Дзен — джобен пътеводител

„ЛУДИЯТ ОБЛАК“

Ексцентричен гений, високо ценен колкото заради ума, толкова и заради проникновеността си, Иккю Содзюн (1394–1481) е една от любимите фигури на японския Дзен. Говори се, че бил син на императора и една придворна дама. Бил изключително надарено дете и отрано се забавлявал да разкрива лицемерието, безсмисления и опорочен по онова време Дзен. По-късно той издирил и упорито следвал най-безкомпромисния учител на епохата. След години сурово самоусъвършенстване, неочаквано получил просветление, чувайки дрезгавия грак на гарван, докато се носел през нощта в лодка по езерото Бива.

След смъртта на своя Учител, Иккю се скитал в продължение на тридесет години и живял сред хора от всички слоеве на обществото — благородници, търговци, проститутки, поети, художници. Наслаждавал се на жените и сакето и не преставал да отрича ортодоксалната религия. Иккю, който сам нарекъл себе си „лудият облак“, е забележителен поет, калиграф и художник. Сред любимите творби на Дзен-будизма са и две негови стихотворения:

ПУСТОТА ВЪВ ФОРМАТА

Когато, недокоснати,
белеещи се капчици роса покриват
алените кленови листа —
погледай тези алени мъниста.

ФОРМА В ПУСТОТА

Оголено дърво
без цвят и аромат
и все пак, върху клона вече —
най-нехайна пролет!

Ще трябва да понесем мислите си

цяла нощ, докато

бляскавата очевидност, неподвижна,

застане във студа пред нас.

УОЛАС СТИВЪНСЪН

Крачим — и нашата религия си личи (дори и за най-тъпия и нечувствителен човек) — от начина, по който крачим. Или, да го кажем по-точно: да живееш в този свят означава да избереш, да избереш да ходиш; и начинът, по който избираме да ходим, се изразява безпогрешно и съвършено в самата походка. Походката на обикновения и на просветления човек се различават толкова, колкото и ходът на змията и жирафа.

Р. Х. БЛАЙТ

Най-чистият път към Вселената

минава през горския пущинак.

ДЖОН МЮЪР

Късно на третия ден, тъкмо когато по залез слънце си проправяхме път през стадо хипопотами, в съзнанието ми проблесна, непредвидена и нетърсена, фразата: „Преклонение през живота“.

АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР

Скалите са там, където са — такава е тяхната воля. Реките текат — такава е тяхната воля. Човешките същества говорят — такава е тяхната воля. Сезоните се менят, небесата изпращат дъжд или сняг, земята отвреме-навреме се разтърсва, вълните прииждат, звездите спят: всички те следват собствената си воля. Да бъдеш означава да изразиш волята си и така да постигнеш себе си.

Д. Т. СУДЗУКИ

Каква е тая малка кафява буболечка,

която шета насам-натам

по слънчевата бяла страница

със стихове на Су Дун-по?

Отлитай, дребосъче, животът ти е много крехък —

вдигам книгата и те издухвам в ослепителната

пустота.

АЛАН ГИНЗБЪРГ

Не удряй! —

кърши ръчички мухата,

кърши крачета.

ИССА

Върху клон, без нито лист по него,

гарван — кацнал

в тази есенна вечер.

БАШО