Дзен — джобен пътеводител

на неговия живот, и прощален дар за учениците.

Някои съдържат укор:

Насам и натам, живот и смърт:
в хиляди селца, в милиони къщи.
Нима не виждаш смисъла?
Луна, изгряла във водата, цветя, разцъфнали в небето.

ГИДЗАН

Други с облекчение казват сбогом след тежък живот:

Най-после недосегаем —
нито зависимост, нито обвързаност.
Колко е спокоен океанът,
извисен над пустотата.

ТЕШО

Има и такива, които са като безразлично вдигане на рамене:

Животът е какъвто
го виждаме — смъртта също.
Прощални стихове?
Защо ли настоявате?

ДА-ХУЕЙ ДЗУН-КАО

А други сякаш ликуват:

Петдесет и четири години
небето със звезди окичвах.
Сега се хвърлям право в него —
какъв страхотен потрес!

ДОГЕН

ДОГЕН

По времето, когато японският Дзен е още в началните си години, един надарен монах на име Доген (1200–1253) предприема рисковано пътуване до Китай в търсене на Пътя. Макар да срещнал там много Учители и получил печата на просветлението, може би най-чистият полъх на Дзен той почувствал, когато един стар готвач от китайски манастир, посетил новопристигналия кораб, за да купи японски гъби. Доген помолил готвача да остане да поговорят, но той се извинил, казвайки, че трябва да се върне към работата си. Когато изненаданият Доген го попитал защо не се отдаде на вглъбение, като остави готвенето на някой друг, старият готвач подигравателно се засмял. Нима невежият японски монах не знаел нищичко за духа на будизма?

Доген — бъдещият най-уважаван Сото-дзен учител на Япония и един от великите религиозни умове на човечеството, никога не забравил урока на готвача: работата е от първостепенна важност в Дзен, а просветлението може да бъде постигнато и в най-обичайните ежедневни действия. „Най-необикновеното нещо — писал той — е просто да си изядеш ориза“.

— В хаоса открий простотата.

— В противоречията открий хармония.

— Трудностите крият нови възможности.

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

(ТРИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА)

Повдигнете камъка и ще ме откриете;

разцепете дърво — аз съм там.

ИСУС

Един монах се обърнал към Джао-джоу:

— Аз съм съвсем нов в манастира, моля дайте ми наставления.

— Изяде ли си оризовата каша? — попитал Джао-джоу.

— Да — отвърнал монахът.

— Тогава иди си измий паничката — казал Джао-джоу,

ДЗЕН МОНДО

Дзен не е някакъв особен вид вълнуващо преживяване, а просто съсредоточаване в обикновеното ежедневие.

ШЮНРЮ СУДЗУКИ

Трябва да проумеем, че можем да опознаем света само чрез действие, а не чрез съзерцание. Ръката е по-важна от окото… Ръката е резеца на ума.

ЯКОБ БРОНОВКСИ