За непосветения човек една страница от списание за съвременна експериментална физика ще бъде също толкова загадъчна, колкото и една тибетска мандала. И двете представляват кодиран запис на проучванията върху същността на Вселената.
Поразен съм от желанието на хората, които искат „да опознаят“ Вселената, след като е достатъчно трудно да се оправиш дори в Китайския квартал.
Ако попитаме, например, дали позицията на електрона остава една и съща, ще трябва да отговорим „не“. Ако попитаме дали позицията на електрона се променя с времето, ще трябва да отговорим „не“. Ако попитаме дали електрона се намира в покой, трябва да кажем „не“. Ако попитаме дали е в движение, трябва да кажем „не“.
Глупавият въпрос е първият намек за развитие в някаква съвършено нова посока.
Светът е зареден с величието на Бога.
Буда, Божеството, се чувства така удобно в интегралните схеми на електронноизчислителната машина или в скоростните предавки на мотоциклета, както и на върха на планината или в листенцата на някое цвете. Да мислиш другояче, значи да унизиш Буда, сиреч да унизиш себе си.
При всичката си ученост, можеш ли да кажеш как и откъде светлината влиза в душата?
Да зададеш труден въпрос е лесно.
Кое е истинското ти лице преди родителите ти да са били родени?
Да види себе си е толкова трудно,
Колкото да погледнеш назад, без да се обръщаш.
Вникни назад в своето собствено виждане,
Върни мислите си към съзнанието, което мисли!
Що е то?
Бедата ни е в склонността да вярваме,
че съзнанието е нещо
като малко червейче вътре в нас.
Огромна Вяра.
Огромно Съмнение.
Огромно Усилие.
