Хората спорят, природата действа.
Когато духа,
планинският вятър е
необуздан,
но когато не духа —
просто не духа.
Седя спокойно,
без да правя нищо,
пролетта идва и тревата
сам-самичка никне.
Разбира се, дхарма-тялото на Буда бе живият плет в дъното на градината. Едновременно с това — съвсем очевидно — то бе и цветята, и всичко останало, към което на мен, или по-скоро на блаженото Не-аз, му хрумнеше да погледне.
За да съзреш в песъчинката цял Свят
и Небесата — в дивия цвят,
задръж безкрайността в дланите си
и вечността — в един-едничък час.
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева —
и една пчела —
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига —
мечтата стига.
Когато рибата плува, тя плува ли, плува и водата няма край. Когато птицата лети, тя лети ли, лети и небето няма край. Няма риба, която да е преплувала водата и птица, която да е излетяла от небето. Когато им трябва малко вода и небе, та използват малко, когато им трябва много — използват много. Така те във всеки момент използват всичко, което има е нужно, и навсякъде се радват на съвършената свобода.
БАШО
Макар да не е Дзен-будистки монах, Мацуо Башо (1644–1694), най-големият поет на Япония и един от най-големите лирически поети в света, извисява формата
„Научете правилата добре, а после ги забавете — съветвал той своите ученици. — Идете при бора, ако искате да научите нещо за бора, при бамбука, ако искате да научите нещо за бамбука. Така ще се освободите от непрекъснатото съсредоточаване в собствените си субективни преживявания… Вашата поезия се ражда сама, когато сте станали едно с обекта.“
Башо благоговеел през природата, децата, Луната. Той виждал Вселената отразена в най-дребните неща, които наблюдавал с невинните си очи на дете. Последните десет години от живота си посветил на странствания из цяла Япония. „Старо езеро“ е прочуто негово тристишие —
Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.
