Лесни за убиване

Ричър кимна.

— И бързина. Може би тъкмо затова е зарязал интервала. За да покаже колко е добър. Отива в Спокейн няколко дни след като е бил Сан Диего и ликвидира нова жертва.

— Няма да е лесно да го хванем.

Ричър кимна неопределено.

— Никак. Не е оставил никакви следи в Сан Диего, след което кара като луд на север до Спокейн, където, мога да се обзаложа, че също не е оставил следи. Да, много е добър. Питам се кой, по дяволите, е той…

Харпър се усмихна мрачно.

— Всички се питаме кой е той, Ричър. Работата е в това да го открием.

Ти си гений, абсолютен гений, чудо, свръхчовешки талант. С четири по-малко! Една, две, три, четири! И с четвъртата беше най-добре. Самата Алисън Ламар! Непрекъснато се връщаш към последното, прехвърляш го в съзнанието си като на видео, проверяваш, изпитваш, изучаваш. Но и се наслаждаваш. Защото беше най-доброто досега. Най-забавното, най-удовлетворителното! И с най-голям ефект. Какво изражение на лицето имаше само, когато отвори вратата! Как ме позна, как се изненада, колко се зарадва!

Нямаше никакви грешки. Нито една. От началото до края изпълнението беше безупречно. Спомняш си действията си до най-малката подробност. Не докосна нищо, не остави нищо след себе си. Не занесе нищо в къщата й освен тихото си присъствие и спокойния си глас. Разбира се, мястото също помогна — усамотено, без жива душа на километри наоколо. Напълно безопасна операция. Може би трябваше да се позабавляваш още малко с нея, да я накараш да пее или да танцува! Можеше да прекараш повече време там. Никой нямаше да чуе нищо.

Не го направи, защото схемата е важно нещо. Тя те предпазва. Упражняваш се, репетираш мислено, разчиташ на познатото. Разработи схемата за най-лошите условия, какъвто беше случаят с онази кучка Стенли в проклетото предградие на Сан Диего. Пълно със съседи! Малки шперплатови къщички, скупчени една върху друга! Придържай се към схемата, това е ключът. И продължавай да мислиш. Мисли, мисли, мисли! Планирай предварително. Не преставай да планираш. Справи се с номер четири, сега имаш право да си го представяш многократно и да му се наслаждаваш известно време, но после ще трябва да го оставиш настрана, да приключиш с него и да се подготвиш за номер пет.

Храната в самолета беше подходяща за полет по време между обяда и вечерята, пресичащ всички времеви зони на континента. Единственото сигурно нещо бе, че не е закуска — сладко тесто с пълнеж от шунка и сирене. Харпър не беше гладна, така че Ричър изяде и нейната порция. После се зареди с кафе и се замисли. Предимно за Джоди. Дали самият той беше в състояние да приеме нейния начин на живот, а тя — неговия? Първо, трябваше да определи собствения си живот. С нейния нямаше проблеми — адвокатка, собственица, любовница, любителка на джаза от петдесетте, почитателка на модерното изкуство. Човек, който желае да се установи на едно място, точно защото знае какво е да бъдеш без корени. Апартаментът на четвъртия етаж в стара сграда на Бродуей, близо до музеите, галериите и изисканите ресторанти, я удовлетворяваше напълно.

А той? Какво би могло да го направи щастлив? Да бъде с нея очевидно. В това нямаше никакво съмнение. Спомни си онзи юнски ден, когато се беше появил отново в живота й. Спомни си съвсем точно мига, когато я видя за първи път след толкова много време и си даде сметка коя е. Силата на чувството, което го заля, приличаше на удар от електрически ток. Отново го почувства само при мисълта за онзи миг. Рядко бе преживявал такива силни чувства.

Рядко, но не никога. Беше изпитвал същото в някои моменти, след като напусна армията. Помнеше как слизаше от автобуси в градове, за които никога не беше чувал, в щати, които никога не беше посещавал. Помнеше топлината на слънцето в тила си и прахоляка по обувките си, дългите безкрайни магистрали пред себе си. Помнеше смачканите банкноти, които подаваше на рецепцията в уединени крайпътни мотели, допира на старите месингови ключове, застоялата миризма на евтините стаи, скърцането на пружините, докато лягаше в анонимните легла. Веселите любопитни келнерки, разговорите с шофьорите, които го вземаха на автостоп — случайни контакти между две същества от милиардите на планетата. Животът на скитника. Очарованието му означаваше много за него и му липсваше ужасно, когато се застояваше по-дълго в Гарисън или в апартамента на Джоди. Много му липсваше. Почти толкова, колкото тя му липсваше в момента.

— Напредваш ли? — попита го Харпър.

— В какво?

— Беше се замислил. Престана да ме виждаш.

— Така ли?

— За какво се беше замислил?

Той сви рамене.

— За скали и страшни места.

Тя се втренчи в него.

— Така няма да стигнем доникъде. Мисли за нещо друго, чуваш ли?

— Добре — отговори той.

Погледна встрани и се опита да престане да мисли за Джоди. И да мисли за нещо друго.

— Наблюдение — каза той изведнъж.

— Какво наблюдение?

— Допускаме, че онзи тип първо наблюдава къщите, нали? Поне един ден. Когато сме били там, може да се е криел наоколо. — Харпър потрепери.

— Страшничко. Е, и какво?

— Значи трябва да проверите регистрите в мотелите и да разпитате из цялата околност. Трябва да се работи, иначе няма да стане. Нищо няма да постигнете, опитвайки се да извършите някакво вълшебство пет етажа под земята във Вирджиния.

— Нямаше никаква „околност“. И ти видя мястото. Няма за какво да се хванем. Непрекъснато ти го повтарям.

— А аз повтарям, че винаги има за какво да се хванеш.

— Да, да… Той е много умен, боята, географското местоположение, усамотените места.

— Точно така. Не се шегувам. Тези четири неща ще ви отведат при него със сигурност. Блейк в Спокейн ли е?

Тя кимна.

— Ще бъде там.

— Ще трябва да прави каквото му кажа, иначе няма да остана.

— Не прекалявай, Ричър. Ти си човекът за връзка с армията, а не следовател. А Блейк е отчаян. И може да те принуди да останеш.

— Заплахите му се изчерпаха.

Тя се намръщи.

— Не разчитай на това. Диърфийлд и Козо вече издирват китайците, които могат да те накиснат. Ще поискат от имиграционните власти да направят проверка за незаконно пребиваващи и тогава ще открият най-малко хиляда души само в кухните на ресторантите. При което ще започнат да говорят за депортиране, но между другото ще споменат, че при известно съдействие проблемът може да се реши. Тогава босовете ще накарат тези момчета да изплюят всичко, което искаме. Най-доброто за възможно най-голям брой хора, нали?

Ричър не отговори.

— Бюрото винаги получава онова, което иска — добави Харпър.

Проблемът при многократното връщане към извършеното, като превъртане на филмова лента, е, че започват да се промъкват съмнения. Прехвърляш го в паметта си и започваш да се питаш дали наистина е извършено както трябва. Седиш в самота и мислиш, мислиш, мислиш, докато всичко започва да