Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Хелена. Хората. (Всички озадачено се споглеждат.)

Алквист. С нас?

Д-р Гал. Защо мислите така?

Халемайер. По дяволите!

Бусман. Опазил ни господ, госпожице Глори!

Хелена. Нима не чувствувате, че можете да живеете по-добре?

Д-р Гал. Зависи, госпожице. Какво имате предвид?

Хелена. Имам предвид, че… (избухва), че това е отвратително! Че е страшно! (Става.) Цяла Европа говори за това, което става с вас! Дойдох да видя с очите си и виждам, че е хиляди пъти по-лошо, отколкото може да си представи човек! Как можете да понасяте?

Алквист. Какво да понасяме?

Хелена. Своето положение. За бога, нали и вие сте хора като нас, като хората от цяла Европа, от целия свят! Това е скандално, това е недостойно, как живеете така!

Бусман. За бога, госпожице.

Фабри. Не, момчета, тя е права донякъде. Живеем наистина като индианци.

Хелена. По-лошо от индианци! Мога ли, о, мога ли да ви наричам братя?

Бусман. Но, боже мой, защо не?

Хелена. Братя, аз дойдох не като дъщеря на президента. Дойдох от името на Лигата на хуманността. Братя, Лигата на хуманността има вече над двеста хиляди членове. Двеста хиляди души стоят зад вас и ви предлагат своята помощ.

Бусман. Двеста хиляди души, няма що, това е вече хубаво, това е вече много хубаво.

Фабри. Винаги съм ви казвал, че нищо не може да се сравни с нашата стара Европа. Виждате ли, не ни е забравила. Предлага ни помощ.

Д-р Гал. Каква помощ? Театър?

Халемайер. Оркестър?

Хелена. Нещо повече…

Алквист. Вас самата?

Хелена. О, само за мен да става дума! Ще остана, ако това е нужно.

Бусман. Господи, каква радост!

Алквист. Домин, ще отида да приготвя за госпожицата най-хубавата стая.

Домин. Почакайте малко. Страхувам се, че… че госпожица Глори още не се е доизказала.

Хелена. Не, не съм се доизказала. Освен ако ми затворите устата насила.

Д-р Гал. Хари, само да посмеете!

Хелена. Благодаря ви. Знаех, че ще ме защитите.

Домин. Пардон, госпожице Глори. Сигурна ли сте, че говорите с роботи?

Хелена (стъписва се). А с кого?

Домин. Съжалявам. Тези господа са всъщност хора като вас. Като хората в цяла Европа.

Хелена (към останалите). Вие не сте ли роботи?

Бусман (кикоти се). Боже опази!

Халемайер. Пфу, роботи!

Д-р Гал (смее се). Много благодаря!

Хелена. Но… това не е възможно!

Фабри. Честна дума, госпожице, ние не сме роботи.

Хелена (към Домин). Защо ми казахте тогава, че всички ваши чиновници са роботи?

Домин. Да, чиновниците. Но директорите не. Позволете, госпожице Глори: инженер Фабри — генерален технически директор на Росумовите универсални роботи. Доктор Гал — началник на физиологическото и експериментално отделение. Доктор Халемайер — директор на Института по психология и възпитание на роботите. Консул Бусман — генерален търговски директор. И строителят Алквист — шеф на строежите на Росумовите универсални роботи.

Хелена. Простете ми, господа, че… че… Това, което направих, е ужасно, нали?

Алквист. Има си хас, госпожице Глори. Моля, седнете.

Хелена (сяда). Глупаво момиче съм аз. Сега… сега вие ще ме изпратите с първия кораб обратно.

Д__-р Гал__. За нищо на света, госпожице. Защо трябва да ви изпращаме обратно?

Хелена. Защото вече знаете… защото… защото ще ви разбунтувам роботите.

Домин. Скъпа госпожице Глори, тук идваха вече над сто спасители и пророци. Всеки кораб докарва някого. Мисионери, анархисти, Армията на спасението, какво ли не. Косата да ти настръхне, като си помислиш колко религии и колко безумци има по света.

Хелена. И вие ги оставяте да говорят пред роботите?

Домин. Защо не? Досега всички се провалиха. Роботите запомнят всичко, но нищо повече. Дори не се смеят на това, което им говорят хората. Наистина просто да не повярва човек. Ако ви е интересно, скъпа госпожице, ще ви отведа в склада на роботите. Там са около триста хиляди.

Бусман. Триста четирийсет и седем хиляди.

Домин. Добре. Можете да им говорите каквото искате. Можете да им прочетете Библията, логаритмичната таблица или каквото обичате. Можете дори да им изнесете лекция за човешките права.

Хелена. О, мисля, че… ако се прояви малко обич към тях…

Фабри. Невъзможно, госпожице Глори. На света няма нищо по-чуждо на човека от робота.

Хелена. Тогава защо ги произвеждате?

Бусман. Ха-ха-ха-ха, и таз добра! Защо се произвеждат роботи!

Фабри. За да работят, госпожице. Един робот може да замени двама работници и половина. Човешката машина, госпожице Глори, беше много несъвършена. Все трябваше някак веднъж завинаги да се замени.

Бусман. Беше прекалено скъпа.

Фабри. Беше недостатъчно производителна. Вече не можеше да се равнява с модерната техника. И второ… второ… голям прогрес е това, че… пардон.

Хелена. Какво?

Фабри. Моля за извинение. Голям прогрес е да раждаш чрез машини. По-удобно и по-бързо. Всяко ускоряване е прогрес, госпожице. Природата нямаше понятие от модерните темпове на труда. Цялото детство, технически погледнато, е пълна безсмислица. Просто загубено време. Неудържимо прахосване на време, госпожице Глори. И трето…

Хелена. О, престанете!

Фабри. Моля. Ако разрешите, какво всъщност иска вашата Лига… Лигата… Лигата на хуманността?

Хелена. Има за задача преди всичко… преди всичко да защитава роботите и… и… да им осигури… добро отношение.

Фабри. Целта не е лоша. Към машините трябва да се отнасяме добре. Честна дума, това ми харесва. Не обичам повредените неща. Моля ви, госпожице Глори, запишете ни всички за спомагателни, за действителни, за учредителни членове на тази ваша Лига!

Хелена. Не, вие не ме разбирате. Ние искаме… преди всичко… ние искаме да освободим роботите!

Халемайер. Как, моля ви?

Хелена. С тях трябва да се постъпва… да се постъпва… като с хора.