погледна за всеки случай. После вдигна приклада към рамото си.
Макграт се вдигна на пръсти и бутна пушката към Ричър. Ричър посегна и я издърпа. Хвърли един поглед и върна оръжието.
— Не тази. Намери друга със сериен номер, който завършва на пет-нула-две-четири, запомни ли?
— Защо? — подвикна Макграт.
— Защото знам със сигурност, че е точна — каза Ричър. — Вече стрелях с нея.
— Господи — прошепна Макграт.
Завъртя се и хукна като луд. Ричър лежеше на покрива и се мъчеше да овладее сърцето си.
Десетият изстрел на Боркен все още бе неточен, но не много. Холи отскочи, доколкото й позволяваха белезниците. Боркен радостно се разхождаше напред-назад. Крачеше, смееше се и спираше, за да стреля. Гарбър следеше грамадното му туловище насам-натам върху белия фон на сградата. Чакаше го само да спре. Защото Гарбър си имаше правило: не разчитай на втори изстрел.
Макграт се върна с пушката и я прехвърли на покрива. Ричър я взе и провери номера. Кимна. Макграт се втурна в безумен бяг към каменистата пътека. Стремглаво изчезна надолу. Ричър го проследи с поглед. Сложи палец върху масивните патрони в пълнителя и провери пружината. Лекичко зареди с длан. Опря пушката на рамо и внимателно я закрепи върху ръба на покрива. Намести удобно приклада и наведе око към мерника. С левия палец нагласи фокуса на хиляда и двеста метра. Обективът излезе напред докрай. Ричър отпусна лявата си длан върху цевта. С плавно движение дръпна затвора и зареди патрон. Вгледа се в сцената долу.
Мощната оптика на мерника изцяло променяше гледката, но геометричното разположение бе превъзходно. Холи стоеше върху могилката, точно отпред и малко надясно. Прикована за изсъхналото дърво. Той за дълго се вгледа в лицето й. После леко завъртя мерника. Боркен беше под нея, малко наляво, около двайсет метра по-далеч, и стреляше от долу на горе. Крачеше по дъга напред-назад. Но където и да спреше, зад главата му се простираха стотици километри безлюден пущинак. Съдът беше далеч настрани от траекторията на Ричър. Безопасно. Безопасно, но не и лесно. Хиляда и двеста метра бяха ужасно много. Той издиша и зачака Боркен да спре.
После застина. С крайчеца на окото си зърна слънчев отблясък по матов метал. Около седемдесет метра по-надолу по склона. Камък. Човек зад камъка. Пушка. Позната глава с оредяла прошарена коса. Генерал Гарбър. Гарбър с пушка М–16 зад камъка бавно движеше дулото насам-натам, следейки целта, която крачеше на седемдесет метра право пред него.
Ричър въздъхна и се усмихна. Обля го топла вълна на благодарност. Гарбър. Имаше подкрепление. Гарбър щеше да стреля от седемдесет метра. В тази част от секундата усети, че Холи е в безопасност. Радостта плъзна по жилите му като горещ поток.
Сетне се превърна в леден ужас. Мозъкът му прещрака. Преобърнатият геометричен чертеж погледнат отдолу избухна в страховита диаграма. Като изрисуван върху хартия, като учебник, който обяснява как се е стигнало до катастрофата. Гледано откъм Гарбър съдът се намираше точно зад Боркен. Когато Боркен престанеше да се разхожда, Гарбър щеше да стреля по него. Можеше да улучи, можеше и да не улучи. При всяко положение куршумът щеше да стигне стената на съда. Вероятно в югоизточния ъгъл на втория етаж. Един тон стар динамит щеше да избухне сред огнен облак с ширина четиристотин метра. Да превърне Холи в облаче пара, а Гарбър в окървавен парцал. И дори на хиляда и двеста метра да изхвърли Ричър от покрива. По дяволите, защо Гарбър не знаеше?
Боркен спря. Извъртя се и застина неподвижно. Ричър издиша до дъното на дробовете си. Завъртя пушката. Намести двете кръстосани нишки точно върху слепоочието на Холи, където пухкава черна къдрица се извиваше към очите. Без да поема дъх, изчака сърцето му да удари. После натисна спусъка.
Гарбър видя как Боркен вдигна ръка. Изчака го да се прицели. Плъзна поглед през мерника и го нагласи точно върху средата на бледорозовата глава. Тя беше право отпред, голяма и ясно очертана пред искрящата бяла стена. Гарбър изчака, както го бяха учили преди много десетилетия. Издиша и изчака мига между два удара на сърцето. После натисна спусъка.
