Броган извади пътен атлас от купчината справочна литература на масата. Отвори в началото, където на една страница бе изобразена цялата страна, нашарена с пъстрата мозайка на щатите. Провери мащаба и описа кръг с нокътя на показалеца си.
— Почти навсякъде без Калифорния — каза той. — Половината щат Вашингтон, половината Орегон и абсолютно всичко друго без Калифорния. Милиони квадратни километри.
В залата настана унила тишина.
— Преди Вашингтон има планини, нали така? — каза Макграт. — Да предположим, че още не са във Вашингтон. Нито пък в Орегон. Да махнем Калифорния, Аляска и Хавай. Ето че вече стеснихме района. Остават само четирийсет и един щата, нали? Хайде на работа.
— Може да са минали в Канада — каза Броган. — Или в Мексико. Може да са се прехвърлили на кораб или самолет.
Милошевич сви рамене и дръпна атласа от ръката му.
— Ти си бил голям песимист — рече той.
— Игла в купа сено, дявол да го вземе — отвърна Броган.
Три етажа над тях специалистите по отпечатъци оглеждаха четката, която донесе Броган. Тя бе използвана само веднъж и то от доста несръчен човек. Боята бе протекла от космите по тенекиената лента, която ги свързваше с дървената дръжка. Личеше, че човекът е притискал лентата от едната страна с палеца си, от другата с показалеца и средния пръст. Това подсказваше, че е бил среден на ръст и се е надигал, за да замаже плоска повърхност наравно с лицето си или малко по-горе, при което дръжката е сочела надолу. Височината на форд еконолайн бе мъничко над два метра. Надписът би трябвало да е на около метър и седемдесет и пет над земята. Досега компютърът не бе успял да пресметне ръста на този тип, защото камерата го показваше седнал зад волана, но според начина, по който боравеше с четката, излизаше, че е висок около метър и седемдесет, може би малко повече, и се е пресягал да боядисва на няколко сантиметра над нивото на очите си. Енергично, със силен страничен замах. Крайният резултат едва ли беше изящен.
Прясната боя съхранява чудесно отпечатъците от пръсти и техниците веднага разбраха, че няма да имат проблеми. За всеки случай обаче приложиха всички възможни методи — от флуороскопията до традиционния сив прах. В крайна сметка получиха три отпечатъка и половина. Ясно личаха палецът, показалецът и средният пръст на дясната ръка, а като добавка откриха и страничен отпечатък от малкия пръст. Изчистиха изображенията с компютър и ги изпратиха по информационната мрежа до Хувър Билдинг във Вашингтон. Прибавиха кодово нареждане до тамошната база данни да ги провери с максимална бързина.
В лабораторията на ФБР изследователите бяха разделени на два екипа. Разглобиха изгорелия пикап и половината персонал се зае да проучва микроскопичните характеристики, присъщи единствено за тази кола. Останалите се ровеха из откъслечните архивни данни на производителите, търсейки сведения за изработката и продажбите на автомобила.
Колата бе додж, произведен в Детройт преди десет години. Номерата върху шасито и двигателя бяха оригинални. Чрез тях производителят успя да уточни датата на първоначалната доставка. Пикапът бе напуснал заводския портал през април, за да потегли с железопътен вагон към Калифорния. Оттам го бяха изпратили на автомобилен търговец в Мохаве. Търговецът бе платил с чек през май и данните на производителя свършваха дотук.
Две години по-късно фирмата в Мохаве бе фалирала. Сега я притежаваше нов собственик. В компютъра му се пазеха данните за всички по-нови сделки. Старите документи лежаха в склада. Не всеки ден Академията на ФБР търси помощ от малък автомобилен салон в покрайнините на пустинята, тъй че нещата тръгнаха бързо. Директорът по продажбите обеща лично да издири информацията и да позвъни където трябва.
