Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

че ще направи истински хора, да речем, някакви нови индианци, доценти или идиоти. И едва на младия Росум му дошла идеята да направи живи и интелигентни работни машини. Казаното в читанките за сътрудничеството между двамата велики Росумовци е алабала. Двамата жестоко са се карали. Старият атеист не е имал никакво понятие от индустрия. Най-после младият го затворил в някаква лаборатория, за да се пипка там със своите велики аборти, и започнал производството сам, по инженерски. Старият Росум буквално го проклел и до края на живота си измайсторил още два физиологически урода, докато накрая го намерили мъртъв в лабораторията. Това е цялата история.

Хелена. А младият?

Домин. Младият Росум, госпожице, това е новият век. Векът на производството след века на познанието. Като огледал анатомията на човека, той веднага видял, че е твърде сложна и че един добър инженер би я направил по-просто. Почнал тогава да преработва анатомията и опитвал какво може да се изхвърли от нея и какво да се опрости… С една дума, госпожице Глори, но… не ви ли отегчава това?

Хелена. Не, напротив, страшно ми е интересно.

Домин. Тогава младият Росум си казал: „Човекът е нещо, което, да речем, изпитва радост, свири на цигулка, иска да ходи на разходка и въобще има нужда да прави куп неща, които… които всъщност са излишни.“

Хелена. Охо!

Домин. Почакайте. Които са излишни, когато трябва например да се тъче или да се пресмята. На дизеловия мотор не са му нужни пискюли и орнаменти, госпожице Глори. А да произвеждаш изкуствени работници, е все едно да произвеждаш дизелови мотори. Производството трябва да бъде колкото се може по-просто, а произведението — възможно най-хубаво. Как мислите, кой работник всъщност е най-добър?

Хелена. Най-добър? Може би този, който… който… който е почтен… и предан.

Домин. Не, този, който е най-икономичен. Този, който има най-малко потребности. Младият Росум е открил работник с най-малък брой потребности. Трябвало е да го опрости. Изхвърлил всичко, което не служи пряко на работата. По този начин той всъщност изхвърлил човека и направил робота. Скъпа госпожице Глори, роботите не са хора. Те са механически по-съвършени от нас, имат страхотен интелект, но нямат души. О, госпожице Глори, произведението на инженера е технически по- издържано от произведението на природата.

Хелена. Казва се, че човекът е божие творение.

Домин. Толкова по-зле. Бог и понятие не е имал от модерна техника. Ще повярвате ли, че покойният Росум младши е играл ролята на бог?

Хелена. Как, моля ви се?

Домин. Започнал да произвежда свръхроботи. Работни исполини. Опитал с четириметрови фигури, но вие не бихте повярвали как са се чупели тези мамути.

Хелена. Чупели?

Домин. Да. Току им се счупи крак или нещо друго. Очевидно нашата планета е малка за гиганти. Сега произвеждаме само роботи с естествена големина и много прилична човешка външност.

Хелена. Роботи видях за пръв път у нас. Общината ги купи… искам да кажа, взе ги на работа…

Домин. Купи, скъпа госпожице. Роботите се купуват.

Хелена. … взе ги като метачи. Видях ги да метат. Те са така странни, така тихи.

Домин. Видяхте ли моята машинописка?

Хелена. Не я забелязах.

Домин (звъни). Знаете ли, акционерната фабрика „Росумови, универсални роботи“ все още не произвежда единни стоки. Имаме по-нежни и по-груби роботи. По-добрите ще живеят може би двайсет, години.

Хелена. После загиват, нали?

Домин. Да, износват се. (Влиза Сула.)

Домин. Сула, представете се на госпожа Глори.

Хелена (става и й подава ръка). Приятно ми е. Сигурно ви е страшно тъжно така далече от света, нали?

Сула. Не зная, госпожице Глори. Седнете, моля.

Хелена (сяда). Откъде сте, госпожице?

Сула. Оттук, от фабриката.

Хелена. Ах, вие сте се родили тук?

Сула. Да, тук съм изработена.

Хелена (скача). Какво?

Домин (смее се). Сула не е човек, госпожице, Сула е робот.

Хелена. Моля за извинение…

Домин (слага ръка върху рамото на Сула). Сула не се сърди. Вижте, госпожице Глори, каква кожа изработваме. Пипнете й лицето,

Хелена. О, не, не!

Домин. Не може да се познае, че тъканта й е по-различна от нашата. Моля, има и типичния за блондинките мъх по лицето. Само очите й са мъничко… Но затова пък косите! Обърнете се, Сула!

Хелена. Престанете вече!

Домин. Поговорете с гостенката, Сула. Тя е рядък гост.

Сула. Моля, госпожице, седнете. (Двете сядат.) Добре ли пътувахте с кораба?

Хелена. Да, ра-разбира се.

Сула. Не се връщайте с „Амелия“, госпожице Глори. Барометърът силно спада, на седемстотин и пет. Почакайте по-добре „Пенсилвания“, това е един много добър, много здрав кораб.

Домин. Колко добър?

Сула. Двайсет морски възела в час. Тонаж дванайсет хиляди.

Домин (смее се). Достатъчно, Сула, достатъчно. Покажете ни как владеете френски.

Хелена. Вие говорите френски?

Сула. Говоря четири езика. Пиша Dear Sir! Monsieur! Geehrter Herr! Уважаеми господине!

Хелена (скача). Това е шарлатанство. Вие сте шарлатанин! Сула не е робот, Сула е момиче като мене! Сула, това е позорно — защо играете тази комедия?

Сула. Аз съм робот.

Хелена. Не, не, вие лъжете! О, Сула, простете ми, аз зная — принудили са ви да им правите реклама! Сула, вие сте момиче като мене, нали? Кажете!

Домин. Съжалявам, госпожице Глори. Сула е робот.

Хелена. Вие лъжете!

Домин (изправя се). Как? (Звъни.) Извинете, госпожице, в такъв случай ще трябва да ви убедя. (Влиза Марий.)

Домин. Марий, отведете Сула в анатомическата зала за дисекция. Бързо!

Хелена. Къде?

Домин. В анатомическата зала. Като я разрежат, ще отидете да я видите.

Хелена. Няма да отида.

Домин. Пардон, вие твърдяхте, че лъжа.

Хелена. Вие искате да я убият?

Домин. Машините не се убиват.