Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Хелена. Докторе, Радиус има ли душа?

Д-р Гал. Не зная. Има нещо отвратително.

Хелена. Ако знаете как ни ненавижда! О, Гал, такива ли са всички ваши роботи? Всички… които… започнахте да правите… по-другояче?

Д-р Гал. Е, да, някак по-пламенни са… Какво искате? По-сходни са с хората, отколкото Росумовите роботи.

Хелена. И тази… ненавист ли е по-сходна с човешката?

Д-р Гал (свива рамене). И тя е прогрес.

Хелена. Къде се дяна вашият най-сполучлив… как се казваше?

Д-р Гал. Робот Дамон? Продадоха го в Хавър.

Хелена. А робот Хелена?

Д-р Гал. Вашата любимка? Остана при мен. Тя е прелестна и глупава като пролетта. Просто не става за нищо.

Хелена. Та тя е толкова хубава!

Д-р Гал. Нима вие знаете колко е хубава? От ръцете божии не е излязло по- съвършено създание от нея! Исках да прилича на вас… Боже, каква несполука!

Хелена. Защо несполука?

Д-р Гал. Защото не става за нищо. Ходи като сомнамбул, влачи се ни жива, ни умряла… Боже, как може да бъде хубава, като не обича? Гледам я и ме обхваща ужас, сякаш урод съм създал. Ах, Хелена, робот Хелена, никога твоето тяло няма да оживее, няма да бъдеш любима, няма да бъдеш майка; тези съвършени ръце няма да си играят с новородено, няма да видиш красотата на своето дете…

Хелена (закрива лицето си). О, млъкнете!

Д-р Гал. А понякога си мисля: ако можеше да се събудиш, Хелена, само за миг, ах, как би изкрещяла от ужас! Сигурно би ме убила, мен, който съм те създал; сигурно би хвърлила със слабата си ръка камък върху тези машини, които раждат роботи и убиват женствеността, нещастна Хелена!

Хелена. Нещастна Хелена!

Д-р Гал. Какво да се прави? Не става за нищо. (Пауза.)

Хелена. Докторе…

Д-р Гал. Да.

Хелена. Защо престанаха да се раждат деца?

Д-р Гал. Не зная, госпожо Хелена.

Хелена. Кажете ми!

Д-р Гал. Защото се произвеждат роботи. Защото има излишък от работна сила. Защото човекът е всъщност една отживелица. Нали това е вече, като че ли… ех!

Хелена. Кажете го.

Д-р Гал. Като че ли природата се обиди от производството на роботи.

Хелена. Гал, какво ще стане с хората?

Д-р Гал. Нищо. Против природата нищо не може да се направи.

Хелена. Защо Домин не ограничи…

Д-р Гал. Извинете, но Домин има свои идеи. На хора, които имат идеи, не бива да се разрешава да влияят върху промените на света.

Хелена. А настоява ли някой да се… спре изобщо производството?

Д-р Гал. Пази боже, хубава каша би си забъркал!

Хелена. Защо?

Д-р Гал. Защото човечеството би го пребило с камъни. Знаете ли, все пак по-удобно е да работят роботите вместо тебе.

Хелена (сяда). Ами ако някой изведнъж спре производството на роботи…

Д-р Гал (става). Хм, това ще бъде голямо нещастие за хората.

Хелена. Защо нещастие?

Д-р Гал. Защото ще трябва да се върнат там, където са били. Освен ако…

Хелена. Кажете.

Д-р Гал. Освен ако вече е късно за връщане.

Хелена (при цветята на Халемайер). Гал, тези цветя също ли са ялови?

Д-р Гал (разглежда ги). Разбира се, това са безплодни цветя. Как да ви кажа, те са култивирани, изкуствено ускорени…

Хелена. Горките ялови цветя!

Д-р Гал. Но затова пък са прекрасни.

Хелена (подава му ръка). Благодаря ви, Гал, вие така много ми помогнахте!

Д-р Гал (целува й ръка). Това значи, че съм свободен.

Хелена. Да. Довиждане. (Гал излиза.)

Хелена (сама). Ялов цвят… ялов цвят… (Изведнъж: решително.) Нана! (Отваря вратата вляво.) Нана, ела тук! Запали огън в камината! Бърррзо!

Гласът на Нана. Ей сегичка! Ей сегичка!

Хелена (разхожда се развълнувана из стаята). Освен ако за връщане е вече късно… Не. Освен ако… Не, това е ужасно! Боже, какво да правя? (Спира се при цветята.) Ялови цветя, трябва ли? (Къса листенцата и шепне.) Ах, боже мой, значи да! (Тича наляво. Пауза.)

Нана (излиза от тапицираната врата с наръч дърва). Изведнъжка да паля огън! Посред лето — огън! Отиде ли си оня, смахнатият? (Кляка до камината и пали огън.) Да паля огън посред лето! Какво я прихванаха! Гаче не е от десет годин женена!… Хайде, гори, гори! (Гледа към огъня.) Тя е като малко дете! (Пауза.) Капка разум нема! Посред лето да паля огън! (Притуря дърва.) Като малко дете е! (Пауза.)

Хелена (връща се отляво с наръч пожълтели изписани листове) . Гори ли, Нана? Остави ме… аз трябва да изгоря всичко това… (Кляка при камината.)

Нана (става). Какво е това?

Хелена. Стари хартии, много стари. Нана, да ги изгоря ли?

Нана. За нищо ли не стават?

Хелена. За нищо хубаво не стават.

Нана. Тогава изгорете ги!

Хелена (хвърля първия лист в огъня). Какво би казала, Нана… ако това бяха пари? Много пари…

Нана. Щях да кажа: изгорете ги. Многото пари са лоши пари…

Хелена (пали следващ лист). Ако това беше някакво изобретение, най-голямото изобретение на света?…

Нана. Бих казала: изгорете го! Всички измишльотини са против господа бога. Това е най-големото богохулство — да искаш след него да подобряваш света.

Хелена (непрекъснато гори). Кажи ми, Нана, а ако изгоря…

Нана. Исусе Христе, внимавайте да не се изгорите!

Хелена. Виж как се усукват тези листове! Като че ли са живи. Като че ли оживяха. О, Нана, това е страшно!