Всяко късче материя може да се възприеме и като градина, пълна с цветя и като езеро, пълно с рибки. Но всяко малко клонче от растението, и всяка фибра в тялото на животното, всяка капка от техните жизнени сокове също представлява градина или езеро.
Лека нощ звезди.
Лека нощ въздух.
Каквото е човешкото тяло,
такова е и космическото тяло.
Каквото е човешкото съзнание,
такова е и космическото съзнание.
Какъвто е микрокосмосът,
такъв е и макрокосмосът.
Какъвто е атомът,
такава е и Вселената.
Чай на резенчета и картини от вятър,
Кристалната планина и сини овце,
танцуващи в снега — това е напълно
достатъчно!
Виждал ли си снежния леопард?
Не! Не е ли чудесно?
Земята е изпълнена с небе,
дори най-простичкият храст
пламти със огъня на Бога.
Но само онзи, който вижда,
преди да влезе се събува.
Всичко е свято!
Всичко е свят!
Навсякъде — свято!
Всеки ден е във вечността!
Всеки човек — ангел!
Обилният сняг потъва в морето.
Каква тишина!
Почукай по небето —
вслушай се в звука!
СЪВРЕМЕННАТА ФИЗИКА
В началото на „Сутра за сърцето“ — будистки текст, с водещо място в дзен-литературата — стоят думите:
Две хиляди години по-късно западните физици са съгласни с това твърдение. Квантовата механика и Айнщайновата теория за относителността, които поставиха под въпрос различието в съвкупностните характеристики на енергията и материята, безвъзвратно промениха научните схващания за Вселената. Удобните представи на човека за Вселена, съставена от малки твърди частици материя, които имат логично поведение, бяха взривени.
Частицата не представлява отделно тяло, а съвкупност от взаимоотношения. Светът е единна тъкан от взаимосвързани събития, едно динамично, непрекъснато цяло. Учените вече не са наблюдатели, а участници. Физиката и мистицизмът се сливат в потресаващи съответствия и така кръгът се затваря:
„В тези открития [на съвременната физика] е стаено мощно знание с огромен потенциал: знание за неподозирани досега възможности на съзнанието да моделира «реалността», а не обратното. В този смисъл между философията на физиката и философията на будизма, която е философия на просветлението, няма разлика.“
Елементарната частица не е независимо, неподлежащо на анализ цяло. В своята същност тя е съчетание от взаимовръзки и отношения, които водят към други неща.
