Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

се, че съм така щастлива.

Домин. Ела. Това ти донесе Халемайер.

Хелена. Тези разкошни цветя?

Домин. Тези. Това е нов вид — Cyclamen Helenae. Отгледал я в твоя чест… Хубава е като теб.

Хелена. Хари, защо… защо всички…

Домин. Толкова много те обичат. А аз съм ти, хм… Боя се, че моят подарък е малко… Погледни през прозореца!

Хелена. Къде?

Домин. На пристанището.

Хелена. Там има… някакъв… нов кораб!

Домин. Този кораб е твой.

Хелена. Мой? Хари, но това е оръдеен кораб!

Домин. Оръдеен? Какво ти е хрумнало! Това е само малко по-голям, солиден кораб, разбираш ли?

Хелена. Да, но с оръдия!

Домин. Наистина, с няколко оръдия… Ще пътуваш като кралица, Хелена.

Хелена. Какво значи това? Става ли нещо?

Домин. Боже опази! Моля те, виж как ще ти стоят тези перли! (Сяда.)

Хелена. Хари, да не са дошли някакви лоши вести?

Домин. Напротив, от седмица не е идвала никаква поща.

Хелена. Дори телеграми ли?

Домин. Дори телеграми. Хелена. Какво значи това?

Домин. Нищо. За нас това е ваканция. Великолепно време. Всеки от нас си седи в кабинета с крака върху бюрото и си подрямва… Никаква поща; никакви телеграми… (Протяга се.) Сссславен ден!

Хелена (сяда при него). Днес ще останеш при мен, нали? Кажи!

Домин. На всяка цена. Може би да. Всъщност ще видим. (Взема й ръката.) Значи до днес десет години, помниш ли? Госпожице Глори, каква чест е за нас, че дойдохте.

Хелена. О, господин главен директор, мен така ме интересува вашият завод!

Домин. Пардон, госпожице Глори, всъщност строго е забранено… производството на изкуствени хора е тайна…

Хелена. Но щом ви моли млада, хубавичка девойка…

Домин. Разбира се, госпожице Глори, пред вас ние нямаме тайни.

Хелена (изведнъж сериозно). Наистина ли, Хари?

Домин. Наистина.

Хелена (с предишния тон): Но аз ви предупреждавам, господине, тази млада девойка има страшни помисли.

Домин. За бога, госпожице Глори, как е възможно! Може би няма да искате да се омъжите повторно?

Хелена. Не, не, пази боже! Това и насън не й е минавало през ума! Дошла е с намерение да разбунтува вашите отвратителни роботи!

Домин (скача). Да разбунтува роботите!

Хелена (става). Хари, какво ти е?

Домин. Ха-ха, госпожице Глори, отлично! Да разбунтува роботите! Знаете ли, по- скоро ще разбунтувате вретена и кабърчета, отколкото нашите роботи! (Сяда.) Знаеш ли, Хелена, ти беше прекрасно девойче; подлуди всички ни.

Хелена (сяда при него). О, тогава всички ми импонирахте толкова много! Приличах на момиченце, което се беше загубило между… между…

Домин. Между какво, Хелена?

Хелена. Между огромни дървета. Бяхте така сигурни в себе си, така силни! И виждаш ли, Хари, през тези десет години аз нито веднъж не се освободих от това… това притеснение или какво, а вие никога не се усъмнихте… Дори когато всичко се осуетяваше.

Домин. Какво се е осуетявало?

Хелена. Вашите планове, Хари. Когато например работниците се бунтуваха срещу роботите и ги чупеха и когато хората дадоха оръжие на роботите срещу тези бунтове и роботите избиха толкова народ… И когато по-късно правителствата направиха войници от роботите и избухнаха толкова войни, и всичко това, разбираш ли?

Домин (става и се разхожда). Ние го предвиждахме, Хелена. Разбираш ли, товае преход… към новите отношения.

Хелена. Целият свят ви се кланяше… (Става.) О, Хари!

Домин. Какво има?

Хелена (спира го). Затвори фабриката и да заминем! Всички!

Домин. Моля ти се, какво общо има това?

Хелена. Не зная. Кажи, нали ще заминем. Аз така се страхувам от нещо!

Домин (хваща я за ръцете). От какво, Хелена?

Хелена. О, не зная! Като че ли над нас и над всичко се сгромолясва нещо… неотвратимо… Моля ти се, направи това! Вземи ни всички оттук! Ще намерим в този свят място, дето няма никой, Алквист ще ни построи къща, всички ще се оженят и ще имат деца, а после…

Домин. Какво после?

Хелена. После ще започнем нов живот, Хари. (Телефонът иззвънява.)

Домин (откъсва се от Хелена). Прощавай! (Взема слушалката.) Ало… да… Какво? Аха. Тръгвам веднага. (Оставя слушалката.) Фабри ме вика.

Хелена (протяга отчаяно ръце). Кажи…

Домин. Да, като дойда. Сбогом, Хелена. (Изтичва стремително наляво.) Не излизай навън!

Хелена (сама). О, боже, какво става? Нана! Нана! Бързо!

Нана (излиза отдясно). Какво пак?

Хелена. Нана, намери ми последните вестници! Бързо! В спалнята на господаря!

Нана. Ей сегинка. (Излиза вляво.)

Хелена. Какво става, за бога? Нищо, нищо не ми казва! (Гледа с далекоглед към пристанището.) Това е военен кораб! Боже, защо военен? Нещо товарят на него — и толкова бързо! Какво се е случило? Той има име — „Ул-ти-мус“. Какво е това „Ултимус“?

Нана (връща се с вестниците). Оставя ги да се въргалят по земята! Така ги е смачкал!

Хелена (разтваря бързо вестниците). Стари, отпреди една седмица! Няма нищо, нищо в тях! (Изпуска ги. Нана ги вдига, изважда от джоба на престилката си рогови очила, сяда и чете.)

Хелена. Нещо става, Нана! Така ме е страх! Сякаш всичко е мъртво, и въздухът…

Нана (срича). „Вой-на на Бал-ка-ни-те“. Ах, Исусе Христе, пак наказание божие! Ами че тази война ще дойде и насам! Далече ли е оттук?

Хелена. Далече. О, не чети това! Вечно едно и също, вечно тези войни…