Генерал Джонсън бе затворил очи. Адютантът му бе впил поглед в екрана. Уебстър гледаше през пръсти, с отворена уста, като малко дете с нова бавачка, на което са разрешили да гледа късния филм на ужасите по телевизията.
Най-напред от дулото излетя облак горещи газове. Барутът в гилзата избухна за десетомилионна част от секундата и се превърна в нажежен мехур. Този газов мехур тласна куршума напред по цевта и го изпревари, за да изхвръкне навън в атмосферата. Дулният спирач почти изцяло го отби настрани в съвършено правилен кръг, като геврек, тъй че откатът да блъсне цевта право назад, към рамото на Ричър, без да я отклони настрани, надолу или нагоре. Междувременно зад него винтовите канали в цевта бяха стиснали куршума и започваха да го въртят.
После газовете пред куршума нажежиха атмосферния кислород до такава степен, че въздухът пламна. За миг проблесна пламък и куршумът изхвръкна точно в средата му, пронизвайки горящия въздух със скорост три хиляди километра в час. След една хилядна от секундата беше цял метър напред, а зад него се влачеше конус от микроскопични частици изгорял барут и сажди. След още една хилядна от секундата беше на два метра и звукът усърдно се мъчеше да го догони, макар и три пъти по-бавно.
За пет стотни от секундата куршумът прекоси Бастиона. По това време звукът му вече бе прелетял край ушите на Ричър и отминаваше ръба на покрива. Куршумът имаше ръчно полирана медна обвивка и летеше без ни най-малко отклонение, но когато премина беззвучно над главата на Макграт, вече започваше да губи скорост. Триенето във въздуха го загряваше и намаляваше скоростта. А въздухът го изместваше. Движеше го от дясно на ляво с недоловимия допир на лек планински ветрец. След половин секунда полет куршумът бе изминал четиристотин метра с отклонение седемнайсет сантиметра наляво.
И точно толкова сантиметра бе паднал надолу. Гравитацията го теглеше по права линия към кипящия център на земното кълбо. Колкото по-силно теглеше гравитацията, толкова по-бавно летеше куршумът. Колкото по-бавно летеше, толкова по-мощно го отклоняваше гравитацията. Носеше се напред по идеална, изящна крива. Една секунда след като напусна цевта, вече бе изминал деветстотин метра от пътешествието. Намираше се далеч пред бягащия Макграт, но все още над дърветата. Все още му оставаха триста метра до целта. След още една шеста от секундата отмина дърветата и прелетя край разрушената областна управа. Сега вече летеше бавно. Беше се отклонил метър и двайсет сантиметра наляво, метър и половина надолу. Прелетя на безопасно разстояние от Холи и отмина още шест метра, преди тя да чуе свистене. Звукът от изстрела тепърва щеше да дойде. Едва бе догонил бягащия Макграт сред дърветата.
После във въздуха се появи втори куршум. И трети, и четвърти. Гарбър стреля много по-късно от Ричър — цяла секунда и четвърт. Пушката му бе нагласена на сериен огън. Изстреля три куршума. Три изстрела за една пета от секундата. Неговите куршуми бяха по-малки и по-леки. И затова летяха по-бързо. Изхвръкнаха от дулото със скорост над три хиляди и двеста километра в час. Той беше по-близо до целта. Тъй като беше по-близо, а куршумите бяха по-леки и по-бързи, триенето и гравитацията почти не ги закачиха. Трите куршума летяха по права линия.
Куршумът на Ричър улучи Боркен в главата цяла секунда и една трета след изстрела. Влезе отпред в челото и след три хилядни от секундата изхвръкна през тила. Влезе и излезе почти без да загуби скорост, защото черепът и мозъкът на • Боркен не представляваха нищо за петдесет и шест грама олово с лъскава медна обвивка и остър връх. Куршумът вече бе отминал далеч над безкрайните гори, когато ударната вълна избухна в черепа на Боркен и го пръсна на парчета.
Ефектът представлява математическо уравнение, свързано с кинетичната енергия. Както го бяха обяснили на Ричър преди много години, всичко е въпрос на еквивалент. Петдесет и шест грама, летящи с хиляда и шестстотин километра в час се равняват на предмет с тежест десет килограма и скорост около пет километра в час. Например ковашки чук, размахан от мощна човешка ръка. Горе-долу такъв беше ефектът. Ричър чакаше да го види през мерника. С пресъхнало гърло. Секунда и една трета е много дълго очакване.
