Ричър отново се усмихна насила. Ледът се пропукваше. Като на разпит. Беше го правил хиляди пъти. Но за пръв път седеше от другата страна на бюрото. За пръв път носеше белезници.
— Джо, ще трябва малко да ми помогнеш — каза той. — Да ми разкажеш как стоят нещата. Не знам къде съм, защо ме доведоха тук и кои сте вие. Можеш ли да ми обясниш поне най-основното?
Рей го гледаше колебливо, сякаш не знаеше откъде да започне. После хвърли поглед из стаята, като че се чудеше дали изобщо има право да заговори.
— Къде се намираме всъщност? — попита Ричър. — Това поне можеш да кажеш, нали?
— В Монтана — каза Рей.
Ричър кимна.
— Добре. Къде по-точно?
— До едно градче, казва се Йорк. Старо миньорско Градче, почти изоставено.
Ричър кимна отново.
— Добре. И какво правите тук?
— Изграждаме бастион — каза Рей. — Място само за нас.
— И защо? — попита Ричър.
Рей сви рамене. Не беше от приказливите. Отначало не каза нищо. После се приведе напред и подхвана нещо, което приличаше на дълга молитва, сякаш я беше повтарял десетки пъти. Или му я бяха повтаряли.
— Дойдохме тук, за да избягаме от тиранията на Америка — каза той. — Трябва да очертаем граници и да речем: тук вече няма да е така.
— А как? — запита Ричър.
— Трябва да си възвърнем Америка педя по педя — продължаваше Рей. — Трябва да създадем място, където белият човек ще живее свободен, в мир, без тирания, с достойнство и справедливи закони.
— И мислиш ли, че ще можете?
— Не е за пръв път. Така е било и през 1776 година. Хората рекли: стига толкова. Искаме по-добра държава. Сега и ние го казваме. Искаме си страната. И ще си я вземем. Защото сме заедно. По-рано тук имаше десетки доброволчески отряди. Всички искаха едно и също. Но действаха поотделно. Мисията на Бо беше да обедини хората. Сега сме единни и ще си възвърнем страната. Започваме тук. Още сега.
Ричър кимна. Погледна надясно, където кръвта на Лоудър бе попила в пода.
— Така ли смятате да започнете? — попита той. — Ами гласуването и демокрацията? Ами гражданските права? Щом не харесвате старите хора, гласувайте срещу тях и изберете нови.
Рей се усмихна печално и поклати глава.
— Вече двеста и двайсет години гласуваме. И става все по-зле. Ония в правителството не се интересуват от нашия глас. Те ни отнеха властта. Продадоха страната. Знаеш ли къде е истинското правителство на тази страна?
Ричър сви рамене.
— Във Вашингтон, нали така?
— Грешка. Намира се в Ню Йорк. В сградата на Обединените нации. Питал ли си се някога защо Обединените нации са толкова близо до Уолстрийт? Защото това е правителството. Обединените нации и банките. Те управляват света. Америка е само част от него. Дори президентът, по дяволите, е само член на кабинета. Затова от проклетото гласуване няма полза. Да не мислиш, че на Обединените нации и световните банки им пука как ще гласуваме?
— Сигурен ли си? — попита Ричър.
Рей енергично кимна.
— Сигурен съм и още как. Видях как стават тия работи. Според теб защо пращаме на руснаците милиарди долари, когато в Америка има мизерия? Да не мислиш, че е свободно решение на американското правителство? Пращаме ги, защото така ни нарежда световното правителство. Знаеш ли, че тук има лагери? Стотици, лагери в цялата страна. Повечето са за войските на Обединените нации. Чуждестранните армии само чакат да се намесят, ако вземем да създаваме неприятности. Но на четирийсет и три места има концлагери. Там ще ни вкарат, щом си отворим устата.
— Сигурен ли си? — повтори Ричър.
— И още как. Бо откри документи. Разполагаме с доказателства. Нямаш представа какви неща се въртят. Знаеш ли, че има секретен федерален закон болниците да присаждат микрочип под кожата на всички новородени? Когато взимат бебетата от майките, не е, за да ги претеглят. Присаждат им микрочип. Скоро ще могат да наблюдават цялата нация от секретни спътници. Да не мислиш, че космическата совалка служи за научни опити? Вярваш ли, че световното правителство ще разреши да се харчат пари за подобни неща? Друг път. Космическата совалка изстрелва наблюдателни спътници.
— Сигурно се шегуваш — каза Ричър.
Рей поклати глава.
— Не ми е до шеги. Бо откри документи. Има и друг секретен закон, прати ни го един приятел от Детройт. От осемдесет и пета година във всяка нова американска кола се вгражда таен предавател, за да засичат спътниците накъде отива. Щом купиш кола, радарите в сградата на Обединените нации знаят къде си по всяко време на денонощието. В момента обучават у нас чуждестранни войски за окончателното завземане на властта. Знаеш ли защо пращаме толкова много пари на Израел? Не защото ни интересува какво ще стане с евреите. Много важно. Пращаме им пари, защото именно там Обединените нации обучават секретната световна армия. Нещо като експериментален полигон. Според теб защо Обединените нации нито веднъж не попречиха на евреите да нахлуват в чужди държави? Ами защото точно Обединените нации ги пращат там. Обучават ги за голямото нашествие. В момента из военните бази на цяла Америка чакат три хиляди хеликоптера в бойна готовност. Боядисани в черно, без отличителни знаци.
— Сигурен ли си? — изрече Ричър за трети път. Влагаше в гласа си нещо средно между тревога и съмнение. — Никога не бях чувал такива неща.
— Точно това го доказва, нали? — каза Рей.
— Как така?
— Много просто. Мислиш ли, че световното правителство ще позволи на радиото и телевизията да се доберат до подобни сведения? Та нали именно то ги контролира. Сложило ги е в джоба си. Значи е логично да мислим, че става тъкмо онова, за което не споменават никога, прав ли съм? Казват ни каквото е безопасно, а тайните работи крият. Всичко е истина, вярвай ми. Казах ти вече, Бо откри документи. Знаеш ли, че всеки пътен знак в Съединените щати има секретна маркировка отзад? Ако не вярваш, иди да видиш. Тайни обозначения, за да ориентират световната армия из страната. Те се готвят да завземат властта. Затова ни трябва собствена територия.
— Смяташ ли, че ще ви нападнат? — запита Ричър.
— Несъмнено — отвърна Рей. — Моментално ще връхлетят срещу нас.
— И вярваш, че можете да се защитите? Шепа хора в някакво си затънтено градче?
Джо Рей поклати глава.
— Не сме шепа хора. Имаме над сто бойци.
— Сто души? Срещу световното правителство?
Рей отново поклати глава.
— Можем да се защитим. Бо е умен водач. Разполагаме с добра територия. Намираме се в долина. Сто километра от север на юг и още толкова от изток на запад. На север минава канадската граница.
За да подчертае географското разположение, той завъртя ръка из въздуха, сякаш искаше да нанесе саблен удар. Ричър кимна. Познаваше канадската граница. Рей размаха вертикално другата си ръка по левия край на невидимата карта.
— Рапид Ривър. Тая река е западната ни граница. Голяма, буйна река. Няма начин да се премине.
С другата ръка описа малко кръгче из въздуха вдясно от канадската граница, сякаш бършеше стъкло.
— Национален парк. Виждал ли си го? Осемдесет километра от изток на запад. Гъста вековна гора, абсолютно непроходима. По-добра източна граница никъде няма да намериш.
— Ами на юг? — попита Ричър.
Рей отсечено размаха ръка на нивото на гърдите си.