Самият автомобил бе изгорял до железата. По-меките части бяха напълно изчезнали. Вътре нямаше нищо съществено. Нямаше жетони за минаване през мостове или тунели. Лепенките по стъклата бяха изчезнали заедно със самите стъкла. Оставаше само калта. Техниците изрязаха двата задни калника заедно с извитите ламарини над водещите колела и предпазливо пренесоха всичко в отдел „Анализ на материали“. Всеки автомобил сам изписва своя маршрут в слоевете от кал, които се натрупват отдолу. Геолозите на Бюрото сваляха слой след слой, за да узнаят къде е бил този пикап и откъде идва.
Горящите гуми бяха спекли калта като цимент. Част от по-меките кристалчета се бяха превърнали в стъклена корица. Но слоевете личаха ясно. Външните бяха тънки. Геолозите стигнаха до извода, че са натрупани при дълго пътешествие през страната. По-навътре имаше двегодишен слой от скални частици. Необичайна и интересна смес. Комбинацията от пясъци беше такава, че лесно щяха да определят точния им произход. Под тази смес лежеше дебел основен слой от пустинен прах. Геолозите веднага решиха единодушно, че пикапът е започнал своята кариера нейде около пустинята Мохаве.
Всяка една служба за охрана на обществения ред в четирийсет и петте щата разполагаше с описанието и номера на откраднатия бял форд. Всеки дежурен полицай в страната бе получил нареждане да го търси, независимо дали е в движение, или спрял, изгорен, скрит или захвърлен. За кратък период през онази сряда фордът стана най-търсената кола на планетата.
Макграт седеше на председателското място в тихата зала, пушеше и чакаше. Не се надяваше на успех. Ако камионетката беше паркирана и скрита, едва ли щяха да я намерят. Просто задачата бе непосилна. Можеше да се спотайва в който и да било гараж или хамбар. Ако все още беше някъде по пътищата, шансовете ставаха по-добри. Сега най-важният залог в живота на Макграт зависеше от един дребен факт: дали за четирийсет и осем часа похитителите бяха стигнали до целта си, или все още се движеха.
Два часа след като почна търпеливото си издирване сред огромно количество отпечатъци, компютърът стигна до име: Питър Уейн Бел. Отпечатъците съвпадаха идеално: десен палец, показалец и среден пръст. Според компютъра имаше висока степен на съвпадение и с частичния отпечатък от малкия пръст.
— На трийсет и една години — каза Броган. — Родом от Мохаве, Калифорния. Арестуван на два пъти за сексуални престъпления. Преди три години обвинен в двойно изнасилване, но не е стигнал до съд. Жертвите са лежали три месеца в болница. Бел представил алиби от трима свои приятели. Жертвите не успели да го разпознаят, били прекалено потресени от побоя.
— Симпатяга — обади се Макграт.
Милошевич кимна.
— И Холи му е в ръцете. Затворена в неговата кола.
Макграт не отговори. В този момент иззвъня телефонът.
Той вдигна слушалката. Изслуша бързо, задъхано съобщение. Поседя неподвижно и другите двама видяха как лицето му бавно грейва, като че е видял в един и същ ден любимите му отбори да печелят всички купи — по бейзбол, футбол, баскетбол и хокей, — а синът му се е дипломирал с отличие в Харвард и акциите му са хвръкнали до тавана.
— Аризона — изрева той. — Намират се в Аризона и карат на север по шосе 1–60.
Един стар ветеран от пътната полиция на Аризона бе засякъл бяла камионетка да навлиза неправилно в съседното платно на шосе 1–60 малко преди острия завой край градчето Глоуб, на стотина километра източно от Финикс. Полицаят скъси дистанцията и провери номера. Забеляза синия овал с марката „Форд Еконолайн“. Включи микрофона и съобщи в участъка. После светът полудя. Казаха му да се лепне за камионетката на всяка цена. Щели да пратят хеликоптери от Финикс, Флагстаф и дори чак от Албукърки в Ню Мексико. Всички налични полицейски коли тръгвали подир него от юг. Отпред Националната гвардия слагала бариери. След двайсет минути, рекоха, ще имаш подкрепа, каквато не си и сънувал. А дотогава си най-важният полицай в цяла Америка.
Търговският директор от представителството на „Додж“ в Мохаве позвъни във ФБР само след час. Лично беше отишъл в архива да изрови старите сведения за продажбите, направени от предишния
