейд. Кейт я сложи да си легне и седя до нея, докато тя спеше. Детето беше припаднало рано и беше пропуснало повечето събития, и, изглежда, не разбираше това, което все пак беше видяло. С изключение на факта, че бившият й доведен татко е бил лош човек. Но те вече й го бяха казали, така че тя беше свикнала с тази мисъл. Заспа спокойно, без видими ефекти от травмата. Ричър си помисли, че ако през следващите дни трябва да се бори с някакви тревожни спомени, най-вероятно ще го направи с помощта на пастелите и амбалажната хартия.
Самата Кейт изглеждаше така, все едно е била в ада и се е върнала. И като много други хора в нейното положение тя ликуваше. Да отиде дотам беше толкова неприятно чувство, че връщането беше направо страхотно. Продължително и вторачено беше изгледала трупа на Лейн. Беше видяла, че половината от главата му липсва. Беше се уверила, че няма да има момент като в холивудските филми, в който той възкръсва и се изправя. Лейн го нямаше — напълно, окончателно и безвъзвратно. И тя беше видяла края му с очите си. Такава сигурност много помага на хората. Когато се отдалечи от трупа, стъпваше леко.
Десният трицепс на Тейлър беше разкъсан. Ричър разряза ризата му с кухненския нож, който беше прибрал в обувката си, и превърза раната му, доколкото можа, с бинт от аптечката в спалнята. Но той трябваше да отиде в болница. Тейлър сам предложи да отложи ходенето дотам с един-два дни. Раната не беше толкова очевидно получена от огнестрелно оръжие, а и не изглеждаше много вероятно някой от съседите да е чул нещо, но все пак им се стори добра идея да не викат „Бърза помощ“ във фермата точно тази нощ.
Джаксън беше добре — с изключение на сцепените вежди, синините по лицето, разбитата устна и няколко разклатени зъба. Както обясни самият той, беше изпадал в подобно положение твърде често — почти всеки път, когато парашутистите бяха разполагани на някое ново място, а местните момчета в кръчмата искаха да им докажат нещо.
Полинг също беше добре. Ричър беше срязал въжетата й, а тя сама беше свалила лепенката от устата си и после го беше целунала. Изглежда, беше хранила непоколебима увереност, че той ще се появи и ще измисли нещо. Ричър не беше сигурен дали говори сериозно, или само го ласкае. Във всеки случай реши да не споменава за колко малко се е разминал с идеята да ги остави и да подхване въображаемото преследване. Нито какъв късмет бяха извадили, че един случаен поглед към повърхността на алеята беше събудил някакъв синапс в мозъка му.
Ричър претърси тойотата и намери кожената чанта на Лейн. Вече я беше виждал веднъж — във фоайето на „Парк Лейн Хилтън“. Осемстотин хиляди долара. Всички пари бяха вътре. Недокоснати. Той ги даде на Полинг да ги пази. После седна на пода, като се подпря на колоната, на която беше завързана Кейт, на два метра от трупа на Грегъри. Беше спокоен. Просто поредната работна нощ в дългия му и изпълнен с впечатляващо насилие живот. Беше свикнал с това — буквално. И гените на угризението липсваха от неговото ДНК. Напълно. Просто ги нямаше. На негово място някои хора щяха да се измъчват от мисълта дали са постъпили правилно, но той посвети енергията си на това как най-добре да скрият труповете.
Заровиха ги в една нива с площ десет акра, близо до северозападния край на фермата. Зад нея имаше малка горичка. Не беше разоравана от една година. Джаксън приключи с поправката на багера, запали двигателя и потегли с включени фарове. Незабавно започна работа по изкопаването на огромна яма, която трябваше да стане девет метра дълга, три метра широка и три метра дълбока. Огромен изкоп, защото бяха решили да заровят в него и колите.
— Провери ли в жабката за копие от застрахователната полица? — обърна се Ричър към Полинг.
Тя кимна.
— Утре им се обади — каза той. — Кажи им, че са я откраднали.
Тейлър беше ранен, така че беше освободен от тежката работа. Той обиколи целия район, като търсеше веществени доказателства. Откри всичко, за което се сетиха, включително двайсетте и седем празни гилзи от карабината на Перес. Полинг изтърка кръвта му от пода на коридора на втория етаж и смени разбитата плочка в банята. Ричър натовари труповете в тойотата.
Докато завършат ямата, слънцето се издигна високо в небето. Джаксън беше оставил лек наклон в единия край и Ричър подкара тойотата надолу по него и здраво я блъсна в отсрещната стена от пръст. Джаксън се върна до къщата с багера и използва кофата, за да вдигне минито и да го избута назад, на здравите му задни гуми. Така го закара чак до ямата, тласна го по наклона и накрая го заби в задната броня на тойотата. Тейлър се появи, като носеше всичко останало, и хвърли нещата при колите. После Джаксън се зае да запълни ямата. Ричър седеше и гледаше. Небето беше бледосиньо, а слънчевата светлина изглеждаше някак водниста. Високо в небето имаше перести облачета, а лекият вятър беше топъл. Ричър знаеше, че навсякъде в равната земя около него са положени хора от каменната ера, хора от бронзовата ера и хора от желязната ера, келти, римляни, саксонци, викингски нашественици от дългите кораби, нормани, а накрая и самите англичани — от хиляди години насам. Сметна, че земята ще поеме още четири трупа. Той погледа Джаксън, докато пръстта покри колите, а после бавно се отдалечи към къщата.
Точно след дванайсет месеца тази нива беше старателно изорана и зеленееща от разсада. Тони и Сюзан Джаксън, Греъм и Кейт Тейлър работеха на съседната нива. Слънцето светеше. Деветгодишните братовчедки и най-добри приятелки Мелъди Джаксън и Джейд Тейлър бяха останали в къщата и гледаха братчето на Джейд — здраво момченце на пет месеца, което се казваше Джак.
На почти пет хиляди километра на запад от Грейндж Фарм беше с пет часа по-рано и Лорън Полинг седеше сама в апартамента си на Бароу Стрийт, пиеше кафе и четеше „Ню Йорк Таймс“. Беше пропуснала една статия вътре, в която се съобщаваше за смъртта на трима новопристигнали наемни войници в Ирак. Имената им бяха Бърк, Грум и Ковалски, бяха загинали преди два дни, когато една противопехотна мина беше избухнала под колата им недалеч от Багдад. Но Полинг не беше пропуснала друга статия в местното приложение на вестника, в която се съобщаваше, че бордът на Дакота Билдинг е решил да отдаде един от апартаментите под наем наново, след като в продължение на дванайсет месеца наемателите не бяха плащали нищо. Когато бяха влезли в апартамента, служителите бяха открили над девет милиона долара в един заключен гардероб.
На десет хиляди километра на запад от Грейндж Фарм беше с осем часа по-рано и Пати Джоузеф спеше дълбоко в един апартамент с изглед към океана в Сиатъл, щата Вашингтон. Преди десет месеца беше започнала нова работа като редактор в едно списание. Упорството и безмилостното й внимание към детайла
