По-късно той си спомняше определени мигове, които като семе вече са съдържали силата на
Когато танцувам — танцувам, когато спя — спя, и ако в един миг, докато се разхождам сам в някоя красива овощна градина, мислите ми внезапно се зареят към далечни теми, в следващия момент отново ги насочвам към разходката, към градината, към сладостта на тази самота, към себе си.
Точно сега отлита един миг от времето! Улови неговата реалност в картината! За да сторим това, трябва да освободим съзнанието си от всичко друго. Трябва да се превърнем в самия момент, да бъдем като чувствителна фотоплака… да дадем образ на онова, което виждаме в действителност, като забравим всичко, видяно преди нас.
Разказват, че когато един от духовните старейшини умирал в Скит, братя-монаси, събрани около него, го увили в плащеница и заплакали. Но старейшината отворил очи и се засмял. Засмял се още веднъж и още веднъж. Когато братята видели това, го попитали:
— Кажи, отче, защо се смееш, докато плачем?
Той им отговорил:
— Първият път се засмях, защото се боите от смъртта. Втория път се засмях, защото не сте готови за смъртта. А третият път се засмях, защото след всички житейски теглила, сега отивам да си почина.
Щом изрекъл тези думи, той затворил очи и умрял.
Ако червеноликия убиец мисли, че убива,
или ако убитият се мисли за убит,
те не познават неуловимата пътека,
която следвам, изминавам — и се завръщам аз безспир.
По един свят — всеки път.
Стани и свърши нещо полезно — работата е част от коана!
Да цепиш дърва, да носиш вода.
Господи, бъди в ума ми
и в моите разбирания;
Господи, бъди в очите ми
и в моето зрение;
Господи, бъди в устата ми
и в моята реч;
Господи, бъди в сърцето ми
и в моето мислене;
Господи, бъди при моя край
и при моето отпътуване.
ПРЕДСМЪРТНИ СТИХОВЕ
По традиция, когато почувстват, че смъртта приближава, дзен-учителите написват стихотворение. Заредени с духа на Учителя, тези стихове са и обобщение