Натиснах зеления бутон и апаратът изписа на дисплея номера. Натиснах зеления бутон още веднъж и апаратът започна да набира. Чух сигнал „свободно“. Вдигнаха почти веднага. Обади се женски глас:
— „Четири сезона“, с какво мога да ви помогна?
— Хотелът ли е? — попитах.
— Да. С кого желаете да ви свържа?
— Извинете — казах. — Сгрешил съм номера.
Прекъснах линията.
Хотел „Четири сезона“. Бях го виждал. Никога не бях спал в него. Беше малко над финансовите ми възможности. Намира се на Петдесет и седма улица, между Медисън Авеню и Парк Авеню. Попадаше в правоъгълника ми от шейсет и осем квадратчета, малко на запад и доста на север от географския му център. Съвсем близо обаче за човек, който слиза от влак по линия №6, на Петдесет и девета улица. Стотици стаи, стотици вътрешни телефонни номера, всички от които се пренасочват през главната телефонна централа на хотела и всички от които се идентифицират като направени от номера на тази централа.
Полезна информация, но не особено.
Замислих се за момент, огледах се наоколо много внимателно, после обърнах посоката и се насочих към Четиринайсето управление.
Нямах представа в колко часа започва нощната смяна на полицаите, но все пак очаквах Тереза Лий да се появи на работа до около час. Очаквах да се наложи да вися във фоайето на приземния етаж. Не очаквах обаче да заваря там Джейкъб Марк. Седеше на стол с права облегалка, до стената и барабанеше по коленете си. Вдигна очи към мен без никаква изненада и каза:
— Питър не се е явил на тренировка.
29
Там, във фоайето на полицейското управление, Джейк Марк говори в продължение на около пет минути без прекъсване, което бе признак, че е сериозно разтревожен. Каза ми, че момчетата от отбора на Питър го чакали с часове да се появи на тренировка, после се обадили на баща му, който пък на свой ред се обадил на Джейкъб. Каза ми, че за студент от горния курс, който е на стипендия, е абсолютно немислимо да пропусне тренировка. Всъщност тренировките, каквото и да се случи, са задължителни. Земетресения, бунтове, войни, смърт в семейството, неизлечима болест и каквото и да е друго бедствие не могат да попречат на тренировките. Така светът разбира колко важно нещо е футболът и колко важни за университета са играчите. Защото повечето хора уважават футболистите, но има и такива, които ги презират. И футболистите се чувстват задължени да отговорят на представите на мнозинството и да се опитат да променят мнението на малцинството. Също и чисто мъжките аспекти не са без значение. Неявяването на тренировка е все едно пожарникар да не се яви при тревога или улучен от топката бейзболист да спре играта и да започне да разтрива удареното място, или герой от уестърн да остане в бара, когато вън се появи лошият. Немислимо. Нечувано. Изключено. Махмурлук, счупени кости, разкъсани мускули, синини — няма значение. Явяваш се и това е. Освен това Питър искал да отиде в Националната лига, а професионалните отбори търсят хора с характер. Твърде често остават разочаровани. Значи, за да не се яви на тренировка, е все едно да хвърли на боклука прехраната си. Необяснимо. Непонятно.
Не го слушах особено внимателно. Вместо това броях часовете. Близо четирийсет и осем, след като Сюзан Марк бе пропуснала крайния срок. Защо още не е открит трупът на Питър?
Тогава се появи Тереза Лий с новини.
Преди всичко друго обаче Лий трябваше да се оправи с Джейк Марк. Качи ни до стаята на отдела си на втория етаж и го изслуша, после попита:
— Питър обявен ли е официално за изчезнал?
— Не. Искам да го направя сега — отговори Джейк.
— Не може. Поне не при мен. Изчезнал е в Лос Анджелис, не в Ню Йорк.
— Сюзан беше убита тук.
— Самоуби се тук.
— Охраната на университета не води разследвания за изчезнали, а полицията в града не приема нещата сериозно. Отказват да разберат.
— Питър е на двайсет и две години. Не е дете.
— Не се е появявал повече от пет дни.
— Времето не е толкова важно. Той не живее с родителите си. Кой може да каже, че е изчезнал? Кой може да каже кое при него е нормално и кое не е? Предполага се, че не се обажда на родителите си всеки ден.
— Това е друго.
— Как постъпвате вие в Джърси при такива случаи?
Джейк не отговори.
— Той е пълнолетен — продължи Лий. — Може да се е качил на самолета и да е заминал на почивка. Все едно, че приятелите му са го видели. Знам защо полицията в Ел Ей реагира така.
— Не се е явил на тренировка. Такива неща не се случват.
— Явно току-що се е случило.
— Сюзан е била заплашвана — добави Джейк.
— От кого?
Джейк ме погледна.
— Кажи й, Ричър.
— Има нещо общо с работата й — казах. — Притискали са я за нещо. Мисля, че не е изключено да са я изнудвали чрез сина й.
— Добре — кимна Лий. Огледа се наоколо и откри партньора си Дохърти. Той седеше зад едното от две долепени бюра в далечния край на стаята. После кимна на Джейк. — Напиши пълен доклад. Всичко, което знаеш, и всичко, което мислиш, че знаеш.
Джейк кимна с благодарност и се запъти към Дохърти. Изчаках да се отдалечи и попитах:
— Ще подновиш ли разследването при това положение?
— Не — каза Лий. — Разследването е прекратено и ще си остане прекратено. Защото нищо обезпокоително не се е случило. Този човек е полицай и ние проявяваме колегиалност. Освен това искам до час да го няма.
— Защо, да не се е случило нещо обезпокоително?
Тогава ми съобщи новините.
— Знаем защо Сюзан Марк е дошла тук.
— Защо?
—
— Какво разследване?
— Нещо лично, струва ми се. Не съм била тук. Колегите от дневната смяна твърдят, че било невинно. Наистина трябва да е, иначе не биха го споменавали пред полицията.
— А защо Джейк Марк не трябва да знае това?
— Ще са ни нужни много повече подробности. Ще ги узнаем по-лесно, ако не е наоколо. Прекалено пристрастен е. Той е от семейството. Ще крещи и ще вика. Виждала съм такива неща и друг път.
— Кое е лицето, което я е обявило за изчезнала?
— От чужда държава, на кратко посещение във връзка с разследването, за което е помагала Сюзан.
— Момент — казах. — Кратко посещение? И се намира в хотел?
— Да — каза Лий.
— „Четири сезона“?
