Завръщайки се, след като прекарал пет години в затвора на Инквизицията, Луи Понс дьо Леон възобновил лекциите си в университета с думите: „Както стана дума вчера…“
Вървял един човек през полето и срещнал тигър. Хукнал да бяга, а тигърът — след него. Човекът стигнал до ръба на стръмна скала, сграбчил една дива лоза и увиснал над пропастта. Тигърът се зъбел отгоре. Ужасен, човекът, погледнал надолу, където се задавал друг тигър, готов да го разкъса. Две мишки, черна и бяла, започнали малко по малко да прегризват лозата. Близо до себе си човекът забелязал ароматна ягода. Вкопчен с една ръка в лозата, с другата той откъснал ягодата. Колко сладка била тя!
Плевнята изгоря —
сега
вече виждам луната.
Ден след ден — все хубави дни.
Обичаше да се случва.
Да размишляваш е по-интересно отколкото да знаеш, но не толкова, колкото да гледаш.
Целият живот се побира в глагола „виждам“.
От долината човек вижда големи неща, а от върха — само дребни.
Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите.
По-любопитно ни е да узнаем значението на сънищата, отколкото това, което виждаме наяве.
В планината хладна секват всички грижи.
Сърцето мисли разпилени не гнетят.
Лениво дращя по скалата стих,
каквото дойде е добре дошло — а аз съм лодка по вълните.
Обуздавай побеснелия кон на разума.
Пусни пустотата в ударите си.
„ГОЛФЪТ В КРАЛСТВОТО“
Всичко, което те интересува е интересно.
Щом някой ти подхвърли
купичка за чай —
улови я!
Улови я ловко, като с памук,
памука
на твоя пъргав ум.