— Видях с очите си папката. Пълна с докладни и заповеди от последните девет месеца. На различна хартия, с различни пишещи машини, невъзможно е да се фалшифицира за четири часа. Инициативата от самото начало е на началник-щаба, който е абсолютно изряден.
— И как го понесе той?
— Доста добре — казах аз — предвид обстоятелствата. Но не мисля, че има намерение да ми помага.
— За какво да ти помага?
— Да се измъкна от неприятностите, които си навлякох.
— И какви са те?
— Скоро ще разбереш.
Тя само ме погледна.
— А сега накъде?
— Към Калифорния — казах аз.
22
Когато стигнахме до летище „Нашънъл“, резервоарът беше изцеден до капка. Оставихме шевролета на дългосрочния паркинг и примирено закрачихме към терминала. Разстоянието беше около километър и половина. По това време нямаше автобуси. Беше посред нощ и цялото летище беше празно. В самия терминал трябваше да изкараме чиновника от задната стаичка, за да ни издаде билети. Подадохме му последните два откраднати ваучера и той ни даде места за първия сутрешен полет до Лос Анджелис. Очакваше ни дълга нощ.
— Каква е задачата? — запита Съмър.
— Три ареста — отвърнах аз. — На Васел, Кумър и Маршъл.
— По какви обвинения?
— Серийно убийство. На мисис Креймър, Карбоун и Брубейкър.
Тя ме изгледа невярващо.
— Можеш ли да го докажеш?
Поклатих глава.
— Знам точно какво е станало. Знам кога, как, къде и защо. Но не мога да докажа нищо. Ще трябва да разчитаме на самопризнания.
— Които няма да получим.
— В други случаи съм получавал — казах аз. — Има си начини.
Тя потръпна.
— Намираме се в армията, Съмър — казах. — И аз не съм някоя детска учителка.
— Обясни ми за Карбоун и Брубейкър.
— Първо трябва да ям. Гладен съм.
— Нямаме пари — каза тя.
И без това повечето заведения бяха със спуснати решетки. Може би пък щяха да ни нахранят в самолета. Отнесохме чантите си в чакалнята и седнахме с лице към една огромна витрина, през която се виждаше единствено черна, непрогледна нощ. Седалките представляваха дълги пейки с винилова тапицерия, на всеки три педи с фиксирани облегалки за ръцете, за да не могат чакащите да се излягат.
— Е, обясни ми — каза тя.
— Това са само поредица от безумни догадки, навързани една за друга.
— Нищо, пробвай.
— Е, добре. Да започнем с мисис Креймър. Защо според теб Маршъл е отишъл в Грийн Вали?
— Защото е най-логичното място, откъдето да започне.
— Не. Това е най-нелогичното място, откъдето да започне. Самият Креймър не се е отбивал там от пет години. Хората му положително са го знаели. Придружавали са го толкова пъти. И въпреки това са взели бързо решение и Маршъл е потеглил натам. Защо?
— Може би защото Креймър им е казал, че си отива вкъщи?
— Правилно — казах аз. — Той им е казал, че този път ще бъде при жена си, за да скрие факта, че се среща с Карбоун.
Но пък, от друга страна, защо изобщо е трябвало да им се отчита къде отива?
— Не знам — отвърна тя.
— Защото има хора, пред които сме длъжни да се отчитаме.
— И кои са те?
— Да предположим, че един богаташ пътува с любовницата си. Ако реши да прекара една нощ насаме, все нещо
— Креймър не е имал любовница. Бил е хомо.
— Имал е Маршъл.
— Невъзможно! — каза тя. — Не го вярвам.
— Добре, но е истина. Креймър е изневерявал на Маршъл. Те са имали сериозна интимна връзка. Маршъл е бил основният му любовник. Той не е офицер от разузнаването, но Креймър го е взел на служба, за да го държи подръка. Били са двойка. Но наред с това на Креймър доста са му шарили очите. Запознал се е с Карбоун и е започнал да се вижда и с него. Така че, когато навръх Нова година Креймър е казал на Маршъл, че отива да се види с жена си, Маршъл му е повярвал. Както би повярвала любовницата на богаташа. Затова Маршъл е отишъл в Грийн Вали. Защото в душата си и за миг не се е усъмнил, че Креймър е там. Той е бил единственият човек на света, който си е мислил, че знае със сигурност къде е Креймър. Само че Креймър го бил излъгал. Както често се лъжат помежду си любовниците.
Дълго време Съмър не продума. Седеше безмълвно и гледаше в мрака навън. Накрая попита:
— Това има ли отношение към случилото се там?
— Според мен донякъде да. Мисля, че мисис Креймър и Маршъл са се заприказвали. Тя сигурно го е познавала от базата в Германия. Може да е знаела за връзката му с мъжа й. Генералските съпруги са умни жени. Може дори да е знаела и за другия любовник. И представи си, че й е било писнало и е решила да го подразни? С нещо от рода на: какво става, и на теб ли ти върти номера? И тогава Маршъл е побеснял и е замахнал с лоста. Сигурно затова не е казал веднага на Васел и Кумър. Понеже страничната жертва не е била резултат на осуетен грабеж, както мислехме, а на скарване. Ето защо ти казах, че мисис Креймър не е убита само заради куфарчето. Мисля, че тя отчасти дължи смъртта си и на това, че е подразнила един ревнивец, който на всичкото отгоре се е оказал и избухлив.
— Досега само догадки.
— Мисис Креймър е мъртва. Ето ти един факт.
— Но останалото са догадки.
— Маршъл е на трийсет и една и никога не се е женил.
— Това нищо не доказва.
— Знам — казах аз. — Нямам никакви доказателства. В днешно време доказателствата са рядка стока.
Съмър помълча, после запита:
— И какво е станало после?
— После Васел, Кумър и Маршъл се захващат сериозно да издирват куфарчето. Имат предимство пред нас, защото знаят, че търсят мъж, а не жена. Маршъл се връща в Германия на втори, за да претърси кабинета и личните стаи на Креймър. Намира нещо, което го насочва към Карбоун. Може би дневник, писмо, или снимка. Или просто име и номер в телефонно тефтерче. След което Маршъл идва отново тук, тримата съставят план и се обаждат на Карбоун. Започват да го изнудват. Уреждат си среща на следващата вечер за размяна на куфарчето срещу въпросната снимка, писмо или каквото там е било. Карбоун е приел сделката. Той е нямал нищо против, първо, защото не е искал връзката му да се разчуе, и второ, защото вече се е обадил на Брубейкър за дневния ред. Карбоун е нямал какво да губи, а е можел много да спечели.
