Гун И-дзу бил прочут със силата си. Владетелят Сюан от Джоу решил да го посети и да му поднесе почитанията си, но когато се изправил пред него, бил изненадан от слабата му фигура.
— Колко ти е силата? — попитал владетелят.
Гун отвърнал:
— Мога да счупя кръста на комар и да вдигна крило на пеперуда.
Смутен, владетелят казал:
— Аз мога да счупя рог на носорог и да тегля девет вола за опашката, но още страдам, че съм слаб. Как така ти си се прочул със силата си?
Гун отговорил:
— Аз не съм прочут с подобна сила, а с умението си да я използвам.
Един монах се явил пред Учителя си с две саксии цветя в ръцете:
— Пусни! — наредил Учителят.
Монахът пуснал едната саксия:
— Пусни! — отново наредил Учителят.
Монахът пуснал и втората саксия.
— Пусни! — изревал този път Учителят.
— Ами вече няма какво да пусна! — заекнал монахът.
— Носи си го тогава — кимнал Учителят.
Освободи се от личното и действай като Личност!
За истинската стойност на едно човешко същество може да се съди по степента на освобождението от личното, която е постигнало.
— Кой те е вързал? — попитал Учителят.
— Никой — отвърнал ученикът, който се стремял да постигне освобождение.
— Защо тогава се стремиш към освобождение? — попитал Учителят.
Мирянинът Дайсетц Тейтеро Судзуки (1870–1966), който изучавал Дзен, а по-късно станал и учен, е приобщил цели поколения от хора, живеещи на Запад, към Дзен-будизма. Неговото да хвърля мост и да прави разбираеми ценностите на различните култури има историческо значение. Започвайки с превода на „Проповед за пробуждане на вярата в Махаяна“ от Ашвагоша, Д.Т.Судзуки публикува десетки книги и статии, които приближават Дзен до мисленето и възприятията на западния човек. Избягвайки всякакъв исторически и философски анализ, той представя Дзен като „облак, който се носи в небето — нито закован с пирон, нито завързан с въженце…“
През петдесетте години, когато се установява в Ню Йорк и преподава в Колумбийския университет — лекциите му посещават личности като Ерих Фром, Джон Кейдж, Карен Хорни — Судзуки завладява въображението на мнозина. Неговите книги, написани откровено, с чувство за хумор, въз основа на личен опит и с неподражаема ерудиция, се появяват като джобни издания с меки корици. Представят го в списание „Ню Йоркър“, интервюират го по телевизията. Според думите на Томас Мъртън: „Когато се запознаваш с него, все едно срещаш онзи «истински човек, без звание и ранг», за когото говорят учителите по Дзен. И, разбира се, точно това е човекът, с когото всъщност всеки би искал да се запознае.“
„Дзен е решаващият факт на цялата философия — пише Судзуки. — Дзен е онзи изключителен психически факт, който се осъществява когато религиозното съзнание е издигнато до безкрайност… при будисти, при християни, при философи“.
В същността си Дзен е изкуството да видиш истинската природа на собственото си битие и пътеводител от обвързаност към свобода.
Целта на Дзен е усъвършенстването на характера.
Опознай себе си? Ако познавах себе си, щях да избягам.
Който познава себе си, познава Бога.
Най-ужасяващото нещо е да приемеш себе си напълно.
Ако дълго се взираш в бездната, бездната също започва да се взира в теб.
Колкото повече проумяваме отделните неща,
толкова по-дълбоко проумяваме Бога.
