От колко грижи се освобождава човек,
Когато реши да бъде не нещо, а някой!
Егото казва: „Аз съм“.
Сърцето казва: „Аз съм по-малко от това“.
Духът казва: „Вие сте нищо“.
Моето учение е свързани с онова, което надхвърля и собственото Аз, и другите неща. Позволете да ви го докажа. Докато вие всички сте обърнати към мен, за да ме чувате, там някъде, отзад, може да има врабчета, които чирикат, човешки гласове, въздишка на вятъра. Даже без да се опитвате да ги чуете, тези звуци идват при вас, всеки от тях е ясно доловим и разграничим.
Виждай без да гледаш, чувай без да слушаш, дишай без да питаш.
Животът е това, което ти се случва,
докато усърдно кроиш други планове.
Докато правиш своя избор в живота, не забравяй да живееш.
Хората казват, че онова, което всички ние търсим, е смисълът на живота… Аз мисля, че онова, което действително търсим, е усещането, че сме живи, така че нашите житейски преживявания, в чисто физически план, да намерят съзвучие със собствената ни най-дълбока същност и реалност. По такъв начин наистина да можем да усетим екстаза от това, че сме живи.
Целта на живота е да живееш, а да живееш означава да бъдеш съпричастен — весело, опияняващо, безметежно, божествено съпричастен.
Колко ободряващо е цвиленето на коня, освободен от товара си!
Така да мислите за
този мимолетен свят:
звезда на зазоряване, мехурче във поток,
светкавица във летен облак,
фенер мъждукащ, и видение, и сън.
БРОДЯГИТЕ НА ДХАРМА
Беше през петдесетте години. Дзен се появяваше внезапно. Шепа американци тръгнаха към следвоенна Япония и влязоха в манастири. Д. Т. Судзуки четеше лекции в Колумбийския университет, свободните занимания в залата за Дзен на Ньоген Сендзаки в Лос Анджелис привличаха последователи. Дзен като че ли бе навсякъде.
Но никой не въплъщаваше първоначалното увлечение на Америка по Дзен така, както битниците — Джак Керуак, Гари Снайдър, Алан Гинзбърг, Филип Уейлън, Лу Уелч и други творци. Те бяха „Дзен-лунатици“ — както Керуак ги нарича в своя роман „Бродягите на Дхарма“, написан през 1958 година и посветен на Джафи Райдър (Гари Снайдърс) и обществото за будизъм и поезия от Златното крайбрежие.
Керуак възприема първата благородна истина на будизма:
„Целият живот е страдание“ като философска основа на своите творби. В идеята за
„Виждам… една велика революция на раниците, хиляди, дори милиони млади американци, които скитат с раници на гръб, качват се в планините, за да се молят, да разсмиват децата и да радват възрастните, да носят щастие на младите момичета, а на старите момичета — още повече щастие: всички те са Дзен- лунатици, които ходят насам-натам, пишейки стихове, появили се без причина в главите им… цели шайки буйни, истински светци, които се събират да пият, да разговарят и да се молят.“
След малко вече бягах през бърдото към едно отдалечено кътче по крайбрежието на Кинтайър… Усещах как в своя бяг се връщам назад към цялата първична радост, унищожена в процеса на моето съзряване… Над главата ми се носеше крясък на чайките, а в далечината бяха очертани силуетите на стадо диви кози. Едва различавах дали бягам по хлъзгавите скали, по торфа, обрасъл с пирен, или през тресавище, и въпреки това не се подхлъзнах, нито пък каката ми се уморяваха — в тях имаше нов живот и увереност. Бягах безумно бързо, теглен от някаква невидима сила. Слънцето потъна и възпламени гората, а небето се превърна в матов пушек. После ме обзе умора… Търкулнах се на обраслия с пирен бряг и останах да лежа там блажено изтощен.
