Един ден Джао-джоу паднал в снега и се развикал:
— Помогнете ми, помогнете ми да стана!
Един монах дошъл и легнал до него. Джао-джоу станал и си тръгнал.
О, но тогава бях толкова по-стар;
По-млад от тогава съм днес.
Кой е Грънчарят, моля ви, и кой Гърнето?
Който познава другите е мъдър.
Който познава себе си — просветлен.
Човек се забавлява само тогава, когато — в пълния смисъл на думата — е човек, а той е изцяло човек, само когато се забавлява.
ОТВЪН
мълчанието
на природата
отвътре
силата отвътре.
силата
отвън.
пътят е всичко, което минава — никакъв
край само по себе си.
краят е
благодат — лекота —
лек,
не спасение.
изпято
доказателство
доказателството за силата отвътре.
ГОЛЕМИЯТ ГЛУПАК
Дайгу Рьокан, по прякор Големият глупак, е една от любимите фигури в японската фолклорна традиция. Дзен-поет и монах, той най-много обичал децата и с радост играел с тях една весела игра с парцалена топка, която наричал „най-висшата форма на Дзен“.
След като получил печата на просветлението от своя Сото-дзен Учител, Рьокан (1758–1831) предпочел да не приема ученици, а по примера на древните монаси да живее в самота като планински отшелник и да се изхранва от подаяния. Преживял периоди на огромна мизерия, но без да загуби изключителната си непоквареност и любящото си сърце. След като някакъв крадец преобърнал наопаки къщата му и не намерил нищо ценно, Рьокан написал следното тристишие във формата на хайку:
Поезията на Рьокан е сред най-добрите постижения в Дзен-будистката литература, но не по-малко известни са историите от неговия живот, като например, историята с играта на криеница. Когато се стъмнило, децата, които играели с Рьокан, се прибрали вкъщи, а той продължил да се крие. На следващата сутрин един селянин го сварил зад купа сено. „Тихо — казал му Рьокан, — че децата ще ме намерят“.
Аз съм писателка, живяла съм като цвете в саксия.
Но и в такъв живот човек може да прояви дързост.
Защото истинската дързост се ражда в самите нас.
Можеш ли да ходиш по вода? Тогава не си с нещо по-добър от сламката. Можеш ли да летиш във въздуха? То не е по-добро от това, което прави и мухата. Научи се да владееш сърцето си — тогава може би ще станеш някой.