Дзен — джобен пътеводител

Седи,

почивай,

работи.

Сам със себе си —

никога не се отегчавай.

В покрайнините на гората,

живей със радост,

без копнежи.

БУДА

Ето какво трябва да правиш:

Обичай слънцето, земята и животните,

презирай богатствата, на всеки, който те помоли,

дай милостиня, застъпвай се за глупавите

и побърканите, труда и приходите си на други дай,

мрази тираните и — най-накрая — за Бога не спори…

УОЛТ УИТМАН

Щом множеството може да се сведе до Едно,

до какво се свежда Едното?

ДЗЕН-КОАН

Сред двайсет снежни планини

единствено подвижното — око на кос.

УОЛЪС СТИВЪНСЪН

ДЗЕН И ХАЙКУ

Хайку e най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5-7-5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуиция. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Няма егоцентричност — практически няма и автор. Но занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието — падащо листо, сняг, муха — хайку ни насочва как да възприемем живота на нещата и проблясъците на просветлението. Хайку не е Дзен, но Дзен е хайку. По думите на Р.Х.Блайт, това е „съвършеното цвете на цялата източна култура“. Великият поет Башо е развил хайку до днешната му форма. Когато се говори за хайку, трябва да се споменат имената на Бусон, Исса, Рьокан, Шики. Като всички японски изкуства, свързани с духа на Дзен, хайку поражда „саби“ — усещане за самота, отчуждение, Уединеност и „ваби“ — болезнено чувство за оскъдица. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона (цъфнало сливово дърво напролет или голи клони наесен). И както във всички изкуства свързани с Дзен, хайку знае кога е казано достатъчно.

Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.

БУСОН

Гледайте, дечица —
град на парчета!
Хайде навън!

БАШО

Днес.

ДУМА, ИЗДЪЛБАНА ВЪРХУ ПАРЧЕ КАМЪК, НА БЮРОТО НА ДЖОН РЪСКИН

Цял следобед вечер беше.

Сняг валеше

и се канеше да завали.

Косът в клоните

на кедъра стоеше.

УОЛАС СТИВЪНСЪН

Истина ви казвам:

който не приеме царството Божие като дете,

няма да влезе в него.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА 18:17

Да можеше сърцето ми пак да бъде чисто и искрено като дете — мисля, че по-голямо щастие не може да има.