човек и виждаше, че Изя нервничи. Изглежда, имаше защо, макар, честно казано, много ловко да беше успял да се отърве от папката. Вероятно вече разбираше, че Андрей сериозно се е захванал с него, и затова очите му нервно примигваха, а ъгълчетата на ухилената му уста потрепваха.
— Вижте какво, гражданино подследствен — започна Андрей с отлично шлифована хладнина в гласа. — Настойчиво ви препоръчвам да се държите прилично по време на следствието, ако не искате да утежните положението си.
Изя престана да се усмихва.
— Добре — каза той. — Тогава настоявам официално да чуя в какво съм обвинен и по кой член от наказателния кодекс съм задържан. Освен това искам адвокат. От този момент нататък без своя адвокат няма да кажа нито дума.
Андрей вътрешно се усмихна.
— Вие сте задържан по член дванадесети от наказателния кодекс, който предвижда профилактично задържане на лица, представляващи социална опасност, докато са на свобода. Обвинен сте в противозаконни връзки с враждебни елементи, в укриване или унищожаване на веществени доказателства в момента на задържането… а също в нарушаване на общинската наредба, забраняваща да се напускат чертите на града поради санитарни съображения. Вие систематично нарушавате тази наредба… А що се отнася до адвоката, прокуратурата може да ви осигури адвокат едва след като изтекат три денонощия от момента на задържането ви. Това произтича от същия член дванадесети от наказателния кодекс… Освен това едно разяснение: може да протестирате, да внасяте жалби и да подавате апелации едва след като задоволително отговорите на въпросите по време на предварителното следствие. Пак съгласно същия член дванадесети. Ясно ли ви е всичко?
Той внимателно следеше изражението по лицето на Изя и видя, че на Изя всичко му е ясно. Абсолютно сигурно беше, че Изя ще отговаря на въпросите и ще чака да изтекат трите денонощия. Когато спомена за тези три денонощия, Изя съвсем явно въздъхна с облекчение. Чудесно…
— Сега, след като получихте нужните разяснения — каза Андрей и отново взе писалката, — да продължим. Семейно положение?
— Ерген — каза Изя.
— Домашен адрес?
— Какво? — попита Изя. Той явно мислеше за друго.
— Домашният ви адрес? Къде живеете?
— Втори Ляв булевард, номер деветнадесет, апартамент седем.
— Какво можете да кажете по същество относно предявеното ви обвинение?
— Моля — рече Изя. — По отношение на враждебните елементи: това е някаква налудничава глупост. За първи път чувам за каквито и да било враждебна елементи и смятам, че това е провокационна измислица на следствието. Веществените доказателства… Никакви веществени доказателства не е имало у мен и не би могло да има, защото не съм извършил никакви престъпления. По тази причина не бих могъл нито да скрия, нито да унищожа нещо. А що се отнася до общинската наредба, аз съм стар служител на градския архив, продължавам да работя там на обществени начала, имам официално разрешение да работя с всички архивни материали, следователно и с тези, които са извън чертите на града. Това е всичко.
— Какво правехте в Червеното здание?
— Това си е лично моя работа. Вие нямате право да се бъркате в личния ми живот. Преди това трябва да докажете, че той има отношение към състава на престъплението. Член четиринадесети от наказателния кодекс.
— Често ли сте били в Червеното здание?
— Да.
— Можете ли да посочите имената на хората, които сте срещали там?
Изя се ухили ужасно.
— Мога. Само че това няма да помогне на следствието.
— Кажете имената и а тези хора.
— Моля. От по-ново време: Петен, Куислинг, Уан Дзинуей…
Андрей вдигна глава.
— Ще ви помоля най-напред да посочите имената на хората, които са граждани на нашия град.
— А защо е нужно това на следствието? — с агресивен тон се поинтересува Изя.
— Не съм длъжен да ви давам отчет. Отговаряйте на въпросите.
— Не желая да отговарям на глупави въпроси. Вие и бъкел не разбирате. Въобразявате си, че щом съм срещал някой там, значи той действително е бил там, А то не е така.
— Не ви разбирам. Моля, обяснете какво искате да кажете.
— То и аз самият не разбирам — каза Изя. — Това е нещо като сън. Бълнуване на неспокойната съвест.
— Така. Нещо като сън. Днес бяхте ли в Червеното здание?
— Ами бях.
— Къде се намираше то, когато влязохте в него?
— Днес ли? Днес беше там, до синагогата.
— Мене видяхте ли ме там?
Изя пак се ухили до уши.
— Вас ви виждам всеки път, когато се отбивам там.
— Включително и днес?
— Включително.
— Какво правех там?
— Развратничехте — с удоволствие съобщи Изя.
— А по-конкретно?
— Сношавахте се, господин Воронин. Полово се сношавахте наведнъж с много момичета и едновременно проповядвахте на кастрираните високи принципи. Набивахте им в главата, че се занимавате с тази работа не за собствено удоволствие, а за благото на цялото човечество.
Андрей стисна зъби.
— А вие с какво се занимавахте? — попита той, след като помълча малко.
— Виж, това няма да ви кажа. Имам право.
— Лъжете — каза Андрей. — Вие не сте ме видели там. Собствените ви думи бяха: „Ако се съди по вида ти, ти си бил в Червеното здание…“ Следователно вие не сте ме видели там. Защо лъжете?
— И през ум не ми е минавало да лъжа — с лекота отвърна Изя. — Просто се срамувах за вас и реших да ви оставя с впечатлението, че не съм ви видял там. Ама сега, разбира се, работата е друга. Сега съм длъжен да говоря истината.
Андрей се отпусна назад и провеси ръка зад облегалката на стола.
— Казвате, че това е нещо като сън. Тогава какво значение има дали сте ме видели, или не сте ме видели насън? Защо е трябвало да оставам с някакво впечатление?
— Ама не — каза Изя. — Просто се стеснявах да ви кажа какво мисля за вас понякога. Ама напразно съм се притеснявал.
Андрей невярващо поклати глава.
— Добре, така да е. А папката, и нея ли изнесохте от Червеното здание? Така да се каже, от собствения си сън?
Лицето на Изя се вкамени.
— Каква папка? — нервно рече той. — За каква папка говорите през цялото време? Никаква папка не е имало у мене.
— Стига, Кацман — рече Андрей, уморено затваряйки очи. — Аз видях папката, полицаят видя папката, онзи старец… пан Ступалски и той видя папката. Така или иначе ще се наложи да давате обяснение пред съда… Не си утежнявайте положението!
Лицето на Изя беше все така застинало и само очите му шареха по стените. Той мълчеше.
— Да предположим, че папката не е била от Червеното здание — продължаваше Андрей. — В такъв случай сте я получили извън чертите на града? Кой ви я даде, Кацман?
