Седи,
почивай,
работи.
Сам със себе си —
никога не се отегчавай.
В покрайнините на гората,
живей със радост,
без копнежи.
БУДА Ето какво трябва да правиш:
Обичай слънцето, земята и животните,
презирай богатствата, на всеки, който те помоли,
дай милостиня, застъпвай се за глупавите
и побърканите, труда и приходите си на други дай,
мрази тираните и — най-накрая — за Бога не спори…
УОЛТ УИТМАН Щом множеството може да се сведе до Едно,
до какво се свежда Едното?
ДЗЕН-КОАН Сред двайсет снежни планини
единствено подвижното — око на кос.
УОЛЪС СТИВЪНСЪН Хайку e най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5-7-5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуиция. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Няма егоцентричност — практически няма и автор. Но занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието — падащо листо, сняг, муха — хайку ни насочва как да възприемем живота на нещата и проблясъците на просветлението. Хайку не е Дзен, но Дзен е хайку. По думите на Р.Х.Блайт, това е „съвършеното цвете на цялата източна култура“. Великият поет Башо е развил хайку до днешната му форма. Когато се говори за хайку, трябва да се споменат имената на Бусон, Исса, Рьокан, Шики. Като всички японски изкуства, свързани с духа на Дзен, хайку поражда „саби“ — усещане за самота, отчуждение, Уединеност и „ваби“ — болезнено чувство за оскъдица. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона (цъфнало сливово дърво напролет или голи клони наесен). И както във всички изкуства свързани с Дзен, хайку знае кога е казано достатъчно.
Пеперудата, кацнала върху камбаната на храма, спи. БУСОН Гледайте, дечица — град на парчета! Хайде навън! БАШО Днес.
ДУМА, ИЗДЪЛБАНА ВЪРХУ ПАРЧЕ КАМЪК, НА БЮРОТО НА ДЖОН РЪСКИН Цял следобед вечер беше.
Сняг валеше
и се канеше да завали.
Косът в клоните
на кедъра стоеше.
УОЛАС СТИВЪНСЪН Истина ви казвам:
който не приеме царството Божие като дете,
няма да влезе в него.
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА 18:17 Да можеше сърцето ми пак да бъде чисто и искрено като дете — мисля, че по-голямо щастие не може да има.
