Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Фабри. Къде ще ги оставим?

Халемайер. Уф! (Слага своя товар и прави голям кръст към вратата отдясно.) Спи, спи! Който спи, поне нищо не знае.

Домин. Тя въобще нищо не знае.

Фабри (поставя цветята във вазите). Дано поне днес не научи…

Халемайер (подрежда цветята). По дяволите, стига с тая история! Вижте, Хари, това е чудна циклама, нали? Нов вид! Моят последен Cyclamen Helenae.

Домин (поглежда през прозореца). Никакъв кораб, никакъв кораб… Момчета, това е вече отчайващо.

Халемайер. Тихо! Ако ви чуе!

Домин. Дори не подозира. (Прозява се конвулсивно.) Добре че „Ултимус“ дойде навреме.

Фабри (оставя цветята). Мислите, че още днес?…

Домин. Не зная… Колко са хубави цветята!

Халемайер (приближава се към него). Това са нови примули, знаете ли? А това е моят нов жасмин. Дявол да го вземе, аз съм пред прага на рая на цветята. Открих великолепен начин за ускоряване на растежа, братле! Разкошни видове! Догодина ще направя чудеса в цветарството!

Домин (обръща се). Какво, догодина ли?

Фабри. Поне да знаехме какво става в Хавър…

Домин. Тихо!

Гласът на Хелена (отдясно). Нана!

Домин. Марш оттук! (Всички на пръсти излизат през тапицираната врата. От главния вход вляво влиза Нана.)

Нана (разтребва). Мръсни гадове! Поганци! Прости ми, боже, но аз бих ги…

Хелена (гърбом през вратата). Нана, ела да ме закопчаеш!

Нана. Ей сегичка, ей сегичка. (Закопчава роклята на Хелена.) Боже господи; ама че животни!

Хелена. Роботите ли?

Нана. Пфу, не ща да ги споменувам.

Хелена. Какво се е случило?

Нана. Едното пак го прихванаха. Като започна да удря статуите и картините, да скърца със зъби, с пяна на устата — съвсем откачил, брр. По-зъл от звяр.

Хелена. Кого прихванаха?

Нана. Оня… оня… Нали и име християнско нема! Оня де, от библиотеката!

Хелена. Радиус?

Нана. Те тоя. Света Богородице, гнус ме е от тех! От паяка не ме е гнус както от тия поганци.

Хелена. Ах ти, Нана, как не ти е жал за тях!

Нана. Ами че нали и вас ви е гнус от тех! Па защо ме доведохте тука, я? Защо никой от тех не смее с пръст да ви докачи?

Хелена. Не се гнуся, честна дума, Нана. Така ми е жал за тях!

Нана. Гнус ви е. Всеки човек требва да го е гнус. Нали и псето, че е псе, и него го е гнус, и мръвка месо не ще от тех; дръпва си опашката и вие, като усети тия нечовеци, пфу.

Хелена. Кучето няма разум.

Нана. То е по-добро от тех, Хелено. То си знае, че е нещо повече от тех и че е създадено от господа бога. Та нали и конят, що е кон, и той се плаши, га срещне поганец. Па и малки си нема, а псето си има малки, и всеки си има малки…

Хелена. Моля те, Нана, закопчавай!

Нана. Ей сегичка, ей сегичка. Казвам ти, това е против волята господня, внушение гяволово е това, да правиш ти грозотии с машина. Подигравка с всевишния (вдига ръка) , докачение богу, който ни е създал по свой образ и подобие, Хелено. А вие охулихте образа божи. Затуй страшно наказание небесно ви чака, запомнете от мен, страшно наказание небесно!

Хелена. Какво мирише тук?

Нана. Цветята. Господарят ги донесе.

Хелена. Ах, те са чудесни! Нана, виж! Чудесни са! Какво е днес?

Нана. Не зная. Но требваше да е вече краят на света. (Чука се.)

Хелена. Хари? (Влиза Домин.)

Хелена. Хари, какво е днес?

Домин. Познай, мила!

Хелена. Имен ден ли ми е? Не! Рожден ден?

Домин. Нещо по-хубаво.

Хелена. Аз не зная… Кажи бързо!

Домин. Днес се навършват десет години от деня, в който ти пристигна тук.

Хелена. Вече десет години? Точно днес… Нана, моля те…

Нана. Добре де! Излизам! (Излиза надясно.)

Хелена (целува Домин). Как си си спомнил!

Домин. Срамувам се, Хелена. Не си спомних.

Хелена. Но нали…

Домин. Те си спомниха.

Хелена. Кои?

Домин. Бусман, Халемайер, всички. Бръкни ей в тоя джоб, искаш ли?

Хелена (бърка в джоба му). Какво е това? (Изважда кутийка и я отваря.) Перли! Цяла огърлица! Хари, за мен ли е?

Домин. От Бусман, моето момиче.

Хелена. Но… ние не можем да приемем такова нещо, нали?

Домин. Можем. Бръкни в другия джоб!

Хелена. Дай. (Изважда от джоба му револвер.) Какво е това?

Домин. Пардон! (Взема револвера от ръцете й и го скрива.) Не е това. Бръкни.

Хелена. О, Хари, защо носиш револвер?

Домин. Просто така, попадна ми.

Хелена. Ти никога не си носил револвер!

Домин. Имаш право, никога. Ето в тоя джоб.

Хелена (бърка). Кутийка! (Отваря я.) Камея! Но това е… Хари, това е гръцка камея!

Домин. Очевидно, да. Поне така твърди Фабри.

Хелена. Фабри? Фабри ли ми я подарява?

Домин. Разбира се. (Отваря вратата вляво.) Я гледай ти! Хелена, ела да видиш!

Хелена (в рамката на вратата). Боже, колко е хубаво! (Тича нататък.) Ще полудея от радост! Това от теб ли е?

Домин (стои на вратата). Не, от Алквист. А там…

Хелена. От Гал! (Показва се на вратата.) О, Хари, срамувам