— Е, защо?
— Ти ми кажи — рекох аз. — А ако измислиш нещо, за което не съм се сетил, ще те препоръчам за Сто и десета.
— Не можете. Не сте ми командващ офицер.
— Може пък и да съм ти — отвърнах. — Поне за тази седмица.
— Защо изобщо сте тук? Да не се е случило нещо, за което трябва да знам?
— И аз не знам защо съм тук — отвърнах. — По заповед. Това е всичко.
— Наистина ли сте майор?
— Последния път, като проверих, бях.
— Аз пък мислех, че следователите от Сто и десета са младши офицери. С цивилни дрехи, обикновено под прикритие.
— Обикновено.
— Че защо им е трябвало да ви пращат тук, като са можели да пратят лейтенант и да го издокарат като майор?
— Уместен въпрос — отбелязах. — Сигурно един ден ще открия отговора.
— Мога ли да попитам какво гласеше заповедта?
— Временно командирован като свръзка на коменданта на Форт Бърд.
— Комендантът не е в базата — каза тя.
— Разбрах. Бил е командирован навън в същия ден, когато аз съм пристигнал. Също временно.
— Значи вие сте изпълняващ длъжността?
— Както ти казах.
— Да, но свръзка на коменданта на военната полиция не е длъжност към специалната част.
— Мога да си представям, че е — отвърнах. — Аз също започнах в редовната военна полиция, като теб.
Съмър не отговори. Шофираше, без да отделя поглед от пътя.
— Този Креймър — подхванах аз, — защо му е притрябвало да блъска хиляда километра в двете посоки? Та това са дванайсет часа път от общо двайсетте, с които е разполагал. Само за да похарчи петнайсет долара за стая и двайсет за курва?
— Какво значение има! Инфарктът си е инфаркт, нали така? Искам да кажа, стига да няма съмнения по въпроса.
Поклатих глава.
— Аутопсията е направена в „Уолтър Рийд“.
— Значи няма значение къде и как е станало.
— Куфарчето му липсва.
— Разбирам — каза тя.
Видях я, че мисли. Очите й се присвиха, долните й клепачи се повдигнаха с част от милиметъра.
— Откъде знаете, че е имал куфарче? — запита тя.
— Не знам със сигурност. Но ти чувала ли си генерал да отива на конференция без куфарче?
— Не съм — отвърна тя. — Да не смятате, че проститутката му го е отмъкнала?
Кимнах.
— Засега това е работната ми хипотеза.
— Е, търсете тогава проститутката.
— И коя е тя според теб?
Клепачите й отново се присвиха.
— Няма логика — рече тя.
Кимнах отново.
— Именно.
— Има четири възможни причини Креймър да е решил да не отсяда в района на Вашингтон. Първо, може да е пътувал с колеги и да не е искал да се излага пред тях, водейки проститутка в стаята си. Като нищо са могли да я видят в коридора или да ги чуят през стените. Затова си е измислил извинение да отседне някъде другаде. Второ, и да е пътувал сам, вероятно е бил командирован на разноски на Министерството на отбраната и се е притеснил, че от рецепцията може да видят жената и да позвънят на „Уошингтън Поуст“. Случват се понякога и такива неща. Ето защо е предпочел да иде в някаква анонимна дупка и да плати в брой. Трето, дори и да не е харчил командировъчни пари, сигурно вече го познават по лице в големите градски хотели. Още една причина да е търсил анонимност далеч извън града. И четвърто, ако сексуалните му предпочитания са били от такова естество, че да не е могъл да открие подходяща услуга в указателя на Вашингтон, той не е имал нищо против да бие пътя, за да намери онова, което търси.
— Но?
— Първите три проблема могат да се решат с едно пътуване от петнайсет-двайсет километра, дори по- малко. В никакъв случай не и петстотин. Макар да допускам, че определени сексуални вкусове не могат да бъдат удовлетворени в град като Вашингтон, не виждам как това може да стане в пущинаците на Северна Каролина. Пък и такова нещо, дори да се намери, при всички случаи ще струва значително повече от двайсет долара.
— Тогава как си обясняваш отклонението от хиляда километра?
Тя не отговори. Продължи да шофира замислено. Затворих очи и не ги отворих цели четирийсет и пет минути.
— Познавал е жената — каза внезапно Съмър.
Отворих очи.
— Откъде?
— Някои мъже си имат любимки. Може да се познават от доста време. И той да се е влюбил в нея по някакъв начин. Случва се. Може да е било нещо като любовна афера.
— Че къде може да са се срещнали?
— Ами някъде тук!
— Форт Бърд е само пехота. А той е генерал от бронетанковите войски.
— Може да са имали съвместни маневри. Трябва да се направи справка.
Замълчах. Бронетанковите войски и пехотата непрекъснато провеждат съвместни маневри. Но за целта пехотинците отиват при танкистите, а не обратното. Много по-лесно се превозва жива сила през цял континент, отколкото танкове.
— Или пък са се запознали във Форт Ъруин — продължи Съмър. — В Калифорния. Може да е работила край Ъруин, после по някаква причина да е напуснала Калифорния, но понеже й е харесвало да се навърта край военни бази, да е дошла при Форт Бърд.
— Що за проститутка може да
— Такава, която се интересува главно от пари. Което може да се каже по принцип за всички проститутки. Военните бази подпомагат по най-различни начини местната икономика.
Не отговорих.
— Или пък може тя винаги да е работила край Бърд, но да е следвала пехотата при съвместни маневри в Ъруин. Понякога такива маневри продължават по месец-два. За какво й е да си седи тук без клиентела!
— Е, какво ти се струва най-вероятно? — запитах аз.
— Запознали са се в Калифорния — отвърна тя. — Положително Креймър е служил дълги години в Ъруин, макар и с прекъсвания. После тя се е преместила в Северна Каролина, но той толкова си е падал по нея, че щом е имал път към Вашингтон, се е отбивал да я навести.
— Значи тя едва ли е предлагала някаква специална услуга, не и за двайсет долара.
— Може пък той да не е имал нужда от специални услуги.
— Какво ще кажеш да питаме вдовицата?
Съмър се усмихна.
— Може просто да я е харесвал. Или тя нарочно да се е стараела, за да я хареса. Проститутките много ги бива в тия неща. Те обичат редовните клиенти. За тях е много по-лесно, ако познават мъжа.
Отново затворих очи.
— Е? — запита Съмър. — Измислих ли нещо, за което не се бяхте сетили?
